Ключови фрази
Частна касационна жалба * Иск за съществуване на вземането * обективно съединяване на искове * изменение на иска


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591

София, 21.07.2014 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 5883 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 1966 от 27.06.2013 г. по ч. гр.д. № 1102/2013 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено определение № 2327 от 19.02.2013 г. на Пловдивски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 212/2012 г.
Определението на Пловдивски окръжен съд е обжалвано с частна касационна жалба вх. № 20369 от 16.07.2013 г., подадена от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 КТ поради наличие на противоречива съдебна практика по въпросите възможно ли е в производството по чл. 422 ГПК да се разглеждат и други искови претенции; да се въвеждат доводи, различни от заявените в заповедното производство и да се приемат за съвместно разглеждане и други искове, в т.ч. инцидентни установителни и насрещни искове. Приложени са определение от 15.04.2013 г. по ч. гр.д. № 255/2013 г. на Врачански окръжен съд и определение № 1275 от 21.07.2010 г. по ч. гр.д. № 985/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът С. И. У. счита, че искането за допускане на касационно обжалване следва да се остави без уважение. Претендира съдебни разноски.
Ответникът Т. И. У. не взема становище.
С определение № 3 от 03.01.2014 г. производството по ч. гр. д. № 5883/2013 г. е спряно до постановяване на Тълкувателно решение по т.д. № 4 от 2013 г. ОСГТК ВКС по въпроси за заповедното производство и исковете с правно основание чл. 422 ГПК. Тълкувателно решение № 4 е прието от ОСГТК ВКС на 18.06.2014 г., поради което и на основание чл. 230 ГПК производството по ч. гр. д. № 5883/2013 г. следва да бъде възобновено.
Обстоятелствата по делото са следните:
Със заповед № 13272 от 10.11.2011 г., издадена по реда на чл. 410 ГПК е разпоредено на длъжниците С. И. У. и Т. И. У. да заплатят на кредитора [фирма] сумата 9204 лева, съставляващи надплатени суми за извършване на тенекеджийски и хидроизолационни работи на строителен обект в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2011 г. и разноски по делото. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК длъжниците са възразили писмено срещу заповедта за изпълнение. Кредиторът [фирма] е предявил иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането с искова молба от 10.01.2012 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 212/2012 г. на Пловдивски районен съд. В исковата молба ищецът е въвел твърдения, че ответниците са получили авансово суми въз основа на уговорка за извършване на тенекеджийски и хидроизолационни работи на строителен обект в [населено място]; че след предаване на работата се е установило, че част от строителните работи не са изпълнени, а други са недовършени, поради което се претендира връщане на част от платената авансово цена. Уговорените строителни работи са посочени подробно, в т.ч. кои от тях са останали неизвършени от ответниците. С разпореждане от 15.03.2012 г. съдът е оставил производството без движение с указания до ищеца да уточни кога страните са сключили договора за строителни работи и какви са били конкретните уговорки досежно обема, вида, приемането и заплащането на работата и защо се претендира исковата сума доколкото не се твърди, че договорът е прекратен или развален. С молба от 05.04.2012 г. ищецът е уточнил подробно кои са възложените и недовършени работи за всяка от сградите на обекти, какви авансови плащания са извършени, каква част от работата е приета, както и че претендира връщане на авансово платени суми поради неизпълнение на работата в срок. С разпореждане от 31.05.2012 г. производството отново е оставено без движение с указания да се посочат „конкретните договорки между страните досежно обема, вида, приемането и заплащането на работата”. С молба от 26.06.2012 г. ищецът отново е уточнил исковата молба съобразно дадените указания, а с молба от 12.11.2012 г. е представил писмени доказателства и въвел и твърдение, че в периода на изпълнение на възложената работа, ответниците са изпълнявали тенекеджийски работи и на други обекти и на [фирма], чиито едноличен собственик на капитала е собственик и на капитала на ищцовото дружество. В съдебно заседание на 13.11.2012 г., след даване ход на делото съдът е констатирал противоречие между обстоятелствата по първоначалната искова молба и допълнителните уточнения и в частност в твърдението, че е налице договореност между ответниците и чуждо на правния спор лице - [фирма], поради което отново е оставил исковата молба без движение с указания за уточнението и. С молба от 19.11.2012 г. ищецът е заявил, че едноличния собственик на капитала е заплатил на ответниците исковите суми от средства и на двете дружества, но [фирма] е възложило на [фирма] с договор от 01.10.2011 г. всички действия по събиране на вземането от ответниците, вкл. и чрез съдебни дела да се извършват от негово име. Изхождайки от така въведените уточнения, съдът е счел, че ищецът е предявил чужди права от свое име при условията на чл. 26, ал.4 ГПК и е конституирал служебно като ищец по делото и [фирма], а с определение № 2327 от 19.02.2013 г. е оттеглил това си определение при условията на чл. 253 ГПК и след констатация, че не е налице идентичност между обстоятелствата и страните по заявлението за издаване на заповед за изпълнение и тези в производството по чл. 422 ГПК е прекратил производството като недопустимо.
Определението е потвърдено с определение № 1966 от 27.06.2013 г. по ч. гр.д. № 1102/2013 г. на Пловдивски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че производството по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК е недопустимо, тъй като ищецът е поискал конституиране в процеса на втори ищец; въвел е нови обстоятелства, различни от заявените като основание за вземането му в заповедното производство и е предявил иск за чуждо вземане. Прието е, че искът за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение може да бъде насочен само срещу длъжника в заповедното производство, но не и срещу трети лица; че заявените основания в исковата молба по иск с правно основание чл. 422 ГПК следва да отговарят на посочените такива в заповедното производство, както и че ищецът не може да предявява пред съд чужди права.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса възможно ли е в производството по чл. 422 ГПК да се разглеждат и други искови претенции и да се приемат за съвместно разглеждане и други искове.
Съгласно т. 11в от Тълкувателно решение № 4 от 2013 на ОСГТК ВКС, искът по чл. 422 ГПК се разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото /глава 15 на ГПК/ не е изрично изключено от законодателя. В това производство не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска, но друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
Изводът на въззивният съд, че производството е недопустимо по отношение на [фирма] е правилен по същество. Фигурата на процесуалната субституция няма отношение към заявените от ищеца твърдения и извършените по делото съдопроизводствени действия. Независимо от това, нова страна не може да бъде конституирана като ищец нито по инициатива на съда, нито по искане на друга срана по делото. Трето лице може да встъпи главно, но това му процесуално качество не зависи от волята на съда или на страните, а единствено от естеството на материалното правоотношение. В частта му, с която съдът е отменил определението си за конституиране на [фирма] обаче определението не е обжалвано от евентуално заинтересования (жалба срещу определение № 2327 от 19.02.2013 г. на първоинстанционния съд е додадена само от [фирма]), поради което въпросът допустимо ли е участието на [фирма] в процеса и в какво качество е извън предмета на делото.
Формираните в обжалваното определение правни изводи, че заявените основания в исковата молба по иск с правно основание чл. 422 ГПК следва да отговарят на посочените такива в заповедното производство е правилен по същество и в съответствие с т.11 от ТР № 4/2013 г. ОСГТК ВКС. Неправилно обаче е прието, че извършените от ищеца уточнения на исковата молба водят до недопустимост на производството; че въведените нови фактически твърдения сочат за ново основание, различно от заявеното в заповедното производство. Както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба, вкл. и след многобройните и уточнения, ищецът твърди, че ответниците дължат исковата сума като надплатена по договор за изработка, тъй като не са изпълнили изцяло поръчаната им работа. Уточненията кои именно строителни работи са поръчани от ищцовото дружество, съответно кои суми са изплатени от него не променят първоначално заявените обстоятелства – въпросът в каква част заявената от ищеца претенция е основателна и в каква част следва да се отхвърли, тъй като ищецът не е възложител на работата, нито е изплатил авансово претендираните суми е по съществото на делото.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд, воден от което, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 5883/2013 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1966 от 27.06.2013 г. по ч. гр.д. № 1102/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 1966 от 27.06.2013 г. по ч. гр.д. № 1102/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2327 от 19.02.2013 г. на Пловдивски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 212/2012 г.
ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 212/2012 г. между [фирма], [населено място] и ответниците С. И. У. и Т. И. У..
Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: