Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * допустимост на иск * правен интерес * преклузивен срок * възстановяване правото на собственост


2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 830
С., 24.11.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева

При секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1163/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 1254 от 10.11.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 169 от 23.03.2009 г. по в. гр. д. № 29/2009 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба, подадена от Общинската служба “Земеделие” гр. Т., с искане за отмяната му като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация Е. Х. М. и Общината гр. Т. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 109 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 165/2007 г. на Т.ския районен съд е признато по отношение на ОС ”Земеделие и гори” гр. Т. и Общината гр. Т., че наследниците на Х. Г. Ж. имат право да възстановят собствеността си върху 127.700 дка земеделски земи в землището на с. П. Груево, а в останалата част до 147.700 дка предявеният от Е. Х. М. иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлен.
С обжалваното въззивно решение това решение е отменено частично и искът е уважен за още 20.000 дка. Жалбата на ОС “Земеделие” е приета за недопустима и производството по нея е прекратено, доколкото въззивникът е възразил само срещу посочената в мотивите правна квалификация на иска, но не и срещу неизгодната за него част на първоинстанционното решение.
За да уважи иска, въззивният съд приел, че по реда и в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ не е подадено заявление за възстановяване на притежаваните от наследодателя на ищцата земеделски земи в землището на с. П. Груево. Заявление вх. № 34 от 13.08.1991 г. е с предмет възстановяване на земеделски земи в землището на с. Кочмар, и няма отношение към настоящия спор, а и не е подадено от посоченото в него лице от кръга на наследниците на собственика - Т. Хр. Г.. По съществото на иска съдът приел, че при липса на доказателства за извършено от собственика разпореждане с част от земите след оземляването му през 1944 г., следва да се приеме, че при колективизацията на земята чрез включването й в ТКЗС с. Кочмар, той е притежавал 147.700 дка земя в землището на с. П. Груево.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
По делото е установено, че наследодателят на ищцата Х. Г. Ж. е оземлен със земи в общ размер 147.700 дка в землището на с. П. Груево /н. а. № 215/1944 г./. Там семейството на собственика живеело до 1949 г., когато се преселило в съседното село Кочмар. С протокол от 06.10.1951 г. била установена нова землищна граница между двете села и било признато съществуването на парекендетни имоти на жителите им. На Х. Г. Ж. - жител на с. Кочмар, били признати парекендетни имоти в землището на с. П. Груево от 127.700 дка. Със същия размер земи собственикът фигурира в списъците за внесена земя в ТКЗС с. Кочмар.
Х. Г. Ж. е починал на 03.04.1974 г. и оставил за наследници по закон пет деца: Т. Х. Г., починала на 24.10.2005 г., К. Х. Ж., М. Х. Ж., Е. Х. М. - ищца по настоящото дело, и М. Х. Георгиева.
С решение № 10 от 29.07.1992 г. по поземлената комисия гр. Т., на наследниците на Х. Г. Ж., б. ж. на гр. В., са възстановени земеделски земи в землището на с. Кочмар в размер на 127.744 дка.
С влязло в сила решение № 96 от 20.01.2003 г. по гр. д. № 78/2002 г. на Т.ския районен съд по иск по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ е признато за установено, че подписът “заявител” в заявление № 34 от 13.08.1991 г., въз основа на което е постановено решението за възстановяване, не е положен от заявителката Т. Х. Г..
С влязло в сила решение № 1/08 от 01.09.2008 г. по а. х. д. № 1/2007 г. на Т.ския районен съд решение № 10 от 29.07.1992 г. на поземлената комисия е обявено за нищожно, а преписката е върната на ОС “Земеделие и гори” за ново произнасяне. Указано е административният орган да разгледа наново преписката, по която би следвало да се приложи заявление с подател наследници на Х. Г. Ж., което би изразявало волята им.
С ТР № 2 от 25.06.1996 г. на ОСГК на ВС на РБ, т. 3, е прието, че предмет на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, а пропускането на срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ е процесуална предпоставка за допустимостта му. В разясненията по приложението на посочената норма е посочено, че правото за възстановяване е относимо към всеки имот, а не към лицето, което го претендира. Пропускането на срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ води до преклудиране на правото да се иска от поземлената комисия възстановяване на правото на собственост за всеки отделен имот, което от своя страна обуславя правния интерес на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Приложено към разглеждания случай, който съдържа тази особеност, че се касае до възстановяване на собствеността върху парекендетни земи, това разрешение означава, че от значение за допустимостта на иска е наличието или липсата на заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за земите, с които наследодателят е оземлен, които са предмет и на последващото обобществяване - и следователно подлежат на реституция съгласно чл. 10 ЗСПЗЗ, без оглед означаването на тяхното местонахождение в заявлението за възстановяване. С връщането на преписката на ОС “Земеделие” е възстановена висящността на процедурата за възстановяване на притежаваните от Х. Г. Ж. земи, а наличието на производство пред административния орган съставлява отрицателна процесуална предпоставка за водене на исково гражданско производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Наред с това по делото има данни за подадени от ищцата, както и от другите наследници на Х. Г. Ж., молби по същата преписка № 34 /означена още и като № 2334/, която е образувана въз основа на неподписано от Т. Хр. Г. заявление. Има и данни, че 127.700 дка са признати на собственика, а 20.000 дка - на Т. Д. Г., съпруг на Т. Хр. Г., което ще отрече правния интерес на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и евентуално ще формира спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за посочената площ.
С оглед на всичко изложено, обжалването решение е неправилно и следва да се отмени изцяло. Тъй като се налага извършването на нови процесуални действия за изясняване допустимостта на предявения иск, то делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение № 169 от 23.03.2009 г. по в. гр. д. № 29/2009 г. на Добричкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: