Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1505/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 386 гр.София, 17 ноември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1505/2014 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. К. Т. против решение № 18 от 3.VІІ.2014 год. по внохд № 22/2014 год. на Военно-апелативния съд.С позоваване на всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК, жалбоподателят иска отмяна на въззивното решение и на присъда № 97 от 30.І.2014 год. по нохд № 97/2013 год. на Софийския военен съд, след което да бъде оправдан. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивното решение и дава заключение да се остави в сила. ВКС установи: С първоинстанционната присъда И. Кр.Т. е признат за виновен в това, че на 25.VІІІ.2011 год. около 22.15 ч., по пътя между [населено място] и Пчелинските бани, е управлявал лек автомобил /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] след употреба на алкохол, с установена посредством техническо средство алкохолна концентрация в кръвта от 1.44 промила, за което и на основание чл. 343б,ал.1 НК е осъден при условията на чл. 55,ал.1,т.2,б.”б” НК на 6 месеца пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а,ал.2,т.1 и 2 НК.На основание чл. 343г НК Т. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 8 месеца със зачитане на времето, през което е бил лишен от същото право по административен ред. С обжалваното въззивно решение присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Макар жалбоподателят да е декларирал, че обжалваното решение страда от всички недостатъци, позволяващи отмяната му, изложените доводи могат да се отнесат единствено към касационното основание по чл. 348,ал.1,т.2 НПК.При това те са същите, които са били поставени на вниманието и на въззивния съд, където всеки от тях е получил изчерпателен отговор, съобразен с доказателствения материал. Документално е установен фактът, че службата „Пътен контрол” при РПУ-гр.Костенец е разполагала само с един уред от типа „Алкомер-931”, с какъвто уред подсъдимият е бил изпробван, и че фабричният му № е 0249500.Също документално е установен и фактът, че екипът от полицейски служители, извършил проверката на Т., е разполагал единствено с посочения уред.Посочените два факта са довели до обоснования извод, че при изписването в съставения на подсъдимия АУАН номер на уреда е допусната грешка, която не е от естество да обори твърдяното в обвинителния акт, че проверката за алкохол е била извършена именно с „Алкомер-931”, фабр. № 0249500. Експертно е установено, че техническата годност на въпросния уред е била проверена 2 дни преди инкриминираното деяние, както и че при такава проверка не съществува задължение за настройване на монтирания към уреда часовник.От установените обстоятелства е направен обоснования извод за липса на доказателства, които да породят съмнение, че часът на извършената проверка е различен от този, посочен в АУАН. Документално и със свидетелски показанията е установено, че подсъдимият е бил отведен във филиала за СМП-гр.Костенец за вземане на кръвна проба, времето, когато това е станало, както и отказът на Т. да даде кръв за изследване.При това валидно за обвинението е останало показанието на техническото средство, необходимо и достатъчно за ангажиране наказателната отговорност на дееца по чл. 343б,ал.1 НК. Възраженията срещу материалната законосъобразност на присъдата и справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, не са подкрепени с доводи, налагащи обсъждане и отговор. Основан на дотук изложеното и на чл. 354,ал.1,т.1 НПК, ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 3.VІІ.2014 год. по внохд № 22/2014 год. на Военно-апелативния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: