Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр. София, 07.03.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Илияна Рангелова и участието на прокурор Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Колева НД № 124/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Постъпило е искане от задочно осъдения К. Г. за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 149/2022 г. на районен съд – Исперих, по което е извършено групиране на наложени му наказания по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. В искането се твърди, че не е бил уведомен за постановеното спрямо него определение за кумулация и по тази причина то е проведено без негово участие. Претендира възобновяване на производството, отмяна на постановеното определение и връщане на делото за повторно разглеждане на районния съд с цел осигуряване на възможност за личното му участие в него. В съдебно заседание пред касационната инстанция искателят и упълномощеният му защитник адв. К. поддържат молбата за възобновяване. Акцентират на факта, че осъденият не е бил уведомен за съдебното производство пред районния съд и затова искат възобновяване на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Той счита, че осъденият е знаел за започналото срещу него производство, видно от приложената по делото редовно оформена призовка за съдебното заседание и сам се е поставил в условия да не може да участва лично в него, поради което пледира за отхвърляне на искането. Искателят Г. претендира възобновяване на производството. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: Искането за възобновяване е допустимо. То е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК от лице, спрямо което е проведено частно наказателно производство в условията на задочна процедура. Предмет на искането е акт, попадащ в обхвата на чл. 419 НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. Наказателното дело, чието възобновяване се претендира, било образувано по искане на прокурор при районна прокуратура за групиране на наложените на осъдения Г. наказания. Съдията – докладчик разпоредил връчване на призовка на осъдения с дата за съдебното разглеждане на делото 07.10.2022 г.. Тя била получена от лице, вписано в призовката като съпруга. На датата на съдебното заседание осъденият не се явил като не бил представляван и от защитник. Съдът констатирал, че осъденият е редовно призован, не се явява в съдебното заседание без да сочи уважителни причини за това и дал ход на делото като го разгледал и решил в същото съдебно заседание. Веднага било постановено определението за кумулация. То не било обжалвано от никоя от страните и влязло в сила. Следва да се посочи, че разглеждането на делото при условията на задочно производство не поражда безусловно задължение за последващото му възобновяване. Процесуалната възможност за повторното разглеждане на делото с участие на задочно осъдения е поставена в зависимост от предвидените в чл. 423, ал. 1 НПК предпоставки. Законът поначало изключва възобновяването на задочно производство, когато осъденият е знаел за него и сам е избрал да не участва лично в провеждането му. Такъв именно е коментираният случай. От материалите по делото е видно, че осъденият е бил призован за съдебното заседание чрез съпруга, което поначало е допустим способ за призоваване, като осъденият Г. не се е явил в съдебното заседание пред първостепенния съд и не е посочил уважителни причини за неявяването си. За да се приеме, че едно лице е редовно призовано, не е задължително връчването на призовките да е единствено лично. НПК в чл. 180 допуска и връчване на призовки и книжа и на пълнолетен член на семейството или друго пълнолетно лице, което поеме задължение за предаването им. При така установените обстоятелства, касационната инстанция намира, че осъденият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и сам се е лишил от възможността да участва лично в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, поради което не са налице основанията на чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното дело. При това положение искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Доколкото в молбата за възобновяване се съдържа твърдение за задочно проведено производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК „и без участието на защитник“, може да се направи извод за претендирано с нея допуснато съществено процесуално нарушение, което попада в основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. По тях компетентен да се произнесе е апелативен съд - Варна, на когото делото следва да се изпрати след като настоящият състав остави без уважение искането за възобновяване. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. М. Г. за възобновяване на производството по НЧД № 149/2022 г. по описа на районен съд - Исперих. ИЗПРАЩА делото на апелативен съд – Варна за произнасяне по искането за възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.