4 гр. д. № 1542/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 158 София, 15.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1545/2015 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от С. К. Д., Й. Г. Ц., К. Д. Ц., Г. Д. Ц., Л. Н. Ц., В. Д. Ц., Н. Д. Ц. и Д. В. Т. с искане за отмяна на въззивното решение от 21.11.2014 г. по гр. д. № 2001/201 г. на Пловдивски окръжен съд. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при определяне правата на наследниците на единия син на общия наследодател – В. Д. Ц.. Иска се отмяна на решението, в частта, с която е отхвърлен иска за делба предявен от Л. Н. Ц. както и в частта, с която са определени квотите на съделителите В. Д. Ц. и Н. Д. Ц.. С определение № 249 от 24.04.2015 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на обжалваното въззивно решение по разрешения с него въпрос: намира ли приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗН, когато синът е починал след своята майка. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК и намира, че жалбата е основателна. С допуснатото до касационна проверка решение въззивният съд е отменил първоинстанционното по допускане на делба и е постановено друго, с което е допусната делба на съсобствен поземлен имот нива от 4.908 дка, в м. „ Между Голямо конарско и П. шосе”, съставляващ имот № 18023 по плана за земеразделяне, а по действащата кадастрална карта с идентификатор 56784.18.23 между наследниците на Д. К. Ц. като по отношение на Л. Н. Ц. искът е отхвърлен като неоснователен. Определил е квотите в съсобствеността на синовете й В. Д. Ц. и Н. Д. Ц. съобразявайки, че майка им не наследява дял от имуществото на В. Д. Ц., техен съпруг и баща. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл. 10 ЗН намира приложение, когато най-близкият по степен роднина от даден ред е починал преди наследодателя. По същество на касационната жалба : От фактическа страна по делото е установено следното: Земеделският имот, делба на който се иска, е възстановен на наследниците на Д. К. Ц., починал през 1923 г. С писмени доказателства е установено, че той е оставил за наследници съпруга С. Ц., починала 1967 г., и двама сина В. Д. Ц. и К. Д. Ц.. Тъй като наследството е открито при действието на ЗН от 1889 г. По правилото на чл. 38 от частта на съпругата е била 1/5, а на синовете по 2/5. В. Д. Ц. е починал през 1962 г. и оставил за наследници съпруга А. Ц., починала 1987 г., Д. В. Ц. син и Д. В. Т. дъщеря. Синът Д. В. Ц. е починал 2011 г. и оставил за наследници съпруга Л. Н. Ц. и двама сина В. Д. Ц. и Н. Д. Ц., които са конституирани като ищци по иска. След анализ на така установените факти съдът е приел, че внукът на общия наследодател Д. В. Ц. е починал преди своята майка А. Ц., поради което неговият дял от наследството на общия наследодател, се наследява по заместване само от децата му В. и Н. на основание чл. 10, ал. 1 ЗН, а съпругата Л. Ц. не е призована към наследяване. Въз основа на този извод искът за делба, предявен от преживялата съпруга на Д. В. Ц. - Л. Ц. е отхвърлил като неоснователен, а дяловете на наследниците В. и Н. са определени като съдът е разпределил между тях по равно наследствения дял на баща им Д. В. Ц.. Изводът не съответства на данните по делото. От представеното удостоверение за наследниците се установява, че съпругата на В. Д. Ц. – А. Ц. е починала 1987 г. От брака си съпрузите имат две деца: дъщеря Д. Василева Т. и син Д. В. Ц., починал през 2011 г. и оставил за наследници: съпруга Л. Н. Ц. и двама сина В. Д. Ц. и Н. Д. Ц.. При така установената хронология изводът на съда, че Л. Ц. не наследява дял от наследството на съпруга си, което той е придобил по наследяване от майка си А. Ц. е незаконосъобразен. При откриване на наследството на А. Ц., синът й Д. В. Ц. е бил жив, поради което той я е наследил. Придобитата на това основание част от имота, делба на който се иска, е била част от наследството, което той е оставил при настъпване на смъртта му през 2011 г. и то се наследява от наследниците му по закона – преживялата съпруга и двете му деца. Неправилно съдът е приложил нормата на чл. 10, ал. 1 ЗН, тъй като в случая не са налице предпоставките за това. Решението като незаконосъобразно следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска за делба, предявен от Л. Н. Ц., както и в частта, с която са определени права на съсобствениците В. и Н. Цареви в размер на по 6/90 ид. ч. Вместо него и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК ще бъде постановено друго по съществото на спора, за което съдът взе предвид следното: В. Д. Ц. е починал през 1962г. Неговият дял от имота в размер на 2/5 ид. ч. е наследен от съпругата му А. Ц. и двете му деца Д. и Д. при равни права или по 2/15 ид. ч. След смъртта на А. Ц. настъпила през 1987 г. Нейните 2/15 ид. ч. са наследени от децата й при равни права или по 1/15 ид. ч. Така Д. В. Ц. е придобил по наследяване от майка му А. Ц. 1/15 ид. ч. от имота, предмет на делба, и по наследяване от баща му В. Д. Ц. 2/15 ид. ч. При настъпване на смъртта му през 2011 г., Д. В. Ц. се легитимира като собственик на общо 3/15 ид. ч., които са наследени от тримата му наследници: синовете В. Д. Ц. и Н. Д. Ц. и съпруга Л. Н. Ц. при права, т. е. по 1/15 ид. ч. за всеки един на основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Тези квоти, приведени към общ знаменател с квотите на останалите наследници, възлизат на по 6/90 ид. ч. за всеки един. По тези съображения искът на Л. Ц. следва да се уважи като се допусне делба на имота и по отношение на нея с квота 6/90 ид. ч., а по отношение на В. и Н. Цареви делбата следва да се допусне при квоти по 6/90 ид. ч. за всеки един. В останалата част решението не е предмет на касационна проверка като квотите на съделителите са определени при правилно прилагане на закона. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 21.11.2014 г. по гр. д. № 2001/201 г. на Пловдивски окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които е отхвърлен иска за делба, предявен от Л. Н. Ц., и са определени квоти на съсобствениците В. Д. Ц. и Н. Д. Ц. на по 9/90 ид. ч. от допуснатия до делба поземлен имот - нива от 4.908 дка, в м. „Между Голямо конарско и П. шосе”, съставляващ имот № 18023 по плана за земеразделяне, а по действащата кадастрална карта на [населено място] с идентификатор 56784.18.23 и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА извършването на делба на описания имот и по отношение на Л. Н. Ц. като й определя квота от 6/90 ид. ч. Определя квотите за съделителите В. Д. Ц. и Н. Д. Ц. в описания по-горе допуснат до делба имот на по 6/90 ид. ч. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: