Р Е Ш Е Н И Е № 50183 София, 28 март 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 598/2022 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – Пловдив и по жалба на частните обвинители С. М. М. и И. И. М. чрез техния повереник срещу присъда № 4/21.03.2022 г., постановена по ВНОХД № 37/2022 г. от Апелативен съд – Пловдив. Протестът се позовава на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, подкрепени с твърдения, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения поради необсъждането на установени обстоятелства, имащи съществено значение за правилното решаване на делото. В тази връзка подробно се разискват експертните изводи по назначената повторна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза (КАТСМЕ) и приложената към нея скица, отразяваща графично местоположението на локвата и изминатия от пострадалия пешеходец път по платното за движение. Обосновава се довод за проявена от съда пасивност поради необсъждане на детайлите по изготвената мащабна скица от вещите лица и се поддържа, че след слизането си от тротоара пострадалият, придвижвайки се по платното за движение (в кръстовището, образувано от ул. „Ал. Стамболийски и отсечката в дясно), е изминал до мястото на удара около 6 м., а не 1,90 м., както е прието по делото. От тази позиция с позоваване на ТР № 28 от 1984 г., ОСНК се заявява, че началото на възникване на опасността за движението е в по-ранен времеви момент и на по-голямо разстояние от възприетото от съда. Сочи се още, че не са обсъдени в пълнота показанията на свидетеля В. В., очевидец на пътния инцидент. С оглед претенцията за неизяснени обстоятелства е оспорен и изводът на съда за приложимост на чл. 15 от НК. Препраща се към становището, изразено в конкретно решение на касационната инстанция по повод хипотезите на чл. 20, ал.2 от ЗДП и към цитираната експертиза, посочила, че една от причините за настъпилото пътнотранспортно произшествие е управлението на МПС от подсъдимия в населено място със скорост (76 км.ч.), несъобразена с конкретната пътна обстановка и климатични условия, непозволяваща той да възприеме опасността от удар с пешеходеца и да предприеме действия по предотвратяването му. В заключение се заявява, че са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, тъй като необсъждането на съществени обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия се приравнява на липса на мотиви. При изложените аргументи се отправя искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. В жалбата, подадена от името на частните обвинители, също се претендира наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, предопределило неправилното приложение на закона. Поддържа се схващането, че за назначаването на повторна КАТСМЕ от въззивния съд частните обвинители са разбрали едва в съдебното заседание на 21.03.2022 г., когато същата е била приета, поради което и с оглед спецификата и сложността на експертното заключение не са могли да изразят каквото й да е становище по обосноваността и правилността на същото. Според касаторa съществуващото противоречие между кредитираното експертно заключение по повторната КАТСМЕ и предходните експертни заключения не е обсъдено от съда. И в тази жалба се акцентира върху обстоятелството, че пострадалият пешеходец предвид приложената скица не е слязъл от тротоара на обозначеното в експертизата място, защото така би попаднал по средата на локвата, а именно заобикалянето й е прието като причина той да навлезе в пътното платно. На тази основа се претендира, че пострадалият пешеходец е изминал повече от 6 метра по пътното платно, за да достигне до мястото на удара, а не както е прието - 1,90 м., като през цялото време е бил видим за дееца и е представлявал опасност за движенето. Отправено е искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. В съдебното заседание прокурорът поддържа протеста по съображенията, изложени в него. Пледира за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Повереникът и частните обвинители С. М. и И. М. поддържат жалбата по представените с нея възражения и искания. Подсъдимият Т. В. И. не се явява, редовно призован, а неговият защитник оспорва основателността на протеста и жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 43/08.05.2019 г., постановена по НОХД №369/2018 г., Окръжният съд – Пловдив признал подсъдимия Т. В. И. за виновен в това, че на 02.05.2016 г., около 22,46 часа в с. Рогош, на ул. "Александър Стамболийски" пред къща с административен адрес № 17 при управление на МПС е нарушил правилата за движение (чл. 5, ал.1,т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал.2, чл. 21, ал.1 от ЗДП, чл. 3, т.1 и т.2, чл. 73, ал. 1, чл. 193, чл. 198 и чл. 47 от ППЗДП) и по непредпазливост е причинил смъртта на С. И. М., като избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал.3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. На основание чл. 343г подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от три години. По жалба на подсъдимия Т. И. и жалба на частните обвинители С. и И. М. е образувано ВНОХД № 37/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С постановената по това дело въззивна присъда на основание чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК първоинстанционният съдебен акт е бил отменен и подсъдимият Т. В. И. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал.3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Посочените съдебни актове не са единствени по делото. Постановената от Окръжен съд – Пловдив присъда преди това е била предмет на въззивен контрол по ВНОХД № 501/2020 г., осъществен по жалби на подсъдимия И. и на частните обвинители. С постановеното по това дело решение присъдата е изменена, като апелативният съд е приел, че само нарушението на чл. 20, ал.2 от ЗДП се намира в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, и е оправдал подсъдимия И. за останалите вменени нарушения от ЗДП и ППЗДП. Това въззивно решение е било оспорено от подсъдимия И. с доводи за процесуални нарушения и от частните обвинители, възразили срещу справедливостта на наложеното наказание и начина на неговото изтърпяване. С решение от 06.01.2022 г., постановено по н.д. № 871/2021 г., Върховният касационен съд, трето н.о. отменил изцяло въззивния съдебен акт и върнал делото за ново разглеждане на апелативния съд. Касационният състав констатирал процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 от НПК, тъй като мотивите на въззивното решение са непълни и не отговарят на стандарта, заложен в закона. Отменителните основания, наведени в сезиращите касационната инстанция протест и жалба на частните обвинители, и заявените в тяхна подкрепа сходни аргументи позволяват едновременното им разглеждане. Възраженията на касаторите, позоваващи се на допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, са основателни, макар не всички от изложените в тяхна подкрепа твърдения да намират опора в процесуалния закон и материалите по делото. Изложената обосновка на изводите на съда не е съобразена изцяло с указанията на касационната инстанция по чл. 355, ал.1, т. 3 от НПК. В отменителното решение подробно са отразени фактическите и доказателствени дефицити на въззивния съдебен акт. Отправен е упрек, че апелативният съд е изложил непълна фактическа обстановка без в нея да е описано мястото, където пострадалият е слязъл от тротоара и начина му на придвижване. Очевидно касационният състав е приел, че тези обстоятелства биха осигурили максимално изясняване на фактологията по делото, в рамките на която да се направи и съдебната преценка за претендираната от обвинението престъпна дейност на подсъдимия. Разисквана е и необходимостта от обсъждане на факти, рефлектиращи върху конкретната видимост в установената пътна обстановка, за които е имало противоречиви данни, обръщайки внимание, че те не са били предмет на интерпретиране нито от вещите лица по назначената повторна КАТСМЕ, нито от съда. Анализът на доказателствените източници, конкретно показанията на свидетеля В. В., е определен като незадълбочен. Обективността изисква да се отбележи, че въззивният съд след връщане на делото е проявил процесуална активност, като съобразно указанията в отменителното касационно решение е назначил извършването на повторна КАТСМЕ. При съображения за спазване на изискванията за решаване на делото в разумен срок е прието за оправдано да се назначи с изричен акт по това въззивно производство изслушаната и приета по ВНОХД № 501/2020 г. повторна КАТСМЕ. Експертизата е възложена на същите вещи лица с поставени задачи като на предходната такава. В мотивите на въззивната присъда съдът е възпроизвел заключенията на назначените в хода на досъдебната и съдебна фази на процеса автотехнически и комплексни експертизи, които първата инстанция е възприела и кредитирала. Оповестени са и експертните изводи по назначената във въззивното съдебно следствие повторна КАТСМЕ. Същата е счетена за необходима с оглед указанията, дадени в отменителното касационно решение, както и че предходните експертизи не са отчели всички данни, относими към експертния извод за видимостта на подсъдимия при конкретната пътна обстановка. Отбелязано е, че в изготвената от вещите лица С. и А. автотехническа експертиза в досъдебното производство липса извод за това, каква е следвало да е съобразената скорост на движение на подсъдимия при отчитане на негативните фактори, а в комплексните експертизи съществуват много варианти, хипотези и възможности, което внасяло съмнение в обосноваността и правилността на заключенията. Уместно е да се посочи, че направеният коментар по отношение на автотехническата експертиза не е съвсем точен, тъй като в констативно-аналитичната й част (виж, л. 30 от експертизата и сл. , т. 2, л.51 и сл. от досъдебното производство) вещите лица са заявили съобразяване на атмосферните условия и конкретните условия на видимост – движение през нощта на светлините на автомобилните фарове, намалена от валеж на дъжд. Предложените от комплексните експертизи „варианти“ на инкриминирания пътен инцидент по принцип не налага непременно извод за необоснованост и/или неправилност на експертните заключения. Варианти на възможното поведение на участниците в движението, между които се е реализирало транспортното произшествие, е допустимо, стига те да почиват и да са във връзка с изследване на находки и обективно установени данни в хода на процеса, а не на предполагаеми хипотези. Апелативният съд не се е наел да изследва на какво се дължат противоречията между експертизите и не е изложил съображения как изяснените обстоятелства в експертните заключения влияят върху въпросите, които имат значение за правилното решаване на делото – напр. в изводите за видимостта в конкретната пътна обстановка и скоростта, при която водачът е могъл да спре, съответно за величината на скоростта на автомобила, управляван от подсъдимия, при която процесното ПТП е било предотвратимо. Несъмнено, при наличието на различни по съдържание заключения по едни и същи въпроси, съдът предвид нормата на чл. 154 от НПК може да приеме само някое/някои от тях. Несъгласието с другите обаче поражда задължение за подробно мотивиране след съпоставяне и обсъждане с останалия събран по делото доказателствен материал. Описвайки част от резултатите от назначените по делото експертизи, съдът не ги е подложил на дължимата оценка, съобразявайки спецификата на възложените задачи и обема на ползваните при изследването изходни данни. С атакувания съдебен акт по отношение поведението на пострадалия е прието във фактически план, че по посока на движението на МПС, управлявано от подсъдимия, в района на къща с административен адрес № 17 на ул. "Александър Стамболийски" той извършвал движение по десния (южния тротоар), който бил с прекъсване поради наличие на пресечка. Пострадалият, движейки се по тротоара, заради образувалата се там локва слязъл на платното за движение, за да я избегне, изминал около 1,90 м. и след 1,20 секунди бил застигнат и блъснат от управлявания от подсъдимия автомобил. Тези изводи са базирани на заключението по повторната КАТСМЕ, назначена от въззивния съд, относно мястото на настъпване на инициалния удар между МПС и пешеходеца. Вещите лица са приели, че за изясняване мястото на удара трябва да се определи къде в процесния пътен участък се е образувала локвата, която е предизвикала навлизането на пешеходеца на платното за движение, което е онагледено със снимков материал и графично нанасяне на приложената скица. Независимо, че апелативният съд е положил усилия за изясняване на важни обстоятелства по делото, не се е наел да коментира мястото, където пешеходецът е напуснал тротоара в контекста на възприетото прекъсване на този конструктивен елемент, съпоставено с определеното от експертите местоположение на водното препятствие, предизвикало навлизане в платното за движение. Обмислянето на това обстоятелство е било наложително не само с оглед констатациите в отменителното касационно решение, посочени по-горе, но и поради приетото от съда, че пострадалият е станал опасност за движението след стъпването му на платното за движение, а не преди това. Впрочем, в назначените от основния съд комплексни автотехнически и съдебно медицински експертизи са представени възможните траектории на движение на пешеходеца за преминаване или заобикаляне на събралата се в този участък вода (локва) – директно слизане на пешеходеца от тротоара и достигане до мястото на удара; движение на пешеходеца по асфалтовата настилка и достигане до мястото на удара без качване на тротоара (виж, стр. 57 от тази експертиза и отразеното в т. 8 от заключението, както и същите възможни траектории, отразени в последвалата я втора допълнителна КАТСМЕ, стр.51). За по-логично експертите са приели втория вариант от предложените траектории, доколкото видно от приложените схеми при другия би настъпило навлизане във водното препятствие. Вече се посочи, че второинстанционният съдебен състав е изразил съмнение в обосноваността и правилността на предходните експертизи, назначени от основния съд, поради предложени в тях варианти на поведение на участниците в ПТП. Спестявайки процесуални усилия, експертните изводи в посочената им част не са били подложени на оценка от съда наред със заключението на повторната КАТСМЕ, кредитирана от него. Така съдът се е лишил от възможността да прецени приноса на всяко едно от коментираните заключения и чрез обективен подход към качествата на отделните експертни изследвания убедително да обоснове защо поставя в основата на решаващите си изводи именно становището по назначената от него експертиза. Апелативният съд не е коментирал мащабната скица, приложена в рамките на производството по ВНОХД № 501/2020 г., към която вещите лица са препратили в новоназначената експертиза. Отразеното там графичното мащабно построение на пътната ситуация е заслужавало съдебно внимание, но не го е получило. Поставяйки въпроси към вещите лица, съдът е могъл да получи по-голяма сигурност за движението на пешеходеца, отразявано в изготвената скица, в различните времеви моменти и неговото местоположение. Същевременно неясно е от въззивните мотиви каква е съдебната теза относно мястото, където пострадалият пешеходец е слязъл от тротоара преди или след прекъсването на същия, което има значение за изясняване на повдигнатите сега от касаторите въпроси. Вярно е, че съдът не е задължен да разисква всички експертни варианти, които в случая касаят движението на пострадалия пешеходец и следващите се в тази връзка възможности, а само онази от тях, която се приема за установена съобразно останалия доказателствен материал, набавен и оценен по делото. Това изключва разбира се мотивирането на доказателствено необезпечени хипотези, но задължава аргументацията по приетата такава да е ясна, пълна и обоснована, което в случая не е постигнато. В тази връзка не са лишени от основание и възраженията, свързани с обсъждането на показанията на свидетеля В., пряк очевидец на инкриминираното ПТП и имащ наблюдения върху осъществилите се събития. Въззивният съд е отразил в кои части показанията са противоречиви и колебливи - за обстоятелствата с какви светлини се е движел автомобила, управляван от подсъдимия; за личните възприятия на свидетеля относно движещия се по тротоара пешеходец; за разстоянието, на което подсъдимият е преустановил движението на автомобила, както и че именно свидетелят го е принудил да стори това. В протеста се акцентира върху конкретни части от показанията на В., депозирани от него в хода на досъдебното производство в разпита му от 18.05.2016 г., съдържащи твърдения за движение на мъжка фигура по тротоара, за възприетата от свидетеля локва, за слизането на пешеходеца на платното за движение и начина му на придвижване върху него - плътно от дясната му страна, точно до тротоара, по който се движеше преди това. Всеки от посочените от свидетеля моменти по принцип носи определена информация, която е способна да ориентира изводите на съда, и поради това е изисквала задълбочено внимание, било то за да бъде възприета като достоверна, или за да бъде отхвърлена. Недопустимо е обаче тази информация да бъде игнорирана като несъществуваща, защото тя е част от доказателствената съвкупност. В протеста се обръща внимание, че показанията на свидетеля в цитираната им част са депозирани в разпита му, проведен най-близко до събитието, което несъмнено не би могло да е единствен критерий при преценката за достоверност/недостоверност, макар да е подлежало на съобразяване. Впрочем, именно липсата на устойчивост в показанията на свидетеля в отделните процесуални моменти е в основата за отричане на тяхната убедителност, но е пропуснато, че при приобщаването на тези от досъдебното производство той е заявил спомен за съобщените данни и ги е потвърдил. Въззивният съд не е казал нищо за качествата на показанията в тази им част, за тяхната информативност, за наличие или отсъствие на детайлност и описателност на разказа, както и дали при съобразяване на резултатите от експертното изследване съобщените от него обстоятелства за движението на пострадалия по пътното платно преди и към момента на удара е технически съвместимо или не. Проверката на коментираните свидетелски показания в посочените аспекти е била дължима. Съвсем отделен е въпросът доколко резултатът от тази проверка ще доведе до извод, че показанията отразяват вярно и обективно събитията, така както ги е описвал свидетелят. Суверенно е правото на съда по фактите да кредитира или отхвърли определени доказателства и доказателствени средства, но това трябва да стане след обективно, пълно и всестранно изследване на всички материали в тяхната взаимна обвързаност. Като краен резултат въззивните мотиви не убеждават стриктното спазване на посочения принцип с оглед на констатацията за допуснати дефицити в доказателствената дейност. Извън казаното по повод на коментирания доказателствен източник, във въззивните мотиви се наблюдава и известна непоследователност. При обосноваване изводите, че пострадалият М. преди стъпването си на пътното платното не е представлявал опасност за движението, съдът се е аргументирал и с показанията на свидетеля В., приети преди това за колебливи и непоследователни. Спекулативно е поднесено разсъждението, че този свидетел, който твърди да е забелязал пешеходеца на тротоара, също не го е възприел като опасност, поради което не е намалявал скоростта си на движение, нито е спирал автомобила. Изясняването на посочените по-горе въпроси във фактологичен и доказателствен план е предпоставено от указанията, дадени в предходното касационно решение. Задължение на втората инстанция е било да осигури получаването на отговори по тях и така за целите на процеса да установи онзи факти и обстоятелства, които биха могли да изяснят в по-голяма степен инкриминираното събитие. Затова в контекста на изложеното основателни се явяват и доводите в протеста за непълнота на мотивите поради необсъждане на конкретни обстоятелства и доказателствени източници. В заключение, споделими са възраженията на касаторите в основното им твърдение за съществени процесуални нарушения при второинстанционното разглеждане на делото, обуславящи наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Това предопределя отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото въззивно съдебно производство апелативният съд следва да извърши пълен доказателствен преглед на формираната доказателствена съвкупност и така да отстрани констатираните процесуални недостатъци и да изясни всички обстоятелства за правилното решаване на делото, като при необходимост да използва капацитета на познатата в съдебната практика „арбитражна“ експертиза. Пълноценно да опише фактическата обстановка, като положи усилия чрез прецизна и коректна интерпретация на съдържанието на доказателствените източници и експертните мнения да установи поведението на пострадалия пешеходец и траекторията му на движение при предприетите от него действия за преодоляване на водното препятствие, съобразявайки и местонахождението на последното, отразено в експертизите. Въз основа на пълноценен анализ на доказателствените материали без да допуска игнориране, неоправдано предпочитание или подценяване на някои от тях да изведе вярна фактология, в рамките на която да даде отговор на съществения въпрос дали поведението на подсъдимия И. е съставомерно и дали допуснатите от него нарушения на правилата за движение са в причинна връзка с настъпилия резултат. Безпредметно е предвид казаното да се обсъждат доводите на касаторите за нарушение на материалния закон, които в известна степен са свързани с необоснованост на съдебния акт и всъщност се поддържат като резултат от допуснатите процесуални нарушения. За пълнота на изложението и в отговор на касационната жалба на частните обвинители, в която се съдържа претенция за ограничаване на процесуалните им права, настоящият състав отбелязва следното : Закритото заседание на апелативния съд по чл. 327 от НПК е проведено на 22.02.2022 г. и с него по служебен почин е допусната повторната КАТСМЕ и е насрочено откритото съдебно заседание за 21.03.2022 г. Експертизата е депозирана в съда на 11.03.2022 г. и до датата на съдебното й разглеждане е изминал период от време, надхвърлящ минимално установения в чл. 149, ал.3 от НПК седмодневен срок. В съдебното заседание повереникът и частните обвинители не са отправяли искане за отлагане на делото с оглед необходимостта да се запознаят с експертното заключение. Същото е било е огласено чрез прочитането му и е проведен непосредствен разпит на вещите лица, на които страните са могли да задават уточняващи въпроси, както и да упражнят правото си на искания, бележки и възражения. Съществено е и това, че представените експертни изводи са били почти идентични с тези на експертизата по ВНОХД № 501/2020 г., при изслушването и приемането на която частните обвинители и техният повереник също са участвали. При това положение не би могло успешно да се претендира, че процесуалните правата на частното обвинение са били ограничени при това съществено, което да е самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 4 от 21.03.2022г., постановена по ВНОХД №37/2022г. от Апелативен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.