Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * Обезсилване на решение * правна квалификация * правомощия на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№27

гр. София, 03.05.2017 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА

Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 3328/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. С. , чрез адв. Адв. Г. Д. против решение №780/18.04.2016 по в. гр.д. №852/2016 г. на Софийски апелативен съд , VІІІ състав , с което е обезсилено решение от 10.11.2015 г. , постановено по гр.д. № 5489/2014 г. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение /отменително основание по чл. 281,т.3 ГПК/.Иска се решението да бъде отменено и да се постанови решение по същество на спора като претендираното обезщетение бъде присъдено в пълен размер , ведно със законната лихва , считано от датата на увреждането до окончателното му изплащане , и се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на РБ не взема становище по жалбата.
С определение №753/18.11.2016 г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по следния процесуалноправен въпрос: „Когато пред въззивната инстанция са събрани всички допустими и относими доказателства , но има съмнения дали повдигнатия с исковата молба съдебен спор е по чл.2,ал.1 ЗОДОВ, по чл. 49 ЗЗД или по чл.6 ЕКЗПЧ, може ли въззивният съд да се произнесе по съществото на спора , като приеме различна правна квалификация от дадената от първата инстанция , или следва да обезсили решението и върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд?”
Прието е , че по отношение на този въпрос е изпълнено допълнителното основание за допустимост по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК , доколкото с въззивното решение същият е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС – ТР №1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ т.2/.
За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди е с пр. осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода , в който ищеца е бил привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление от общ характер , ведно със законната лихва , считано от 23.04.2009 г., до окончателното изплащане на сумата. За да квалифицира правно предявеният иск , въззивният съд е взел предвид изложените в исковата молба обстоятелства: образувано срещу ищеца наказателно производство, което в последствие е било прекратено, настъпили за ищеца вреди от действията на органа на обвинението, изразяващи се в накърняване на неговата чест и достойнство. Съобразено е, че вредите, които се претендират са от незаконно повдигнатото обвинение, в това число и от наложената в досъдебното производство мярка за процесуална принуда „задържане под стража” , както и от принудителната административна мярка ”забрана за напускане на страната”.С оглед на това съдът е приел, че предявеният иск е с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, и не е такъв за заплащане на обезщетение за накърнено право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС, която претенция следва да се разглежда по реда на чл. 49 ЗЗД.
Тези изводи на въззивният съд са правилни. Обстоятелството, че в исковата молба се съдържа оплакване ,че наказателното разследване е продължило 11 години и страната се позовава на нарушение на ЕКЗПЧОС, относно правото делата да се разглеждат в разумен срок, не дава основание искът да бъде квалифициран по чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 6, пар.1 от Конвенцията. Още повече, че продължителността на наказателното производство е едно от обстоятелствата, които се преценяват при определяне размера на обезщетението по чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ.
След като правилно е квалифицирал иска обаче, въззивният съд неправилно и в нарушение на процесуалните правила е приел , че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и е обезсилил постановеното от него решение като процесуално недопустимо.
В отговор на поставения правен въпрос следва да се посочи, че съгласно задължителната практика на ВКС „определянето на вярната правна квалификация е дейност на съда по приложението на закона . Когато в резултат на неправилното приложение на материалния закон дадената от съда правна квалификация е неправилна, постановеното решение ще е неправилно, а не недопустимо , като горната инстанция следва да определи / при същите фактически твърдения и петитум / вярната квалификация и да разреши спора по същество”/Р №126/24.04.2012 г. на ВКС по гр.д. №563/2011 г. ,ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В т.2 от ТР №1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че при неправилна квалификация на първоинстанционния съд , въззивната инстанция е длъжна да посочи правилната правна квалификация, като даде и указания за събиране на доказателства, ако това се налага с оглед новата правна квалификация.
В случая , доколкото делото е било изяснено от фактическа страна, въззивният съд след като е квалифицирал правилно предявения иск, е следвало да постанови решение по съществото на спора, а не да го обезсилва като недопустимо и да връща делото на първоинстанционния съд. Като е сторил това , същият е постановил едно неправилно решение, постановено в нарушение на процесуалните правила, което следва да бъде отменено и делото върнато на Софийският апелативен съд за произнасяне по съществото на спора.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №780/18.04.2016 по в. гр.д. №852/2016 г. на Софийски апелативен съд , VІІІ състав и връща делото на този съд за произнасяне по съществото на спора.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: