Върховен касационен съд, I т. о., решение по т. д. № 2917/2019 г., стр. 5/5 РЕШЕНИЕ № 60083 София,01.12.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 14.06.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2917 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК по касационна жалба на ищците М. А. М., И. А. М., Ф. М. Х. и А. М. Х. частично срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ответникът ЗД „Бул инс“ АД не изразява становище. С въззивното решение е потвърдено изцяло обжалваното от всички страни първоинстанционно решение, с което частично са уважени предявените от Ф. Мухарем М., М. А. М. и И. А. М. искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), както и искът по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), предявен от А. М. А., починала в хода на производството и заместена от Ф. М. Х., А. М. Х. и ищците М. А. М. и И. А. М.. Решението се обжалва от ищците М. А. М., И. А. М., А. М. Х. и Ф. М. Х. – частично по отношение на отхвърлените части от исковете на първите двама ищци и по отношение на отхвърлената част от иска на първоначалния ищец А. А.. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно критериите за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е приел за установено, че в резултат на пътно-транспортно произшествие на 09.05.2014 г., причинено от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество и който с влязла в сила присъда бил признат за виновен в престъпление по чл. 343 НК, настъпила смъртта на А. М. М. на 52 години, син на първоначалния ищец А. А. и баща на ищците М. М. и И. М.. Приел е също, че е налице принос на пострадалия за настъпване на произшествието в размер на 5 %. По отношение на обстоятелствата от значение за размера на обезщетенията въззивният съд е приел за установено, че между пострадалия и жалбоподателите са съществували близки семейни отношения, като пострадалият живеел в едно домакинство със съпругата си, сина си и майка си, а ищцата И. М. живеела в друго населено място, но редовно посещавала родителите си. Отношенията в семейството били много добри. След смъртта на пострадалия всички се затворили в себе си, не искали да общуват със съселяните си, при положение, че преди това били весели и общителни хора. Майката на пострадалия говорела само за него. На ищеца М. М. смъртта на баща му причинила остра стресова реакция за период от няколко дни, преминала след това в депресивен епизод с умерена тежест, характеризиращ се с голяма продължителност, емоционална потиснатост, изолация, пасивност, дезинтересираност, с вероятност за пълно възстановяване, но с прилагането на продължително медикаментозно лечение и психотерапия. По сходен начин смъртта на пострадалия се отразила и върху дъщеря му И. М. – с остра стресова реакция, продължила седмица и половина и преминала в продължителна реакция на усложнена скръб, също с вероятност за пълно възстановяване след прилагане на дълготрайна и системна психотерапия. Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд, като е обобщил извод за наличието на създадени между пострадалия и неговите близки топли отношения и близост, особено с тези, с които пострадалият е живял в едно домакинство, и като е съобразил отражението на смъртта му върху психиката на всеки от ищците, е приел, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за майката на ищеца се явява сумата 40000 лв., като е отчел, че същата е починала на 08.02.2017 г. За справедливо обезщетение за ищеца М. М. е приел размер от 110 000 лв., а за ищцата И. М. – 80 000 лв., отчитайки, че наред с близките си отношения с пострадалия същата е създала свое семейство и живее в друго населено място, макар и да е подчертал, че този факт няма дефинитивно решаващо значение за интензитета на претърпените вреди. Касационната жалба е частично основателна. По отношение на размера на обсъжданите обезщетения въззивното решение е постановено при неточно приложение на чл. 52 ЗЗД – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Общоизвестно е, че в случаите като настоящия – смърт на близък – негативното отражение върху психиката на близките (което именно представлява подлежащата на обезщетяване вреда) се характеризира с най-висока острота непосредствено след узнаването на смъртта и в следващия период с различна според обстоятелствата продължителност, а след този период последиците могат да имат различна степен на интензивност в зависимост от степента на близост починалия и увредения и от първоначалната острота на последиците върху психиката на увредения, т. е. дали същата е била в степен, изискваща и допълнителна помощ. От това следва, че при определяне на размера на обезщетението първоначалната интензивност на претърпените от увредения психически болки и страдания има водещо значение, сравнено с интензивността и продължителността на същите в по-късния период. Съобразено горното и с оглед правилно установените от въззивния съд обстоятелства касационната инстанция намери, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за ищците М. М. и И. М. се явява сумата 110 000 лв. По отношение на ищеца М. М. обаче следва да бъде съобразен и установеният с психиатричната експертиза депресивен епизод, настъпил след първоначалната остра стресова реакция, изискващ, освен психотерапия, и медикаментозно лечение. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че този ищец е живял в едно домакинство с починалия, което е оказало допълнително негативно отражение върху психичното му състояние. С оглед на това за същия обезщетението следва да бъде определено в по-висок размер от 130 000 лв. В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателя М., че обстоятелството, че същата и нейният баща не са живели заедно, не обуславя извод за отслабване на емоционалната им връзка. Действително обстоятелството, че починалият и увреденият живеят отделно, и то в различни населени места, само по себе си не означава по-слаба емоционална връзка. Интензивността на емоционалната връзка обаче е само един от релевантните фактори за степента на психическите болки и страдания, която освен това зависи и от наличието, респ. липсата, на допълнителни фактори, които, при еднаква интензивност на емоционалната връзка, могат да задълбочат или да облекчат в известна степен тези болки и страдания. По отношение на обезщетението за първоначалната ищца А. А. следва отново да се подчертае изложеното по-горе относно особено острата интензивност на психическите болки и страдания при самото настъпване на увреждане и в непосредствения период след това. Следва също да бъде съобразено и основното положение, че с оглед спецификата на връзката родител-дете при еднакви други условия смъртта на детето обичайно има по-тежко отражение върху психиката на родителя, отколкото обратното. С оглед на това и на останалите обстоятелства касационната инстанция намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е такова в размер на 100 000 лв. Посочените размери на обезщетенията следва да бъдат намалени с приетата от въззивния съд степен на съпричиняване (5%), като въпросът за наличието на съпричиняване и неговата степен не може да бъде преразглеждан в касационното производство предвид липсата на жалба от страна на ответника и на съответни оплаквания в жалбата на ищците. При този изход на спора жалбоподателите имат право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. С представения списък по чл. 80 ГПК се претендира присъждане на съответни адвокатски възнаграждения при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, във връзка с което са представени пред първоинстанционния съд съответните договори за правна помощ, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатски възнаграждения в размерите по чл. 7, ал. 2, т. 4-5 от НМРАВ с оглед обжалваемия интерес и съответно на уважената пред настоящата инстанция част от исковете, както следва: 1905 лв. по иска, предявен от първоначалната ищца А. А., 782 лв. по иска на М. М. и 1053 лв. по иска на И. М., заедно с ДДС. На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК ответникът следва да заплати и такса за касационното производство съответно на уважените части от исковете общо в размер на 2090 лв. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 2063/09.08.2019 г. по гр. д. № 5427/2018 г. в обжалваните части за потвърждаване на първоинстанционното решение в частите, с които: - предявеният от А. М. А., заместена от наследниците си Ф. М. Х., А. М. Х., М. А. М. и И. А. М., иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) иск е отхвърлен за разликата над 38 000 лв. до 95 000 лв., - предявеният от М. А. М. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над 104 500 лв. до 123 500 лв., и - предявеният от И. А. М. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над 76 000 лв. до 104 500 лв., вместо което постановява: Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) да заплати допълнително обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. М. М., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие на 09.05.2014 г., както следва: - на М. А. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Бургас – 19 000 лв., заедно със законната лихва от 09.05.2014 г.; - на И. А. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Бургас – 28 500 лв., заедно със законната лихва от 09.05.2014 г.; - на Ф. М. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Бургас, като наследник на първоначалния ищец А. М. А. – 19 000 лв., заедно със законната лихва от 09.05.2014 г.; - на А. М. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Бургас, като наследник на първоначалния ищец А. М. А. – 19 000 лв., заедно със законната лихва от 09.05.2014 г.; - на М. А. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Бургас, като наследник на първоначалния ищец А. М. А. – 9500 лв., заедно със законната лихва от 09.05.2014 г.; - на И. А. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Бургас, като наследник на първоначалния ищец А. М. А. – 9500 лв., заедно със законната лихва от 09.05.2014 г. Потвърждава решението в останалите обжалвани части, с които исковете са отхвърлени за разликата до обжалвания размер от 152 000 лв. за всеки един. Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на Адв. дружество „Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], адвокатско възнаграждение общо в размер на 3740 лв., заедно с ДДС. Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК да заплати по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на 2090 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: