4 Р Е Ш Е Н И Е № 229 [населено място], 05.12.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3663 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 03.12.2012г. по гр.д. № 1612/2012г. на Софийски градски съд, II-д състав, с което е потвърдено решение от 21.09.2011г. по гр.д. №32203/2008г. на Софийски районен съд, 63 състав. С последното е намалено дарението, извършено от С. Ф. И., обективирано в нотариален акт № 119/16.09.2003г., т.II, рег. № 19869, д.№ 254/2003г., относно 4/6 ид.ч. от апартамент № 23 в [населено място], [жк], ул.Драгалевска, [жилищен адрес] със сумата 11 877,78лв., необходима за възстановяване запазената част на С. С. Б. и със същата сума 11877,78лв., необходима за възстановяване запазената част на Д. С. Т., като е постановено на основание чл. 36,ал.2 ЗН дареният имот да остане изцяло в наследството на С. И., а С. С. Б. и Д. С. Т. да заплатят на Д. К. М. сумата 10 955,56 лв. всеки от тях, представляваща стойността на разполагаемата част към момента на намаляването. С решението е допусната делба на описания по-горе апартамент при квоти: по ¼ ид.ч. за С. Б. и Д. Т. и ½ ид.ч. за Д. М.. Касационни жалби са подадени от Д. С. Т. и С. С. Б.. В двете жалби са развити идентични оплаквания насочени срещу приетото от съда наличие на неудобство за отделяне на част от имота за допълване на запазената част, предвид обстоятелството, че е дарена идеална част от имот, този имот е съсобствен на страните и е обект на делба в същото производство. Поради това жалбоподателите считат, че няма пречка за отделяне на част от имота. На второ място са наведени доводи за неправилно определяне на частите на съделителите. Ответникът Д. К. М. намира решението за законосъобразно. С определение № 234 от 14.06.2013г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване по жалбата на Д. Т. на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/ прилага ли се чл. 36, ал.1 ЗН когато един от сънаследниците е придобил с дарение от наследодателя идеална част от недвижим имот, който изчерпва наследството; 2/ налице ли е неудобство за отделяне на част от имота, необходима за възстановяване на запазена част по смисъла на чл. 36, ал.1 ЗН, когато недвижимият имот, идеална част от който е обект на дарението, е съсобствен на сънаследниците, а не е изключителна собственост на надарения. С определение № 319 от 14.10.2013г. е допуснато касационно обжалване на същото основание и по жалбата на С. Б.. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на С. Ф. И. чрез намаляване на дарствено разпореждане, съединен с иск за делба на недвижим имот - апартамент в [населено място]. Жилището е придобито от К. И., починал 2003г., по време на брака му със С. И., починала 2007г., в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на К. И. съпругата С. И. е дарила на сина си Д. М. своите 4/6 ид.ч. от имота. Именно това дарение е обект на претенцията по чл. 30 ЗН, предявена от Д. Т. и С. Б., които се явяват наследници по чл. 10, ал.1 ЗН - деца на починалата преди наследодателката нейна дъщеря Е. Б.. Не се спори, че дарените 4/6ид.ч. от имота изчерпват имуществото, притежавано от наследодателката. Съдът е формирал наследствената маса, включвайки дарения имот на стойност 71 266,67лв.; определил е размера на запазената част на всеки от ищците на 11877,78лв. и е посочил, че именно с тази сума е накърнена запазената част на всеки от тях. При определяне начина на възстановяване на запазената част съдът е приложил чл.36, ал.1 ЗН като е постановил връщане на дарения имот в наследството. Изтъкнал е, че реалното отделяне на част от имота е невъзможно предвид предмета на дарението - идеална част от жилище. Обосновал е неприложимост на хипотезата на чл.36, ал.2 ЗН за задържане имота от надарения, тъй като стойността на дарението надвишава разполагаемата част и запазената част на надарения, взети заедно. Поради това е постановил ищците да заплатят на ответника разполагаемата част и е допуснал делба на имота при квоти, произтичащи от наследяването по закон. Касационното обжалване е допуснато поради липсата на съдебна практика по правни въпроси, свързани с начина на възстановяване на запазена част, накърнена с дарение на идеална част от недвижим имот, когато тази част изчерпва наследството и с приложението на чл. 36, ал.1 и 2 ЗН когато останалата част от имота, извън дарението, е съсобствена между надарения и наследниците със запазени части. Следва да се приеме, че когато запазената част от наследството е накърнена с дарение на идеална част от недвижим имот, която част изчерпва наследството, то намалението се извършва в идеална част от имота, съответна на запазената част, без да се формира наследствена маса. След като наследството включва само дарения недвижим имот, то извършеното дарение се приравнява на разпореждане с цялото наследствено имущество. В тази хипотеза, както при накърняване с универсално завещание, запазената част се възстановява като дробна част от наследството, определена по чл. 29 ЗН, в случая от единствения наследствен имот. Правилата на чл. 36 ЗН не намират приложение, защото те се отнасят до завет и дарение на отделни наследствени имоти, а не до разпореждане с цялото наследство. Когато останалата част от недвижимия имот, извън тази обект на дарението, е съсобствена между надарения и наследниците със запазена част, то намаляването на дарението и възстановяването на запазената част ще доведат до промяна на дяловете в съсобствеността. От горните разрешения е видно, че в обжалвания акт въззивният съд е допуснал неправилно приложение на разпоредбите на Закона за наследството досежно възстановяването на запазените части на ищците. Между страните не се спори, че идеалната част от жилището /4/6 ид.ч./, която е предмет на дарението, е единствения имот в наследството на С. И.. Следователно дарението изчерпва наследството. При това положение не е било необходимо формиране на наследствена маса, а запазената част, определена по чл. 29 ЗН, следва да се възстанови като дробна част от наследството /в случая от дарения единствен недвижим имот/. Тъй като надареният и наследниците със запазена част се явяват съсобственици на останалата част от имота, то възстановяването на запазената част ще се отрази на дяловете в съсобствеността, при които ще се допусне делбата помежду им. Н. С. И. е оставила като наследници един син и низходящи на починала преди нея дъщеря. Съгласно чл.29, ал.1 ЗН в този случай запазената част е 2/3 от имуществото, съответно разполагаемата част е 1/3 от имуществото. От запазената част половината /1/3 /се полага на ищците или по 1/6 на всеки от тях. Следователно на всеки от ищците се възстановява по 1/6 ч. от дарените 4/6 ид.ч. или по 4/36 ид.ч. от имота, а за ответника Д. М. остават 2/3 от дарените 4/6 ид.ч. или 16/36 ид.ч. от имота. Съобразно изложеното искът по чл. 30 ЗН е основателен. Дарението на 4/6 ид.ч. от апартамента в кв.Л., извършено от наследодателката С. Ф. в полза на ответника, следва да се намали с 1/3 /или 8/36 ид.ч. от целия имот/ и да се възстанови на ищците запазената част от наследството на баба им, полагаща се на майка им Е. Б., в размер на 4/36 ид.ч. от имота за всеки от тях. Останалите 2/6 ид.ч. от имота, които не са били обект на дарението, съставляват наследство от К. М. И.. От тях Д. М. притежава половината - 1/6, а ищците си поделят останалата 1/6. Съотнесени към целия имот и приведени под общ знаменател частите на страните, наследени от К. И. са: 6/36 за Д. М. и по 3/36 за С. Б. и Д. Т.. Или общо дяловете на страните в съсобствения имот след извършеното намаляване на дарението и възстановяване на запазена част са: за Д. М. 22/36 ид.ч. /16/36 остатък от дарението след извършеното намаление плюс 6/36 по наследство от К. И./, за С. Б. и Д. Т. по 7/36 ид.ч. /4/36 от възстановената запазена част плюс 3/36 по наследство от К. И.. Именно при тези квоти следва да се допусне делба на имота. Горните изводи налагат отмяна на решението по иска по чл. 30 ЗН и постановяване на ново за извършване на намаляването, респ. възстановяване на запазените части с дробна част от имота, както и за промяна на квотите на съделителите, при които се допуска делба на имота. Тъй като по касационната жалба на С. Б. не е събрана държавна такса за касационно обжалване, то на основание чл. 77 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати сумата 40 лв. държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 03.12.2012г. по гр.д. № 1612/2012г. на Софийски градски съд, II-д състав в частта относно иска по чл. 30, ал.1 ЗН и в частта, с която са определени квотите на съделителите, при които е допусната съдебната делба на недвижимия имот и вместо него постановява: НАМАЛЯВА дарението на 4/6 ид.ч. от апартамент № 23 в [населено място], [жк], ул.Драгалевска, [жилищен адрес] извършено от С. Ф. И. в полза на Д. К. М. [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] с нотариален акт № 119/16.09.2003г., т.II, рег. № 19869, д.№ 254/2003г., с 1/3 част като ВЪЗСТАНОВЯВА на С. С. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Д. С. Т. от [населено място],[жк], [улица] запазените им части от наследството на С. Ф. И., починала на 22.10.2007г., полагащи се на майка им Е. К. Б., починала на 25.10.1986г., в размер на 4/36 ид.ч. от имота за всеки от тях. ОПРЕДЕЛЯ квотите, при които да се извърши съдебната делба на недвижимия имот: апартамент № 23 в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения с площ 81,83кв.м., заедно с мазе № 9 и припадащите се 0,805% ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж както следва: за С. С. Б. - 7/36ид.ч., за Д. С. Т. - 7/36 ид.ч. и за Д. К. М. - 22/36ид.ч. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която е допусната съдебна делба на посочения недвижим имот между посочените съделители. ОСЪЖДА С. С. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.”Разсадника, [жилищен адрес] да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: