Р Е Ш Е Н И Е №117 [населено място], 10.11.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 710 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 28.11.2014г. по гр.д. № 17335/2013г. на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав, с която е оставено в сила решение от 01.11.2010 г. по гр.д. № 3048/2008г. на Софийски районен съд, 49 състав, за признаване за установено на основание чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на П. Х. Н.-У., че И. Н. М. и Л. И. М. са собственици на основание наследство и делба на апартамент в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ 108,5 кв.м.; за прогласяване за нищожно на основание чл. 42, б.”в” ЗН на саморъчно завещание, съставено от С. И. И. в полза на П. Х. Н.-У. и за отмяна на основание чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ на констативен нотариален акт, съставен през 2004г. Касационната жалба е подадена от ответницата по иска П. Х. Н.-У. чрез пълномощника адв. М. Ц.. Изложени са съображения за допуснати процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства и откритото производство по оспорване на истинността на писмени документи. Поддържа се също така, че решението не е надлежно мотивирано - липсват мотиви по повдигнатия довод за нищожност на извършената делба поради неучастие на сънаследник. Необосновани са изводите за нищожност на саморъчното завещание по чл. 42, б.”в” ЗН, тъй като то е направено поради добрите грижи, полагани до момента на съставянето му и за в бъдеще, а законовата разпоредба гласи, че завещанието е нищожно ако мотивът, поради който единствено е направено, противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави. Ответниците И. Н. М. и Л. И. М. вземат становище за неоснователност на жалбата. С определение № 59 от 24.03.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: нищожно ли е на основание чл. 42, б.”в” ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по предявени установителен иск за собственост и иск за нищожност на саморъчно завещание, заведени при действието на отменения ГПК и се разглежда от въззивната инстанция за втори път - след като с решение на Върховния касационен съд е отменено предходно въззивно решение по спора. Ищците И. Н. М. и Л. И. М. считат, че са придобили правото на собственост по наследство от С. И. И. и в резултат на извършена съдебна делба между наследниците й. Установено е, че имотът е бил собственост на С. И. И.; тя е починала през 1988г.; ищцата И. Н. М. е един от нейните наследници по закон. Със саморъчно завещание от 02.12.1986г. С. И. е завещала имота на ответницата П. Н.. В завещанието е посочено, че то се прави „поради добрите грижи, които полага сега и за в бъдеще до края на живота, за закупуване на облекло и храна, заплащане на текущи разходи, ремонти, данъци по жилището и всичко свързано с дома”. По гр.д. № 1572/1996 г. на Софийски районен съд наследниците по закон на С. И. са повдигнали спор за собственост на имота срещу ответницата П. Н., в рамките на който е наведен довод за нищожност на завещанието. С първоинстанционното решение завещанието е прогласено за нищожно и е уважен иска по чл. 108 ЗС. В мотивите на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. 5368/1996г. също е прието, че завещанието е нищожно, тъй като не съставлява безвъмезден акт, но с постановения диспозитив е обезсилено решението на първата инстанция в частта му относно нищожността на завещанието, като недопустимо поради липса на предявен инцидентен установителен иск. В частта по иска по чл. 108 ЗС решението е оставено в сила. По гр.д. № 12867/2000г. на Софийски районен съд, 57 състав е извършена делба между наследниците на С. И., приключила със съдебна спогодба, при която имотът е поставен в дял на И. М. срещу изплащане дяловете на останалите съделители. Към момента на делбата И. М. е била в брак с Л. М.. През 2003г. те са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост въз основа на извършената делба. През 2004г. П. Н. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имота по завещание. Първоинстанционният съд е уважил предявените искове. С първото въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че исковете са недопустими поради наличие на сила на пресъдено нещо и е извършено обезсилване на решението на Софийски районен съд и прекратяване производството по исковете. С решение № 299 от 13.12.2013г. по гр.д. № 1924/2013г. на Върховния касационен съд, І г.о. е отменено това въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане. Прието е, че предходното решение по иск по чл. 108 ЗС е влязло в сила през 1997г., а сега предявеният иск по чл. 108 ЗС се основава на новонастъпили факти - извършена съдебна делба през 2001г., поради което и искането на ищците е за признаване право на собственост върху целия имот въз основа на делбата. Нов факт е и съставеният през 2004г. в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост по завещание. По отношение иска за недействителност на завещанието, е прието, че наведеното в предходното дело основание за нищожност е различно от сега предявеното, а и мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Поради това е заключено, че предявените искове са допустими. При новото разглеждане на делото въззивният съд е постановил обжалваното решение. По иска по чл. 42, б.”в” ЗН, съдът е приел, че саморъчното завещание на С. И. е нищожно, тъй като нарушава основното изискване към завещателното разпореждане - да е безвъзмездно. Със завещанието е вменено насрещно задължение за полагане на грижи за в бъдеще, поради което то не е израз на намерение да се облагодетелства заветника безвъзмездно, а мотивът му е да бъдат получени грижи от заветника до откриване на наследството. По иска за собственост и предвид наведените доводи за нищожност на извършената делба на основание чл.75, ал.2 ЗН съдът е изложил съображения, че в делбата са участвали всички законни наследници, включително и П. С.. Дори да се приеме, че той не е бил надлежно представляван, то е налице извършено от него потвърждаване на договора съгласно чл. 42, ал.2 ЗЗД чрез подписване на разписката от 09.10.2001г. за получаване на сумата за уравнение на дела му, определена в спогодбата. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: нищожно ли е на основание чл. 42, б.”в” ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане. За разрешаване на въпроса от значение са следните съображения: Завещанието е едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта. Предвид този едностранен и безвъзмезден характер мотивите на завещанието имат важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е в границите на закона. А мотивите могат да са различни - да се отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури нуждаещия се, да се накаже безотговорния - това са съображения, които разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието, неговите цели и подбуди. Във всеки отделен случай мотивът на завещанието произтича от конкретните условия на живот и отразява моралните и материални потребности на личността на завещателя. Безвъзмездният характер, обаче не означава, че завещанието не може да има възнаградителен характер. Напротив, обичайният мотив за съставяне на завещание е именно благодарствен и той съответства на закона и на добрите нрави. Едно завещание може да е обусловено от няколко свързани или отделни мотива, които заедно предопределят волята на завещателя. Разпоредбата на чл.42, б.”в”ЗН предвижда нищожност на завещателното разпореждане когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е видно, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един /единствен/ мотив и този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред. Ако в завещанието са изразени няколко мотива, то е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие. Пороците в нерешаващите, допълнителни мотиви, не се отразяват на действителността на завещанието. Затова, когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени добри грижи към завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер и че по тази причина противоречи на закона, съответно, че е нищожно на основание чл. 42, б.”в” ЗН. С оглед на горното разрешение обжалваният съдебен акт се явява неправилен като постановен в нарушение на закона. В съставеното от С. И. завещание недвусмислено е посочено, че то се прави „поради добрите грижи, които полага сега и за в бъдеще до края на живота”, т.е. изразена е благодарност за вече положените грижи, както и за тези, които ще бъдат положени занапред. Иначе казано, наред с благодарността за миналите грижи е заявено желание те да продължават и за в бъдеще. При тези изразени мотиви, дори и да се приеме, че очакването за бъдещи грижи представлява възлагане на задължение за облагодетелстваното лице, то завещанието не е недействително, защото не е изпълнено законовото изискване да е съставено поради единствен мотив, който противоречи на закона. Този извод сочи на неоснователност на предявения иск за нищожност на завещанието на основание чл. 42,б.”в” ЗН и налага отмяна на решението, с което той е уважен и постановяване на друго за отхвърляне на иска. По установителния иск за собственост. Ищците основават правото си на собственост на наследяване от С. И. и делба между наследниците, извършена през 2001г. Допустимостта на иска изрично е обоснована в решението на Върховния касационен съд при първото касационно разглеждане на спора - решение № 299 от 13.12.2013г. по гр.д. № 1924/2013г. на Върховния касационен съд, І г.о., посочено по-горе, и не е необходимо изложените съображения да бъдат повтаряни отново. Искът се явява неоснователен предвид възприетото разрешение за действителност на завещанието. След като саморъчното завещание на С. И. е действително, то П. Н.-У. е придобила собствеността върху имота по силата на завещанието, а наследниците по закон не са легитимирани като собственици, съответно извършената между тях делба чрез поставяне на жилището в дял на И. М. е лишена от транслативно-вещен ефект. Ето защо, на отмяна подлежи въззивното решение и по отношение на установителния иск за собственост като следва да бъде постановено ново такова за отхвърлянето му. При този изход на спора касатора П. Н.-У. има право на направените разноски за водене на делото в трите инстанции, които възлизат на 3280лв. съгласно приложения списък на разноските. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 28.11.2014г. по гр.д. № 17335/2013г. на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ иска на И. Н. М. и Л. И. М., двамата от [населено място], [улица], вх.2, ап.4, против П. Х. Н.-У. от [населено място], [улица], ет.1, ап.3 за установяване за нищожност на основание чл. 42, б.”в” ЗН на саморъчно завещание, съставено на 02.12.1986г. от С. И. И. в полза на П. Х. Н.-У. относно апартамент в [населено място], на [улица]/бивш [улица]/, [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с площ 108,50 кв.м., като неоснователен. ОТХВЪРЛЯ иска на И. Н. М. и Л. И. М., двамата от [населено място], [улица], вх.2, ап.4, против П. Х. Н.-У. от [населено място], [улица], ет.1, ап.3 с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ за установяване че са собственици на основание наследство и делба на апартамент в [населено място], на [улица], [жилищен адрес] с площ 108,50 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно със зимнично помещение в първия сутерен, без номер и с 2,05 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като неоснователен. ОСЪЖДА И. Н. М. и Л. И. М. да заплатят на П. Х. Н.-У. сумата 3280 / три хиляди двеста и осемдесет/ лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: