Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 8 Р Е Ш Е Н И Е № 180 С., 19.10. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 860 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от прокурор при Апелативна прокуратура [населено място], като представител на Прокуратурата на Република България, против въззивно решение № 313 от 05.12.2014 г., постановено по в.гр.д. № 305/2014 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което като е потвърдено решение № 39 от 30.06.2014 г. по гр.д. № 183/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, са уважени предявените искове от Г. И. И. от [населено място] и К. Н. К. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: по отношение на Г. И. за сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение и сумите от 26 449,38 лв. и 834,67 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и разходи за гориво за пътуване, явяване и защита в досъдебното и съдебно наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, ведно със законните последици – лихви и разноски и по отношение на К. Н. К. за сумата от 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение, приключило с постановление за прекратяване, тъй като извършеното деяние не съставлява престъпление, ведно със законните последици – лихви и разноски. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – основания по чл. 281, т. 3 ГПК като въззивният съд не е обосновал извода си, че е необходимо съобразно принципа за справедливост, исковете за обезщетение за претърпените неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. да бъдат уважени съответно за сумата от 30 000 лв. по отношение на Г. И. и от 15 000 лв. за К. К., със законните последици. Излага съображения за неправилност на въззивното решение в частта му, с която на Г. И. е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 26 449,38 лв. и 834,67 лв., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и разходи за гориво за пътуване, явяване и защита в досъдебното и съдебно наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, както и в частта му за присъдените разноски. Ответниците по касационната жалба Г. И. И. от [населено място] и К. Н. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Й. Й. от АК-Велико Т. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват касационната жалба срещу въззивното решение като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмена защита. С определение № 622 от 01.06.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос от значение за изхода на делото - относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като в останалата му обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: По материалноправният въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД при определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. има постановена съдебна практика от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 и сл. ГПК с решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г., ІІІ г. о.; решение № 439/14.12.2012 г. по гр. дело № 1730/2011 г., ІV г. о., решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 391 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 201/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 335 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 296/2011 г. на ІІІ г.о. и др., която има задължителен характер. По въпроса за съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД е постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение по гр. дело 1273/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., също със задължителен характер. Според посочената по-горе задължителна съдебна практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Н. вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 З., от който произтича отговорността на държавата за вреди в посочената съдебна практика като критерии за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване; характера на престъплението по повдигнато обвинение; публичното му разгласяване и свързаните с това последици. С Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС в т. 11 е прието, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен във връзка с причинените болки и страдания. Даденото разрешение се възприема и от настоящия съдебен състав на ВКС, ІІІ г.о. При този отговор на правния въпрос, по основателността на касационната жалба съдът в настоящия състав намира следното: С въззивното решение в обжалваната му част е потвърдено първоинстанционното решение като въззивният съд е приел, че ищците Г. И. и К. К. са били привлечени като обвиняеми с постановления от 19.04.2010 г. и 20.04.2010 г. за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1 и чл. 20 НК, за което са били оправдани с присъда от 24.02.2011 г. По НОХД № 434/2010 г. на Димитровградския районен съд, която е била отменена от въззивния съд с решение № 99 от 16.08.2011 г. по ВНОХД № 336/2011 г. на Хасковския окръжен съд и делото е върнато на Д. районна прокуратура. С постановление от 20.02.2012 г. на РП-Д. наказателното производство по отношение на К. К. е било прекратено, поради липса на доказателства за извършено от него престъпление, а Г. И. с постановление от 09.01.2012 г. повторно е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. с ал. 1 НК, за което е бил оправдан с влязло в сила решение на въззивния съд на 21.06.2013 г. по ВНОХД № 227/2013 г. на Х.. В настоящия случай въззивният съд е приел, че наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза спрямо ищеца И. е продължило три години, два месеца и три дни, а спрямо ищеца К. – една година, 10 месеца и 11 дни, като взетата мярка за отклонение и по отношение и на двамата е „подписка”. При тези фактически данни, съдът е приел, че по отношение и на двамата ищци е налице фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 З., като в резултат на незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът Г. И. е бил оправдан, а по отношение на ищеца К. К. наказателното производство е било прекратено, и двамата са претърпяли неимуществени вреди, изразяващи се в преживени срам и неудобство в професионален и личен план, в изпитаните напрежение, страх, липса на спокойствие, във влошено здравословно състояние, за репарацията на които е определил на ищеца И. сумата от 30 000 лв., а на ищеца К. сумата от 15 000 лв., със законните последици, като е приел, че тези вреди са в пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение и воденото срещу тях наказателно производство. На ищеца И. е присъдил и сумите 26 449,38 лв. и 834,67 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и разходи за гориво за пътуване, явяване и защита в досъдебното и съдебно наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда и разноски в размер 775,41 лв., а на пълномощника на ищеца К. е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 1 059,05 лв. В. решение в частта му, с която на ищеца Г. И. е присъдено обезщетение за причинените му имуществени вреди от незаконното обвинение, не е допуснато до касационен контрол и в тази част е влязло в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че в частта му, в която е допуснато до касационен контрол, въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и тъй като в случая не се налага повтарянето или извършване на нови съдопроизводствени действия предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящата инстанция следва да разреши спора по същество. В тази връзка правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 З.. От фактическа страна е установено, че ищците Г. И. и К. К. са били привлечени като обвиняеми с постановления от 19.04.2010 г. и 20.04.2010 г. за тежко умишлено престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1 и чл. 20 НК, за това, че през м. май 2009 г. в [населено място] в съучастие като съизвършители, противозаконно присвоили чужди движими вещи – пари в размер на сумата от 157 361,34 лв. , които владеели на основание на договор между [фирма] [населено място] и ЗД”И. България”З. [населено място], като обсебването е в големи размери, за което са били оправдани с присъда от 24.02.2011 г. по НОХД № 434/2010 г. на Димитровградския районен съд, която е била отменена от въззивния съд с решение № 99 от 16.08.2011 г. по ВНОХД № 336/2011 г. на Хасковския окръжен съд и делото е върнато на Д. районна прокуратура. С постановление от 20.02.2012 г. наказателното производство по отношение на К. К. е било прекратено, поради липса на доказателства за извършено от него престъпление, а Г. И. с постановление от 09.01.2012 г. повторно е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. с ал. 1 НК, за което е бил оправдан с влязло в сила решение на въззивния съд на 21.06.2013 г. по ВНОХД № 227/2013 г. на Х.. В случая наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза спрямо ищеца И. е продължило три години, два месеца и три дни, а спрямо ищеца К. – една година, 10 месеца и 11 дни, като взетата мярка за отклонение и по отношение и на двамата е „подписка”. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че в резултат на незаконното обвинение ищците се променили – били притеснени, изживели срам и неудобство в професионален, обществен и личен план, пострадал е техният бизнес, както и са били накърнени доброто им име и авторитет в обществото като бивши военни, което се отразило негативно и на общото им здравословно състояние. Съобразно изложеното по-горе обаче неправилно са определени размерите на присъдените им обезщетения за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за ищеца И. и на 15 000 лв. за ищеца К.. Както се посочи по-горе, по отношение на ищеца И. наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза е продължило три години, два месеца и три дни, а спрямо ищеца К. – една година, 10 месеца и 11 дни, като взетата мярка за отклонение и по отношение и на двамата е „подписка”. През това време ищецът И. бил силно притеснен, чувствал се унизен, затворил се в себе си като не осъществил и планираните бизнес начинания, доброто му име в обществото като бивш военен и дългогодишен деец на Р. клуб било силно накърнено, а ищецът К. бил стресиран и унижен, както в личен, така и в професионален план като ползващ се с авторитет и уважение летец, следователно незаконно повдигнатите им обвинения са се е отразили на общото им душевно и физическо състояние. Съобразно изложеното по-горе относно въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че размерите на присъдените им обезщетения за неимуществени вреди са необосновано завишени. Това е така, защото не са съобразени всички релевантни факти за определяне на обезщетенията. Упражнената процесуална принуда срещу ищеца И. е продължила около три години и три месеца, а срещу ищеца К. една година и десет месеца, т.е. в случая образуваните наказателни производства по отношение на ищците са приключили в разумни срокове. По делото не са събрани доказателства за трайни негативни последици за тяхното психическо и физическо състояние. С оглед на всичко това и при съобразяване тежестта на обвиненията, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца И. за причинените му неимуществени вреди са необходими 10 000 лв., а за ищеца К. – 5 000 лв. Тези размери на обезщетенията за неимуществени вреди съответстват на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида и продължителността на упражнената спрямо тях процесуална принуда. Настоящата инстанция намира, че тези суми справедливо ще репарират вредите, които ищците са понесли от незаконно повдигнатите обвинения, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконното наказателно преследване, които са установено по делото. По изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която исковете за обезщетения за неимуществени вреди са уважени за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. за ищеца И. и за разликата над 5 000 лв. до 15 000 лв. за ищеца К. и същите да се отхвърлят за сумата от 20 000 лв. за ищеца И. и 10 000 лв. за ищеца К. като неоснователни. Обжалваното решение трябва да бъде отменено и в частта относно потвърждаването на първоинстанционното решение за присъдените деловодни разноски по отношение на ищеца И. за разликата над 258,34 лв. до 775,41 лв., а по отношение на пълномощника на ищеца К. за разликата над 353 лв. до 1059,05 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 313 от 05.12.2014 г., постановено по в.гр.д. № 305/2014 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, в частта, с която е потвърдено решение № 39 от 30.06.2014 г. по гр.д. № 183/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, за осъждане Прокуратурата на Република България да заплати на Г. И. И. от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. и на К. Н. К. от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. за разликата над 5 000 лв. до 15 000 лв. и са им присъдени деловодни разноски на И. за разликата над 258,34 лв. до 775,41 лв. и на адв. С. Т. от АК-Велико Т. като пълномощник на К. за разликата над 353 лв. до 1059,05 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. И. И. от [населено място] и от К. Н. К. от [населено място], срещу Прокуратура на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. за сумата 20 000 лв., представляваща разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление по отношение на Г. И. И. от [населено място] и за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над 5 000 лв. до 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление по отношение на К. Н. К. от [населено място], като неоснователни. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 313 от 05.12.2014 г., постановено по в.гр.д. № 305/2014 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, в останалата му обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :