Р Е Ш Е Н И Е
№ 384
гр.София, 24. 06. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести
април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета
Петрова
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 750/2009 година
Производство по чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 1* постановено на 23.01.2009 год. по в.гр.дело № 2578/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 17.07.2008 год. по гр.дело № 172/2004 год. по описа на А. районен съд за изнасяне на публична продан на следния недвижим имот: първи жилищен етаж от източната калканна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. А., ул.”Б” № 9, построена в държавно дворно място, съставляващо УПИ *Х-3972 в кв.339 по плана на Асеновград, състоящ се от 446 кв.м., при граници: имот № 3* на С. Ч. , Г. Ч. , Н. Ч. и М. Ч. , имот № 3*-държавен с право на строеж и ул.”Б”, който етаж е със самостоятелен вход, ведно със съответните му: право на строеж, ползване и ид.части от общите части на сградата, при следните квоти: получените от публичната продан суми да се разпределят според дяловете на страните, определени с решение № 324/30.11.2005 год., постановено по гр.дело № 172/2004 год. по описа на АРС, а именно: 5/8 ид.ч. от имота общо за С. И. П. с ЕГН ********** и Г. В. П. с ЕГН **********-и двамата от гр. А., ул.”Г” № 4, по 1/8 ид.част поотделно за: С. И. П. от гр. А., ул.”Г” № 4* и Х. И. Ю. и двамата от гр. А., ул.”Б” № 9 с отхвърляне претенцията на А. И. Ю. и Х. И. Ю. против С. И. П. и Г. В. П. за възлагане на І жил.етаж от претендирания имот, находящ се в Асеновград, ул.”Б” № 9 на основание чл.288, ал.3 ГПК, както и предявената претенция на основание чл.12, ал.2 от ЗН /”увеличението да им се пресметне в имот”/.
Недоволни от въззивното решение са касаторите А. И. Ю. и Х. И. Ю., представлявани от адвокат Р от АК-Пловдив, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК, като считат, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и е постановено при съществено нарушение на процесуални правила като претендират изключителен принос за увеличаване на наследството и възлагане на процесния недвижим имот тъй като цялата къща е построена от тях.
От ответниците по касация С. И. П. и Г. В. П., представлявани от адвокат В от Асеновградската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Претендират за направените по делото разноски. Процесуалният представител поддържа оспорването и по съображения, изложени в писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че братята Ю. имат качеството на наследници по закон от праводателя, а и техен баща, И. Ю. , но извършване на делба по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ е недопустимо с оглед обстоятелството, че е налице смесена съсобственост, възникнала от повече от един юридически факт – наследяване, сделка и по закона, поради което делбения имот е изнесен на публична продан.
За да отхвърли претенцията по чл.12, ал.2 ЗС от решаващия съд е взето предвид, че липсват категорични данни за изключително участие на братята за построяване на първия етаж, при което не е опровергано участието на родителите/наследодателите/ със средства от изтеглен жилищен заем и трудово възнаграждение.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 64 от 09.07.2009 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Към момента на постановяване на решението на въззивния съд е била в сила разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ със следната редакция „Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с други имоти или с пари”. С ЗИДГПК приложното поле на възлагането по реда на чл.288, ал.2 и ал.3 ГПК/отм./ като способ за ликвидиране на съсобствеността при съдебна делба значително е ограничено.словията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, а от друга страна с изисквания, на които следва да отговаря самия съделител. Делбеният имот следва да има характер на жилищен и да е неподеляем, т.е. от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите. По отношение на съделителя законът поставя отрицателното условие същият да не е притежавал друг жилищен имот, както и условието при откриване на наследството лицето да е живяло с наследодателя. Граматичното и логичното тълкуване на правната норма налага извода, че това последно изискване на закона изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Следователно, правото на изкупуване по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ към този момент е принадлежало единствено на наследник, който е живял с наследодателя при откриване на наследството и не е притежавал друго такова(жилище).
Неоснователни са доводите за допуснати нарушения на материалния закон чл.288, ал.3 ГПК/отм./ и на съществени процесуални правила чл.188, ал.1 ГПК/отм./. Само доколкото съдът е извършил делба на посоченото основание би могло да се поддържа, че законът е приложен неточно в резултат на необсъждане на доказателствата в тази насока – нарушение на чл.188 ГПК/отм./. Контролът по точното приложение на определен закон може да бъде извършен само в рамките на приложения закон. След като съдът е избрал способа на публичната продан за извършване на делбата, установен с разпоредбата на чл.288, ал.1 ГПК/отм./ и е изложил мотивираните си съображения с оглед и на чл.189, ал.2 ГПК/отм./ не може да се приеме, че е нарушен процесуалния закон затова, че не е извършено възлагане на неподеляемия жилищен имот по чл.288, ал.3 ГПК/редакция ДВ, бр.64/1999 год., отм./.
Относно претенцията по чл.12, ал.2 ГПК е съобразено, че липсват категорични доказателства – гласни и писмени, ответниците по спора да са допринесли за увеличаване на наследството с построяването на процесния етаж още повече да е налице изключителен принос. Отчетено е, че при условията на пълно и главно доказване не е установено да са построили със свой труд и средства делбения имот, при което искането за увеличението да им се пресметне в имот – да бъде поставен в техен дял допуснатия до делба етаж, е неоснователно и недоказано, респ. да се изключи участието на наследодателите-родители на страните. Взето е предвид, че приживе наследодателите са възнаградили двамата братя, на които е прехвърлен втория етаж срещу заплащане на част от продажната цена, а на А. И. Ю. е било предоставено безвъзмездно правото на ползване на първия етаж.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие на представената съдебна практика, която касае различна фактическа обстановка:
Решение № 311 от 31.03.1992 год. по гр.дело № 952/1992 год. на І гражданско отделение на Върховния съд се отнася до приложението на чл.12, ал.2 ЗН, но при положение, че приносът за увеличение на наследството е равен на стойността на делбения имот, който се претендира за възлагане в дял;
Решение № 516 от 24.06.2004 год. по гр.дело № 188/2004 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд относно приложението на чл.12, ал.2 ЗН има предвид, че предявилият тази претенция съделител следва да установи само визираните в разпоредбата предпоставки, но не и да установява отрицателен факт, че наследодателят не е участвал с труд и средства.
Решението на въззивния съд се явява валидно, допустимо и правилно като пи постановяването му е спазен материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
Понеже не са допуснати нарушения, водещи до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 300 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 158 от 23.01.2009 год., постановено по в.гр.дело № 2578/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. И. Ю. ЕГН ********** и А. И. Ю. ЕГН **********, двамата от Асеновград, ул.”Б” № 9 да заплатят на С. И. П. ЕГН ********** и Г. В. П. ЕГН **********, двамата от Асеновград, ул.”Г” № 4 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 300/триста/лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: