Р Е Ш Е Н И Е № 396 гр.София, 27.09.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, 2013 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1269/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №5/ 06.03.13 г.,постановена от ОС-Ловеч /ЛОС/ по В.Н.О.Х.Д. 5/ 13 г., е отменена присъда № 65/29.11.12 г., постановена по Н.О.Х.Д.136/12 г. от РС-Тетевен и подсъдимият В. Л. В. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.234 В,ал.1 НК на основание чл.9,ал.2 НК. С акта на първостепенния съд е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.234 В,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 3 000 лв. Срещу постановената второинстанционна присъда е постъпил касационен протест с оплакване за допуснато нарушение на материалния закон с приложение на нормата на чл.9,ал.2 НК. Моли се на основание чл. 354,ал.1,т.4 НПК тя да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание пред ВКС представителят на прокуратурата поддържа протеста. Подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват и не заявяват становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени протеста и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази мнението на държавния обвинител, изразено в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: И първата, и втората инстанция са стигнали до еднакви изводи по фактологията на престъпната дейност, при събирани по правилен процесуален ред доказателствени материали и със законосъобразно направен разбор на същите. Единственото различие е свързано с приложението на правото, като ОС-Ловеч е приел за налично присъствието на параметрите на малозначителност. Само такова оплакване е релевирано по протеста на въззивния прокурор-твърди се,че с прилагане на тази законова фигура е нарушен материалният закон- касационно основание по чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК. Това е и едничкото основание, на което ще се спре настоящата инстанция, предвид липсата на жалба на подсъдимия по основанията за оправдаването му. Видно от аргументацията на ОС-Ловеч, са намерени за налични предпоставките на чл.9,ал.2 НК във втория вариант на тази законова разпоредба- явна незначителност на обществената опасност. При осмисляне на всяка от формите на чл.9,ал.2 НК трябва да се изследват характеристиките на деянието и обществената опасност- два от признаците, правещи кое да е престъпление такова. Сетне, при стигане до извод за липса на обществена опасност, се постига и заключение за липса на противоправност-друг признак на престъплението. За да се подкрепят изводи в насока на възприемане на теза за наличие на някоя от алтернативите на чл.9,ал.2 НК или не, се размишлява върху конкретиката на всеки процесен казус. Стъпвайки на тази плоскост, за да приеме втората форма на малозначителност, въззивният съд е направил обширен преглед на обсъжданите конкретни по делото обстоятелства по престъпната дейност, наред с дължимата преценка на личността на дееца, доколкото същата се съдържа в обмислянето на самата обществена опасност. Първият довод, поставен от прокурора в неговия протест, е, че при оценяване степента на обществена опасност е пренебрегнат фактът, че поводът за извършване на проверката от служителите на ЧЕЗ в процесния Захарен комбинат в гр.Ябланица, е вече констатирано същия ден въздействие върху пломбата на големия капак и пломбата на капачката на клемния блок на електромера в супермаркет “Б. К.”, отново в Ябланица, собственост на същото дружество “В. 1”-ООД, гр.София. Казаното във фактически план поначало е вярно, но възражението само по себе си е лишено от основание. И това е така, тъй като, видно от съдържащите се в кориците на делото доказателства, материалите за въздействието върху електромера на съответния магазин са отделени от настоящото производство /л.7 и 8 от ДП/. Това се признава от държавния обвинител в неговото второ възражение за образувано наказателно производство по този повод отново по чл.234 В,ал.3 НК. Няма данни за установено авторство от страна на подсъдимия, каквото твърдение очевидно се опитва да прокара прокурорът. По-нататък, набляга се на практическа неприложимост на деяния, свързани с неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа по чл.234 В,ал.1 НК, след като е приета малозначителност за производствено предприятие, чието потребление е много над размера на електроенергия, потребена по същия начин в отделни домове или помещения от тях, за което е повдигано обвинение и има влезли в сила съдебни актове. Този довод е принципно състоятелен, макар и да следва да бъде артикулиран по различен начин- от една страна той е обмислим на имуществена и социална плоскост, доколкото действително деянието е свързано не с беден и мизерстващ подсъдим, който да е принуден да реализира поведение като процесното с оглед оцеляване. От друга страна разглеждането на този довод може да стане и на плоскостта на обстоятелство, установено по делото, но неглижирано от второстепенния съдебен състав. Несъмнено е доказано, че процесният Захарен комбинат е сериозен консуматор на ток, че е имало проблеми с електроподаването и се е налагало подсъдимият да се обажда на свидетеля П., който да проучва характера на повредата, като в крайна сметка се е стигало до „шунтиране” на електромера. Вярно е,че всяко едно спиране на тока водело до загуба на голямо количество продукция, която се изхвърляла като негодна. Това, на фона на добрите лични характеристики за В., е дало повод на ОС-Ловеч да възприеме малозначителността. Встрани от тази оценка обаче е останала информацията, депозирана от свидетеля К. К. /л.81 от първоинстанционното съдебно производство/, вероятно счетена за несъществена. Той говори за неколкократна смяна на електромерите в обсъждания обект, но дава уточнение, че това е ставало поради претоварване- консумиране на по-голяма мощност от разрешената за него. Казано по друг начин, ползвани са консуматори на електроенергия в повече от технологично възможното, което е и причина за спиране на тока, последвано от разваляне на продукция. Това е било установимо за подсъдимия, който се констатира, че е ръководел комбината, следователно е съпричастен към повредите, от които сам се оплаква. Ако въззивната инстанция съобрази коментирания факт, би могла да стигне до други изводи по приложението на материалния закон. Със съдебната аргументация на ОС-Ловеч в този й вид, същият /материалният закон/ следва да бъде приет за неправилно приложен. Последният довод на прокуратурата се отнася до това, че през 2011 г.нормата на чл.234 В НК е променена в насока на увеличаване на наказанието. Е., логиката на законодателя не е да се преминава към приложение на разпоредбата на чл.9,ал.2 НК. Казаното не може да бъде прието конкретно и по принцип. Първо, за подсъдимия се прилага настоящата редакция на нормата на чл.234 В,ал.1 НК поради момента на извършване на деянието и намесата на промяна на наказанието е несъстоятелно. На второ място, разпоредбата на чл.9,ал.2 НК е ситуирана в общата част на НК и е относима за всички визирани в особената част престъпления. Отделен е въпросът, че тя не може да бъде прилагана за всяко деяние най-малко поради характера на съответната престъпна дейност. Предвид изложената преценка на Върховния касационен съд, Второ наказателно отделение за допуснато нарушение на материалния закон и невъзможност за отстраняване от тази инстанция поради искане за утежняване положението на подсъдимия, на основание чл.354,ал.3,т.3 вр.ал.1, т.4 НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА №5/06.03.13 г.,постановена от ОС-Ловеч по В.Н.О.Х.Д. 5/13 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/