1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 249 София, 16 ноември 2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 902/2016 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. д.З.”, [населено място], подадена от пълномощника и юрисконсулт К. Ж., срещу решение №183 от 12.11.2015 год. по гр. дело №363/2015 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение №437 от 21.07.2015 г. по гр.д.№ 128/2015 г. на Ямболския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на С. И. К. на основание чл.49 ЗЗД сумата 8 823.94 лв. – обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на служител на дирекцията. Въззивният съд е приел, че в разпоредбата на чл. 1 от Наредба №11 от 06.04.09 г. са уредени условията и редът за прилагане на мярка 214-„Агроекологични плащания” по Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007 г. – 2013 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, т.н.”агроекологични дейности”, а съгласно чл. 8 от Наредбата - кодовете на агроекологичните дейности и техните комбинации са посочени в Приложение №1б към Наредбата. В таблицата, под №4 е вписано срещу дейността „биологично растениевъдство - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза”- код АП 03, а под №9- срещу „Биологично растениевъдство в преход- трайни насаждения, лозя и маслодайна роза”- код АП 08. Съгласно чл.6 ал 1 от Наредба №5/27.02.09 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, служителите на общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията за регистрация и за идентифициране и регистриране на ползваните от тях площи. В случая служителка на ответника по иска на длъжност ”младши експерт” в ОД ”З.”-„Т.” - Я. е имала задължение да обслужва заявителите- бенефициенти, в т.ч. и към момента на подаване на заявление от 13.05.13 г. от ищцата за кампания 2013 г. С това заявление са заявени площи за подпомагане по „Биологично растениевъдство” от мярка 214- „Агроекологични плащания” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. -2013 год. Служителката няма задължение по длъжностна характеристика да дава консултации на земеделските производители при приемане за обработка на заявленията им за подпомагане по съответните програми. Задължението и обаче да оказва помощ на кандидатите при подаване и обработка на заявленията им произтича от разпоредбата на чл.6 от Наредба №5/27.02.09 г. за условията и реда на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Според тази разпоредба служителите на общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията за регистрация и за идентифициране и регистриране на ползваните от тях площи. Ищцата, в качеството си на заявител –бенефициент, е следвало да знае и попълни кода на съответната дейност срещу всяка площ съобразно чл 8, ал 2 от Наредба №11 от 06.04.09 г. Това обаче не освобождава от отговорност служителя на ответника по иска. Ако въпросът за попълване на кодовете не е бил в компетентността му, то той е следвало да препрати заявителя към друго длъжностно лице в съответния административен орган или да извърши компютърна справка и да посочи верен, а не грешен код на ищцата. Посочването на грешен код и отказването поради това на субсидия означава, че на ищцата са причинени имуществени вреди. Те са в размер на отказаната субсидия за стопанската 2013 г. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че са причинени вреди от виновно противоправно поведение на негов служител. Служителите от ОСЗ не са длъжни да проверяват дали декларираното от заявителя - бенефициент отговаря на истината. Настъпилата вреда не е в причинна връзка с действие или бездействие на служител на О. дирекция „З.”, [населено място]. Ответницата по касационната жалба С. И. К., [населено място], [община], област Я., не е заявила становище. С определение №370 от 13.04.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №183 от 12.11.2015 год. по гр. дело №363/2015 г. на Ямболския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси за това налице ли са предпоставките за отговорност по чл.49 ЗЗД, ако няма виновно противоправно поведение на лицето, на което е възложена работата. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. Пострадалият съпричинява увреждането си, когато и негово поведение е в причинна връзка с вредата, без това поведение да прекъсва причинната връзка между вредата и поведението на изпълнителя на работота. Ако тази връзка е прекъсната, то е налице самоувреждане, което изключва отговорността по чл.49 ЗЗД на възложителя на работата. В този смисъл е задължителната практика на ВКС - решение №538 от 19.12.2012 г. по гр. дело №208/2012 г. на ВКС, IV г.о. и решение №465 от 28.12.2012 г. по гр. дело №1157/2011 г. на ВКС, IV г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че служител на ответника по иска на длъжност ”младши експерт” в ОД ”З.”-„Т.” - Я. е имал задължение да обслужва заявителите - бенефициенти, в т.ч. и към момента на подаване на заявление от 13.05.13 г. от ищцата за кампания 2013 г. Неправилен обаче е изводът, че въпреки липсата на задължение да дава консултации на земеделските производители при приемане за обработка на заявленията им за подпомагане по съответните програми, то тя е действала виновно и противоправно. Самата ищца е посочила грешен код, а именно такъв за „биологично растиниевъдство- трайни насаждения, лозя и маслодайна роза”- код АП 03, вместо правилният такъв АП 08 - за „биологично растениевъдство в преход- трайни насаждения, лозя и маслодайна роза”. При извършена проверка на място след подаване на заявлението е констатирано това несъответствие на посочения код и използваните земи като е прието, че се касае за невярно деклариране на биологично растениевъдство вместо биологично растениевъдство в преход, а не явна фактическа грешка. /писмо от 09.12.2013 г. на ДФЗ до ищцата/. Именно ищцата като заявител –бенефициент е следвало да знае и попълни кода на съответната дейност срещу всяка площ, която самата тя обработва, съобразно чл 8, ал 2 от Наредба №11 от 06.04.09 г. С погрешното заявяване на код АП03 вместо АП08 се прекъсва причинната връзка между вредата и поведението на служителката на ответника по иска. Посочването на грешен код и отказването поради това на субсидия означава, че на ищцата са причинени имуществени вреди, но те не са в резултат от виновно противоправно поведение на служител на ответника. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе искът трябва да се отхвърли като неоснователен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 806.49 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №183 от 12.11.2015 год. по гр. дело №363/2015 г. на Ямболския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. К., [населено място], [община], област Я., срещу О. д. „З.”, [населено място], иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 8 823.94 лв. – обезщетение за имуществени вреди, като неоснователен. ОСЪЖДА С. И. К., [населено място], [община], област Я., да заплати на О. дирекция „З.”, [населено място], 806.49 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.