Р Е Ш Е Н И Е № 327/2011 гр.София, 10.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар Ани Давидова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 1588/2010 година Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на Б. О. К. от [населено място] против решение № 1072/12.03.2010 год. по гр.дело № 2462/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.02.2004 год. по гр.дело № 6632/2001 год. на Софийски районен съд и установителните искове за собственост са отхвърлени. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. От ответниците по касационната жалба Д. И. Н., Р. Д. Н., И. Д. Н., и тримата от [населено място], Л. Д. М.-К. и С. С. К. от [населено място], последните двама изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за настоящето производство. К. съд обсъди доводите за отмяна на въззивното решение и констатира следното: с определение № 666/24.06.2011 год. по гр.дело № 1588/2010 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1072/12.03.2010 год. по гр.дело № 2462/2008 год. на Софийски градски съд, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото е прието, че материалноправният въпрос от значение за изхода на делото и изразяващ се в императивния характер на правната норма на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ, водещ до нищожност на постановения административен акт, разрешен от въззивния съд, е в противоречие със задължителната практика на ВКС, създадена по реда и условията на чл.290 ГПК. За да обоснове правни изводи за неоснователност на установителните искове за собственост, предявени от ищцата и касаещи реална част, с площ 550 кв.м. и реална част, с площ 570 кв.м. от имот № * по картата на землището на [населено място], парцел № *, масив № *, въззивният съд е приел отсъствие на установена по делото активна материалноправна легитимация. Според въззивния съд, решението на ПК № 1008Р/01.04.1998 год., с което на ищцата е възстановено правото на собственост върху имот № * от 1.670 дка в землището на [населено място] е постановено в състав: председател, секретар и двама членове, а съгласно действащата към този момент правна норма на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ/ред., ДВ, бр.122/1997 год./ съставът на комисията се състои от председател, секретар и нечетен брой членове, което нарушение на закона водело до нищожност на постановения административен акт. Изводите на въззивния съд не са съобразени със задължителната практика на касационния съд, създадена в производството по чл.290 ГПК и даваща обратно разрешение на въпроса, в решение № 759 по гр.дело № 1859/2009 год. и решение № 750 по гр.дело № 1794/2009 год. Съгласно създадената и задължителна съдебна практика нормата на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ има препоръчителен, а не императивен характер, защото с нея е определен състава на поземлените комиси, които са се назначавали и уволнявали от министъра на земеделието, без да регламентира в какъв състав комисиите следва да заседават при вземане на решенията си. Направените изводи за действителност на постановения административен акт, към който е приложена и скица, водят до приложението на ТР № 1/1997 год. на ОСГК, според което решенията на общинските поземлени комисии по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конструктивно действие, с което действие въззивният съд следва да се съобрази при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи и наличие на всички предпоставки на разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, с оглед заключението на назначената тройна техническа експертиза от 11.02.2003 год./в първоинстанционното производство/ и приложената към нея комбинирана скица, която отразява обстоятелства за съществуваща сграда. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 1072 от 12.03.2010 год. пов гр.дело № 2462/2008 год. на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: