Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * групиране на наказания * съвкупност от престъпления * най-благоприятно групиране на наказания * приложение на чл. 66 НК при определяне на общо наказание

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                          № 488

 

                                    гр. София, 23 ноември  2009 година

 

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев                                      ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова

                                                                                       Капка Костова

 

                                                                             

при секретар Румяна Виденова и

в присъствие на прокурора Руско Карагогов,

изслуша докладваното от съдия Капка Костова

касационно дело № 541/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлото в законна сила определение от 15 май 2009 година на Девненския районен съд, 4 състав, постановено по нчд № 206/2009 година по описа на този съд, с което на осъдения Д. Т. С., при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, са определени общи наказания за две формирани от съда съвкупности от престъпления, за които той е осъден с пет влезли в законна сила присъди. Ангажираното отменително основание е по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - допуснато от съда нарушение на материалния закон поради определяне на съвкупностите от престъпления и общите наказания за тях в нарушение на разпоредбите на чл. 23 – 25 от НК, на правилата за приложение на чл. 66 и чл. 68 от НК и на принципа за групиране на наказания при най-благоприятното за осъдения съчетание.

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане за законосъобразно групиране на наказанията.

В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор и иска уважаването му по посочените в него съображения.

Осъденият Д. Т. С. не участва лично. Представлява се от назначения му от съда служебен защитник адв. Славов, който изразява становище за основателност на искането на главния прокурор. Представя писмени бележки с доводи в негова подкрепа.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, намери за установено следното:

С атакуваното определение, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е формирал две съвкупности от престъпленията, за които Д. Т. С. е осъден с пет влезли в законна сила присъди. За първата съвкупност съдът е определил на осъдения С. общо наказание от шест месеца лишаване от свобода за съвкупността от престъпления, за които той е осъден по нох дела №№ 402/2006 година и 539/2006 година, и двете на РС – гр. Д.. Отложил е изпълнението на определеното общо наказание за срок от три години.

След това, при условията на чл. 68, ал. 1 от НК, е привел в изпълнение това общо наказание, защото престъпленията, за които С. е осъден с останалите три влезли в законна сила присъди по нох дела №№№ 324//2007 година, 257/2008 година и 429/2008 година, трите на РС – гр. Д., са извършени в изпитателните срокове на наложените наказания по първите две нох дела.

От престъпленията, за които С. е осъден по последните три нох дела, съдът е формирал втора съвкупност и е определил за нея общо наказание от десет месеца лишаване от свобода.

Приспаднал е по отношение и на двете съвкупности изтърпяната част от отделните наказания, съгл. разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК.

Определението не е атакувано по реда на въззивното обжалване и е влязло в законна сила на 02. 06. 2009 година. Не е проверявано по касационен ред.

Искането за неговата отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество, то е основателно.

Посочените в искането нарушения на закона при определяне на съвкупностите от престъпления и общите наказания, които осъденият С. следва да изтърпи за тях, са налице.

Видно от приложените по делото справка за съдимост (л. 43) и копия от присъди (л. 7 – л. 41), Д. Т. С. е осъждан с пет влезли в законна сила присъди (в т. ч. и споразумения за решаване на делото) за извършени от него престъпления. Съдът по принцип правилно е преценил, че е налице усложнена форма на множество престъпления, които се намират помежду си в отношение на съвкупност и рецидив. Съдът неправилно обаче е преценил тези отношения и неправилно е формирал двете съвкупности. Престъплението, за което С. е осъден по нохд № 257/2008 година, е извършено на 7/8. 09. 2008 година, след влизане в сила на присъдата по нохд № 324/2007 година, което е станало на 18. 02. 2008 година. Съдът неправилно е включил двете престъпления във втората, формирана от него съвкупност, с което е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК.

Също така, съдът неправилно е привел в изпълнение общото наказание от шест месеца лишаване от свобода за престъпленията, предмет на осъжданията по нох дела №№ 402/2006 година и 539/2006 година, на основание чл. 68, ал. 1 от НК. Неправилността се състои в едновременното прилагане на разпоредбите на чл. 66 НК и чл. 68, ал. 1 НК. И при двете осъждания на С. са наложени наказания лишаване от свобода (по второто нох дело при условията на чл. 23 от НК), чието изтърпяване е отложено при условията на чл. 66 НК. И двете престъпления са в съвкупност по правилата на чл. 23 НК, каквато съдът е формирал с определението си.

Известно е обаче, че изпитателните срокове при условните осъждания губят самостоятелното си правно значение при “поглъщането” на престъпленията от съвкупност и преценката за приложението на чл. 66 относно определеното общо наказание следва да бъде извършена отново, какъвто е настоящият случай.

При формиране на първата съвкупност и определяне на общо наказание за нея, чието изтърпяване е отложил при условията на чл. 66 от НК, съдът не е преценил правилно цялостната престъпна дейност на осъдения С. и по-конкретно - обстоятелството, че част от останалите престъпления, за които е осъден, са извършени в изпитателните срокове и на двете условни осъждания, което е пречка за приложение на чл. 66 от НК за определеното за тях общо наказание.

След това съдът е приложил чл. 68, ал. 1 от НК, което също е неправилно, защото го е направил по отношение на изпитателен срок, който дори не е започнал да тече, защото неговото начало може да съвпадне единствено с влизане в сила на определението, което очевидно към онзи момент не е влязло в законна сила.

И не на последно място, неправилността на формираните от съда съвкупности и определени общи наказания за тях се изразява в това, че не е направено при най-благоприятното за осъдения съчетание. Такова би могло да бъде групиране на наказанията по нох дела №№ 257/2008 година и 429/2008 година, при общо наказание от десет месеца лишаване от свобода и по нох дела №№ 539/2006 година и 324/2006 година, при общо наказание от шест месеца лишаване от свобода. По този начин, заедно с наказанието от четири месеца лишаване от свобода по нохд № 402/2006 година, осъденият С. ще трябва да изтърпи общо 20 месеца лишаване от свобода, от които следва да бъде приспаднато изтърпяното наказание, изцяло или отчасти, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК.

Като не е дефинирал точно параметрите на съвкупностите, включил е в една съвкупност престъпления, които се намират помежду си в отношение на рецидив, приложил е едновременно разпоредбите на чл. 66 от НК и чл. 68 от НК по отношение на едни и същи осъждания и не е преценил цялостната престъпна дейност на осъдения и наличните съвкупности при най-благоприятното за него съчетаване, съдът е нарушил материалния закон и е определил на осъдения С. незаконосъобразни общи наказания за престъпленията, за които той е осъден с петте влезли в законна сила присъди. Това предпоставя отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане за законосъобразно групиране на престъпленията и определяне на общото наказание за тях.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да определи точно престъпленията, формиращи съвкупности по правилата на чл. 25, ал. 1 от НК, при най-благоприятното за осъдения съчетание, да определи наказание в размер на най-тежкото измежду тях, като освен това съобрази, че приспадането на изтърпяно наказание, изцяло или отчасти, по една или няколко присъди за престъпленията от съвкупността, на основание чл. 25, ал. 2 НК, е възможно именно и само за включените в съвкупността, но не и за тези, които остават извън нея. Следва да извърши и преценката за приложението на чл. 24 от НК.

С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела влязлото в законна сила определение от 15 май 2009 година на Девненския районен съд, 4 състав, постановено по нчд № 206/2009 година по описа на този съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.