Ключови фрази
земеделски земи * Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * установителен иск * допустимост на иск * преждевременно предявен иск * право на възстановяване * установяване право на собственост към минал момент

М О Л Б А

                                             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                                            № 424

 

 

                                     София, 05.12.2008 г.

 

 

                                                В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, Трето

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и осма година в състав:

 

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАДЯ ЗЯПКОВА

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЛЮБКА БОГДАНОВА

                                                                                  

                                                                          МАРИО ПЪРВАНОВ

 

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

ч. гр. дело №1723/2008 г.

 

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. М. Я. и В. Т. Я. , двете от град В., подадена от пълномощника им адвокат Б, срещу определение №2301 от 29.07.2008 г. по ч.гр.дело № 1586/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение №5241 от 25.03.2008 г. по гр. д. №9859/2007 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост.

Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос, а именно допустим ли е предявеният иск, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Конкретно се сочи ТР №1 по гр. д. №1/1997 г. на ОСГК и се представят две определения - №213/03.06.2008 по гр. д. №841/2008 г. на ВКС, V г.о. и №258/18.07.2008 г. на ВКС, V г.о. Изложени са и доводи за неправилност на определението. Според жалбоподателите Варненският окръжен съд неправилно е приел, че установителният иск за собственост е предявен преждевременно, поради несъществуващо към настоящия момент вещно право на собственост, а позоваването от ищците на предполагаеми, бъдещи права е недопустимо.

Ответниците К. Д. П., К. М. П. и Д. М. Н. , всички от град В., не са заявили становище по жалбата.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Това е така, защото съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. С обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС - определения - №213/03.06.2008 по гр. д. №841/2008 г. на ВКС, V г.о. и №258/18.07.2008 г. на ВКС, V г.о. е прието, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим. Това е така, защото според твърденията на ищците в полза на ответниците вече има издадена заповед по реда на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.

Частната жалба е основателна.

Според твърденията на ищците със заповед на кмета на община В. ответниците са придобили на основание §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ право на собственост върху новообразувания имот №2378. С издаването на тази заповед е приключила процедурата за придобиване право на собственост на ответниците като бивши ползватели на имота по §4а ПЗР ЗСПЗЗ. На ищците пък е признато правото на собственост в съществуващи реални граници с решение на ОСЗГ в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ като фактическият състав на реституцията за ищците не е приключил до измененията на разпоредбите на чл.14, ал.1, т.3 вр. §4к на ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.3 на ППЗСПЗЗ през 1999 г. След като една от страните по делото се легитимира като собственик на спорната площ с посочената по-горе заповед, то вече е възникнал спор за материално право и отрицателният установителен иск не е преждеверменно предявен и на общо основание е допустим.

Това налага отмяна на обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение. Делото трябва да се върне на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2301 от 29.07.2008 г. по ч.гр.дело № 1586/2008 г. на Варненския окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение №2301 от 29.07.2008 г. по ч.гр.дело № 1586/2008 г. на Варненския окръжен съд и оставеното с него в сила определение №5241 от 25.03.2008 г. по гр. д. №9859/2007 г. на Варненския районен съд.

ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.