О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 224 гр. София, 15.05.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 805/2019 година. Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. Х. И., чрез пълномощника си адв. Н. Д., против определение № 275/28.01.2019 г. по гр.д. № 3849/2018 г. на Апелативен съд София. Ответникът по жалбата – „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил определение № 15570/11.07.2018 г. по гр.д. № 9140/2018 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 498, ал. 3 КЗ е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че производството пред Софийски градски съд е образувано преждевременно, тъй като процедурата по доброволно уреждане на застрахователната претенция не била приключила, защото увреденото лице не било посочило в отправената към застрахователя писмена застрахователна претенция, банкова сметка за превод на обезщетителната сума и не било направило изрично заявление, че е съгласно при произнасянето си, застрахователят да се позовава на нейни лични данни. Решаващият състав е възприел това като препятстване на възможността за извънсъдебно изпълнение на задължението на застрахователя, което не се приравнявало на отказ от изплащане на обезщетение, доколкото противното би довело до подмяна на установения от КЗ ред за нормирано производство по произнасяне на застрахователя като процесуална предпоставка за сезиране на съда. С изложението си на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът е поставил въпросите: „Има ли характерът на „отказ“ по смисъла на чл. 498, ал. 3, предл. 2 КЗ искането на застрахователя към увреденото лице за представяне по реда на чл. 496, ал. 4 КЗ влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, до представянето на който счита, че липсва основание за плащане по претенцията му?“, „Непредставяне на банкова сметка и липса на изрично изявление, че ищецът е съгласен да бъдат използвани неговите лични данни, възпрепятства ли задължението на застрахователя да се произнесе и да определи размер на застрахователното обезщетение?“ и „Следва ли съдът при проверка на допустимостта на иска по реда на чл. 130 ГПК да се съобрази с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК?“. Въпросите са обосновани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като касаторът твърди, че въззивният съд не зачел изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ в хода на производството, което е следвало да се съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. В допълнение към това процесуално нарушение са изложени съображения за нарушение на материалния закон, изразяващи се в несъобразяване с нормата на чл. 380, ал. 3 вр. с чл. 409 КЗ, съгласно която непосочването на банкова сметка имала за последица изключване отговорността на застрахователя за забавено плащане, но не било основание за непроизнасяне по направената застрахователна претенция. Считал, че изисканите от застрахователя документи са неотносими към възможността му да разгледа претенцията по същество и да определи застрахователно обезщетение на пострадалото лице. С нормата на чл. 496, ал. 2, б. „б“ и „в“ КЗ аргументирал, че липсата на достатъчно доказателства не се отразявала на тримесечния срок за произнасяне, а следвало да се счита за отказ. С първият поставен въпрос страната не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК тъй като същият нее релевантне като несвързан с решаващите мотиви на състава.Вторият поставен въпрос е релевантен, но същият не е обоснован с допълнителен критерий доколкото по него страната е изложила едниствено своето разбиране, без да заяви и установи някое от основанията залегнали в чл.280, ал.1, т.1-3 , респективно ал.2 ГПК. Третия поставен въпрос също е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По него страната обосновава и допълнителен критерий с оглед соченото основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като е налице отклонение от практиката на ВКС, обективирана в посочените от касатора и служебно известни определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1614/2018 г. на ВКС, I т.о., определение № 352/26.06.2018 г. по ч.т.д. № 1027/2018 г. на ВКС, II т.о. и определение № 477/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 646/2009 г. на ВКС, IV г.о. С определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1614/2018 г. на ВКС, I т.о. и определение № 352/26.06.2018 г. по ч.т.д. № 1027/2018 г. на ВКС, II т.о. съставите на касационната инстанция са приели, че съдът следва да вземе предвид възникналите към момента на проверката на допустимостта на иска процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, съответно отпадането на процесуалните пречки - на отрицателните процесуални предпоставки. При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки – в конкретния случай започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. При проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от въззивния съд в образуваното частно производство, последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ в хода на образуваното пред него производство. С определение № 477/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 646/2009 г. на ВКС, IV г.о. се възприема разрешението, че дори и при подаване на исковата молба да са съществували процесуални пречки, респ. да са липсвали процесуални условия за съществуването или надлежното упражняване правото на иск, щом преди прекратяване на производството са налице всички процесуални предпоставки за допустимо исково производство, то същото се счита за санирано и е следвало да продължи. С оглед тези разрешения, които се споделят и от настоящия състав обжалваното определение се явява неправилно. Ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя на 25.06.2018 г. /установимо от разписка на куриер на л. 50 от гр.д. № 9140/2018 г. на Софийски градски съд/, като към датата на подаване на исковата молба 06.07.2018 г. тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ не е изтекъл, но същият, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, е изтекъл към момента на постановяване на обжалваното тук определение на Апелативен съд София-22.01.2019г. По делото липсват данни, или твърдения за произнасяне на застрахователя по нея. Неотчитането по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК на отпадането на процесуалната пречка за надлежното упражняване на правото на иск води до неправилност поради допуснато процесуално нарушение на обжалвания въззивен акт. Изискването от страна на застрахователя „Джнерали застраховане“ АД, [населено място], на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция в законоустановения срок /арг. чл. 108, ал. 1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ/, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ. В конкретния случай въззивният съд е следвал да констатира по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, след което е можел да съобрази, че след изтичането на този срок непроизнасянето на застрахователя е обусловило допустимост на исковете по чл. 432 КЗ в хипотезата на чл. 498, ал. 3, пр. първо КЗ – изтекъл срок за плащане, което е довело до отпадане на процесуалните пречки за разглеждане на иска на увреденото лице по същество / в този смисъл определение № 179/15.04.2019 г. по ч.т.д. № 859/2019 г. на ВКС, I т.о./ Неизвършвайки това, съдът е постановил един неправилен съдебен акт, подлежащ на отмяна. Водим от гореизложеното, ВКС, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 275/28.01.2019 г. по гр.д. № 3849/2018 г. на Апелативен съд София. ОТМЕНЯ определение № 275/28.01.2019 г. по гр.д. № 3849/2018 г. на Апелативен съд София и потвърденото с него определение № 15570/11.07.2018 г. по гр.д. № 9140/2018 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: