6 Р Е Ш Е Н И Е № 186 София, 23.01.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на eдинадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 1149 по описа за 2018 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Подадена е касационна жалба от А. П. Н., чрез адв. А. Е., АК – Русе, срещу решение № 271 от 15. 12. 2017 г. по в. гр. д. № 424/2017 г. на АС – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 308 от 27. 07. 2017 г. по гр. д. № 307/2017 г. на ОС – Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. П. Н. против И. С. И. евентуален иск за унищожаване на саморъчно завещание от 11. 01. 2016 г., оставено от Д. Б. Б. в полза на И. С. И., като извършено под въздействието на алкохол, без завещателят да е имал способността да действа разумно, квалифициран по чл. 43, ал. 1, б.“б“ ЗН. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – недопускане на допустими, относими и необходими доказателства и необсъждане в съвкупност на всички събрани по делото доказателства. Поддържа се и необоснованост на фактическите изводи на съда. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба И. С. И., чрез адв. К. И. П., изразява становище за неоснователност на жалбата, правилност на въззивното решение и потвърждаването му. С определение № 449 от 03. 10. 2018 г. по гр. д. № 1149/2018 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по евентуалния иск на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроси, касаещи правомощията на въззивната инстанция, свързани със събиране на доказателства. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Евентуалният иск, предявен от А. П. Н. против И. С. И., е основан на следните фактически твърдения: завещателят Д. Б. страдал от алкохолна зависимост и системно злоупотребявал с алкохол, ставал видимо неадекватен и податлив на въздействия; тази склонност особено се засилила след смъртта на съпругата му, починала на 8. 01. 2015 г.; ответникът И. И., който живеел в близост до дома на завещателя в [населено място], се възползвал от тази му слабост, взел го от къщата в [населено място], където последният живеел с майката на починалата си съпруга и доведената си дъщеря, почерпил го с алкохол и докато Д. Б. бил повлиян от алкохола го убедил да напише завещание в полза на ответника, с когото нямали никакви отношения (приятелски или други). Психическото състояние на завещателя и неспособността му да разбира извършеното личало от почерка на завещателя, от начина на изписване на думите и изреченията, от самия текст на завещанието, съдържащ неясни и двусмислени изрази, недовършени изречения, повторения, непоследователност и неяснота в изказа, поправки, зачертавания и добавки. Горното видно от уточняваща молба вх. № 538/11. 01. 2017 г. и уточняваща молба вх. № 1179/19. 01. 2017 г. Поискано е установяване недействителност на завещателното разпореждане. При тези твърдения апелативният съд е възприел за правилна определената от окръжния съд квалификация на претенцията - чл. 43, ал. 1, б.“б“ ЗН. Приел е евентуалният иск за недоказан, тъй като събраните доказателства не установяват твърдението на ищцата, че Д. Б. към извършване на завещателното разпореждане е бил употребил алкохол, бил е неадекватен и не е разбирал свойството и значението на извършеното, нито установяват упражнен върху него психически натиск или каквото и да било въздействие. Решението е подписано с особено мнение на докладчика, в което е изложено становище, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ответникът се е възползвал от склонността на Д. Б. към употреба на алкохол и в период, в който последният е бил под въздействие на алкохол и в неадекватно състояние, му е внушил да състави процесното завещание в негова полза, въпреки двамата да нямали никаква емоционална или друга свързаност. Тези правни изводи са направени при следните установени по делото факти: Д. Б. Б., починал на 20. 10. 2016 г., и Р. И. Д.-Б., починала на 8. 01. 2015 г., били съпрузи, а ищцата А. П. Н. – дъщеря на Р. Б. от предходен брак и неин единствен наследник по закон. С н.а. № ... г. Д. и Р. Б. били признати за собственици, на основание наследяване по закон и по завещание, при права 5/6 ид.ч. за Д. Б. и 1/6 за Р. Б., на първи и втори жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, от гараж и надстройка над гаража, построени в УПИ ...– за им. .., в кв. ... по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]. Ответникът И. С. И. притежавал съседен жилищен имот на [улица]. Със саморъчно завещание от 14. 10. 2008 г. Д. Б. завещал на Р. Д. и на наследниците й цялото си недвижимо и движимо имущество, пари и ценности. Със саморъчно завещание от 11. 01. 2016 г. завещал на ответника, с адрес [улица], [населено място], първите два етажа от имота на ул. „К. № .. в [населено място] и земята, която му принадлежи. Според показанията на ангажираните от ищцата свидетели (А. И. и И. Д.) след като съпругата на Д. Б. се разболяла, той и семейството му се преместили в [населено място], при майката на Р. Б. – св. И.. Там Д. Б. живял до смъртта си, заедно с със свидетелката А. И. и ищцата А. Н.. Д. Б. злоупотребявал с алкохол, системно се напивал и всички знаели за тази негова слабост, включително и ответникът И. И., който му бил съсед. През януари 2016 г. няколко дни след Ивановден, ответникът дошъл в къщата в [населено място], „тикнал“ Д. в колата, казал на св. И., че само ще го нахрани, но вечерта не го върнал. На следващия ден го довел, „захвърлил го“ вътре на леглото и повече не го е търсил и не се е интересувал от него. Д. бил „очукан от всякъде“, бил стресиран, не искал да го питат какво е правил. Според показанията на ангажираните от ответника свидетели (И. Г. и Р. В.) при написване на саморъчното завещание Д. Б. бил адекватен, не е бил повлиян от алкохола. Свидетелят Г. излага, че ответникът го помолил да отидат тримата, с Д., при нотариус в [населено място]. Д. сам написал завещанието. Според свидетеля В. ответникът му се обадил на 12. 01. 2016 г., малко след 10 ч., помолил го да стане свидетел на завещанието, взел го с кола, в която бил и Д. – във видимо добро физическо и психическо състояние, и отишли при нотариус Б., с кантора в [населено място]. Д. сам написал завещанието. Според показанията на св. Е. М. през 2016 г., около Ивановден, ответникът И. докарал Д. в къщата си в [населено място], извел го от колата, въвел го вътре, сложил го да легне и поръчал на съпруга на свидетелката да го нагледа сутринта. Сутринта И. го взел и си тръгнал. Приятелски се държал с Д., не е имало насилие. Според показанията на св. З., когато е посетил кантората на нотариус Б., Д. е бил придружаван от ответника и поискал да оттегли предходно завещание и да депозира ново. Свидетелят не е останал с впечатление да е неадекватен, под влияние на алкохол, по него да е имало рани или следи от насилие. Решението е неправилно. Неправилна е възприетата от въззивния съд квалификация на претенцията, предмет на евентуалния иск. Изложените фактически твърдения, на които същата се основава, сочат на предявен иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 13 ЗН – за унищожаване на завещателно разпореждане, поради извършването му от лице, което не е поставено под запрещение, но не е било в състояние да разсъждава разумно и да ръководи и разбира постъпките си, а не по чл. чл. 43, ал. 1, б. „б“ ЗН – за унищожаване на завещателно разпореждане, извършено поради насилие. На следващо място, решението е неправилно, поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение - на чл. 266, ал. 3 ГПК. Подадената от ищцата въззивна жалба е съдържала оплаквания за допуснати процесуални нарушения по допускане, събиране и обсъждане на относими към спора доказателства, както и за необоснованост, а именно: а/. за неуважаване от първоинстанционния съд на доказателствено искане, направено веднага след запознаване с оригинала на завещанието, за допускане на съдебно-почеркова експертиза, както и искане за изготвяне на експертиза за установяване психичното състояние на завещателя към написване на документа; б/. за необсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност; в/. за кредитиране на противоречиви и непоследователни свидетелски показания; г/. за необоснованост на фактическите изводи. При тези оплаквания въззивницата е направила искане за допускане на съдебно-психологична и на съдебно-почеркова експертиза. В първото съдебно заседание пред апелативния съд е била представена и частна експертиза, изготвена от криминалист, в подкрепа на доказателствените искания. Съдебно-почерковата експертиза е поискана и за установяване психическото състояние и адекватността на лицето (във връзка с въведените твърдения за промяна в почерка на завещателя, начина на изписване на текста, използваните изречения и изрази), а психологичната – за установяване способността на завещателя да разбира свойството и значението на действията си към извършване на разпоредителната сделка. Въззивният съд е отказал допускането на експертизите. Изложил е и съображения, че изготвянето на психологична експертиза е невъзможно предвид настъпилата смърт на лицето, както и че специалистът по почеркови експертизи не разполага със специални знания, за да определи психическото състояние на завещателя, а доколкото автентичността и саморъчното изписване от завещателя не се оспорва, последната се явява и неотносимо към спора. Отказът за уважаване на така направените доказателствени искания е в нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК и не е съобразен с указанията по прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Със същото е разяснено, че ако въззивната жалба съдържа оплакване за погрешно установен релевантен за делото факт, за незаконосъобразно недопуснато доказателствено искане, за необоснованост на фактическите изводи, въззивният съд е оправомощен да извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства и приеме съответния факт за установен/неустановен, както и да допусне поискани от въззивника доказателства. При тези предпоставки е длъжен и служебно да назначи експертиза за установяване на правно релевантен факт, дори ако такава не е поискана и/или въззивникът не е определил задачата на вещото лице. В случая, въведените с въззивната жалба оплаквания са за такива процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и за необоснованост. Поради изложеното и предвид обстоятелството, че въззивният съд е длъжен, при наличие на предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, да събере всички допустими, относими и необходими доказателства, установяващи обстоятелства от съществено значение за изясняване на делото от фактическа страна, съставът на Великотърновския апелативен съд е следвало да уважи доказателствените искания, направени с въззивната жалба. Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част (потвърждаваща първоинстанционния акт в частта по евентуалния иск по чл. по чл. 43, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 13 ЗН), а делото върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав в частта му по евентуалния иск. При новото разглеждане следва да се даде вярната правна квалификация на евентуалния иск, да се дадат указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства, в съответствие с указанията, дадени с т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се уважи искането за допускане на съдебно-почеркова експертиза със задача вещото лице, след като се запознае с двете саморъчни завещания на Д. Б. Б. от 14. 10. 2008 г. и от 11. 01. 2016 г., сравни почерка и подписа на завещателя, начина на изписване на текста, използваните изречения и изрази и в двете завещания и извърши необходимите изследвания, отговори на въпроса дали има признаци, сочещи на физическото и психическото състояние на завещателя към извършване на завещателното разпореждане от 11. 01. 2016 г. и какво е било то. Следва да се уважи и искането за допускане на съдебно-психиатрична експертиза със задача вещото лице, след като се запознае със събраните по делото гласни доказателства, двете саморъчни завещания и медицинските документи (ако такива се представят от страните за целите на експертизата) отговори на въпроса възможно ли е да се установи психическото състояние на завещателя към извършване на завещателното разпореждане от 11. 01. 2016 г. и дали към този момент същият е бил способен да разсъждава нормално, да действа разумно и да ръководи и разбира постъпките си. Едва след като събере посочените доказателства и ги обсъди поотделно и заедно с всички останали доказателства, съдът следва да извърши преценка относно способността на завещателя Д. Б. Б. да действа разумно към извършване на завещателното разпореждане на 11. 01.2016 г. и относно основателността на предявения евентуален иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 13 ЗН. Въпросът за отговорността за разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, следва да се реши от въззивния съд, с приключващия делото съдебен акт, според изхода на същото. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 271 от 15. 12. 2017 г. по в. гр. д. № 424/2017 г. на АС – Велико Търново И ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: