О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 139 гр. София, 12.11.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Петя Шишкова при становището на прокурора от ВКП Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шишкова касационно частно наказателно дело № 1074 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по повод на постъпила жалба от адв.Г., защитник на подсъдимата И. Г. Р., срещу разпореждане № 363 от 02.10.2018г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 619/17г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което са върнати касационна жалба и допълнения към нея. В жалбата се твърди, че касационната жалба е подадена от адвокат, който не е бил упълномощен да представлява подсъдимата като защитник, поради което съдът е следвало да изпрати указанията за отстраняване на недостатъци на самата нея. Според представителят на ВКП мотивите на атакуваното разпореждане са убедителни и жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение. Настоящият съдебен състав на ВКС намери, че жалбата е подадена в срок, подлежи на разглеждане и се явява основателна. Правото на защита на подсъдимото лице, като едно от основните начала на българския наказателен процес, представлява система от процесуални възможности и гаранции за тяхното ефективно осъществяване. Възможността да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и възможността да бъде надлежно представлявано от защитник, са два отделни компонента на правото на защита. С обжалваното разпореждане е накърнен първият от тях. Независимо до колко законосъобразно е било конституирането на адв.Д. като страна в процеса, той е бил допуснат до участие във въззивното производство, а Р. е оттеглила пълномощията по отношение на него едва на 01.10.2018г. За подсъдимата той е имал качеството на защитник и правото да подаде жалба от нейно име. Била е надлежно информирана за подадената в срок касационна жалба и не е пожелала да я оттегли, с което е манифестирала желание да предизвика касационна проверка на решението. Не е узнала обстоятелството, че жалбата страда от порок, нито могат да бъдат предявени претенции да го констатира сама. Като не е изпълнил указанията в срок, адв.Д. на практика се е отказал от обжалване на въззивния акт, но решението за такъв отказ той няма право да вземе сам, без знанието и съгласието на подсъдимата. Защитникът е самостоятелен субект и страна в процеса, и като такъв упражнява свои собствени права, но е ограничен от задължението да действа съобразно осъществяваната от него функция по защитата, насочена към оборване на обвинението или смекчаване на наказателната отговорност. Винаги когато поведението му дава основание за съмнение, че се е отклонил от това свое задължение, съдът следва служебно да предприеме действия, за да се убеди, че линията на защита е съгласувана с подсъдимото лице. В конкретния случай това означава, че е бил длъжен да изпрати съобщение за необходимостта от отстраняване на нередовностите в жалбата в 7-дневен срок и на самата Р. След като не го е сторил, следва да се приеме, че за нея срокът по чл.351, ал.5, т.1 от НПК не е започнал да тече, както и че представените от нейно име допълнения са в срок. - Наведените в жалбата доводи от адв.Г., че адв.Д. не е разполагал с представителна власт не са предмет на настоящото производство, тъй като касационната жалба не е върната на основание чл.351, ал.5, т.2, пр.2 от НПК. Атакуваното разпореждане за връщане следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба и допълненията към нея - размяна на съдебни книжа и изпращане на делото на компетентния адресат. Водим от горното и на основание чл.351, ал.6 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ разпореждане № 363 от 02.10.2018г. на съдия-докладчик по ВНОХД № 619/17Гг. на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за администриране. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.