2 Р Е Ш Е Н И Е № 274 гр. София, 10.10.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5095 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото М. Н. Д. срещу решение № 161/04.08.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 366/2016 г. на Шуменския окръжен съд (ШОС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 118/19.04.2016 г. по гр. дело № 945/2015 г. на Новопазарския районен съд (НРС), са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнението ѝ, извършено със заповед от 28.09.2012 г., и за възстановяването ѝ на предишната ѝ работа. В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответното [фирма] не заявява становище по касационната жалба. С определение № 534/16.05.2017 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по процесуалноправния въпрос – в производството по трудов спор, образувано по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, в тежест на ищеца ли е да доказва представителната власт на физическото лице, подписало трудовия договор и заповедта за уволнението му от името на ответника-работодател – юридическо лице, ако последният не е оспорил този факт. Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на въпроса е отрицателен. Съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 2 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, респ. – на липсата на представителна власт може да се позове – извънсъдебно или пред съда, в последния случай – чрез иск или възражение, само лицето, от името на което е сключен съответният договор, или неговите универсални правоприемници; съгласно чл. 44 от ЗЗД това разрешение се отнася и за едностранните сделки (волеизявления), каквато е и заповедта за уволнение (чл. 335, ал. 1 от КТ). Следователно, ако в производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ответникът-работодател не е оспорил чрез възражение представителната власт на физическото лице, подписало от негово име, представени по делото трудов договор и заповед за уволнение, този факт е безспорен и не е в тежест за ищеца – работник или служител, да го доказва по делото. По настоящото дело въззивният съд е установил, че ответното ЕООД (което е призовано по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК) не е подало отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, както и че при извършената от първоинстанционния съд служебна справка в търговския регистър е установено, че към датата на подаването на исковата молба на 01.10.2015 г. ответното ЕООД е регистрирано с посочените в исковата молба от жалбоподателката-ищца, ЕИК, наименование, седалище, адрес на управление и управител – Ж. С. Н.. Окръжният съд е приел за установено също, че представеният по делото трудов договор от 21.01.2012 г. е сключен с търговско дружество от същия вид, със същите ЕИК и наименование, но със седалище и адрес на управление в друг град, и друг управител – С. П. Д., който е издал и процесната заповед от 28.09.2012 г. за уволнението на ищцата. След констатация, че пред въззивната инстанция не са представени нови допустими доказателства, окръжният съд е възприел решаващия извод на първата инстанция, че ищцата не е доказала по делото, че е била в трудово правоотношение с ответното търговско дружество, в това число – че процесният трудов договор е сключен именно с ответното дружество и е прекратен от него – със заповед, издадена от неговия управител и представител. С оглед това, въззивният съд е споделил и крайния извод на първата инстанция за отхвърляне на предявените искове, „като неоснователни и недоказани“. Предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, касационната жалба е основателна, а обжалваното въззивно решение – неправилно. Основателни са оплакването и доводите на жалбоподателката, че след като от страна на ответното ЕООД не е направено възражение по делото, че Св. Д. не е бил негов управител към датата на сключване на трудовия договор и датата на издаването на заповедта за уволнение, т.е. – те да са подписани от него без представителна власт, то тези факти не е следвало да се доказват по делото, респ. – не е в тежест на жалбоподателката-ищца да доказва обратното. Поради това, неправилно – в нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 154, ал. 1 от ГПК – относно разпределението на тежестта за доказване), въззивният съд е приел, че предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са „неоснователни и недоказани“, тъй като ищцата не била доказала, че е била в трудово правоотношение с ответното търговско дружество, в това число – че процесният трудов договор е сключен именно с ответното дружество и е прекратен от него – със заповед, издадена от неговия управител и представител. Така допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд, е съществено, тъй като е довело до неправилност на крайните му изводи относно изхода на делото. Тъй като неправилността на обжалваното въззивно решение не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, изразяващи се в събиране на доказателства, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК същото следва да бъде отменено и материалноправният спор между страните по делото следва да бъде разрешен от касационната инстанция. От представения с исковата молба, трудов договор от 21.04.2012 г. се установява, че същият е сключен между ответното [фирма] с ЕИК[ЕИК], чрез управителя му С. П. Д., като „работодател“, и жалбоподателката-ищца М. Н. Д. – „работник“. С договора страните са се споразумели, че същият е безсрочен, че ищцата ще изпълнява длъжността „консултант-промотьор продажби“, с място на работа к.к. „Слънчев бряг“, базар „Морско казино“, срещу основно месечно трудово възнаграждение 1 650 лв. С процесната заповед от 28.09.2012 г., издадена също от Св. Д., като управител на ответното ЕООД, трудовият договор с ищцата е прекратен, считано от същата дата 28.09.2012 г., като в заповедта не е посочена причина/основание за уволнението. Така установените обстоятелства са и безспорни между страните – твърдят се в исковата молба, като ответното ЕООД (призовано по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК) не е подало отговор в срока по чл. 131 от ГПК. При така установените обстоятелства, следва че страните са били в трудово правоотношение, което е било прекратено едностранно от страна на ответника-работодател, без той да посочи основанието/причината за уволнението на ищцата в заповедта за уволнение – нито чрез излагане на каквито и да било обстоятелства в тази насока, нито чрез посочване на разпоредба от закона (КТ). При това положение, основателен е и единственият довод на ищцата за незаконосъобразност на уволнението ѝ – че същата е в неизвестност за неговата причина/основание, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде уважен и незаконосъобразното уволнение на ищцата следва да се отмени. От основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предвид и обстоятелството, че ищцата е заемала за неопределено време процесната длъжност „консултант-промотьор продажби“ в базар „Морско казино“, к.к. „Слънчев бряг“, при ответното дружество, следва основателността и на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което ищцата следва да бъде възстановена на тази длъжност. По изложените съображения, обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което да се уважат предявените по делото искове. Предвид крайния изход на спора, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати, дължимите за производството пред трите съдебни инстанции държавни такси, а именно: по сметка на НРС – сумата 60 лв., по сметка на ШОС – сумата 30 лв. и по сметка на ВКС – сумата 60 лв. Страните не са претендирали присъждане на разноски по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 161/04.08.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 366/2016 г. на Шуменския окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като незаконосъобразно, уволнението на М. Н. Д., извършено със заповед от 28.09.2012 г. на управителя на [фирма]; ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, М. Н. Д. на заеманата преди незаконосъобразното ѝ уволнение длъжност „консултант-промотьор продажби“ в базар „Морско казино“, к.к. „Слънчев бряг“, при [фирма]; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, [фирма] да заплати дължимите държавни такси за производството по делото, а именно: по сметка на Новопазарския районен съд – сумата 60 лв. (шестдесет лева), по сметка на Шуменския окръжен съд – сумата 30 лв. (тридесет лева) и по сметка на Върховния касационен съд – сумата 60 лв. (шестдесет лева). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: