Р Е Ш Е Н И Е № 60093/2021г. София, 25.01.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Т. ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 4069 /2020 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293ГПК. Л. К. Ц. и Т. И. Ц. , и двете от [населено място], чрез адв. Л. К. Ц. САК обжалват и искат да се отмени въззивно Решение № 2770 от 04.05.2020 година по гр.В.д. № 6858/2019 год. на Софийския градски съд , постановено в производство по чл. 34 ЗС във вр. с чл. 344 и сл. ГПК. С касационната жалба се поддържат доводи , че обжалваното решение е неправилно поради нарушението на материалния закон и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК. Основно доводите за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение се свързват с непълен и точен анализа на гласните доказателства по делото касателно релевираното възражения за придобиване на процесния недвижим имот на основание давностно владение от страна на съделителя Л. Ц. за времето 01.01.2003 година , когато има предаване на владение от страна на бащата К. И., както и относно последиците на съществуващата уговорка този имот (магазина ) да остане за втората му съпруга и дъщерята от втория брак , което правно основание, без да се позовават на наследяването като придобивно основание. С определение по чл. 288 ГПК касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК – а именно поради очевидна неправилност. В срока за отговор по чл. 287, ал.1 ГПК , ответникът по касация Ц. К. И., чрез адв. Т. Б. – САК оспорва наведените с касационната жалба доводи като за наличие на основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Доводите са неоснователност се базират недоказания факт за предаване на владението приживе от наследодателя на двете наследници по закон- преживяла съпруга и дъщеря и изложените в тази насока мотиви на съда..Претендират се и разноски за защита в касационното производство. След преценка на наведените доводи на страните и в правомощията на чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК , настоящият състав на ВКС намира : С посоченото решение,Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстнция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 39713 от 30.07.2018 по гр.д.№ 33533/2016 година на Софийския РС, 67 състав , с което е по реда на чл. 344, ал.1 ГПК във вр. с чл. 69 ЗН е допуснато да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с предназначение на самостоятелния обект търговска дейност ( магазин ), находящ се в [населено място] , ул. „М. „ № 14, партер, със застроена площ от 73,16 кв.м. при описаните съседи, УПИ * ,в кв. * по плана на [населено място] м.“Л.- II част “ между съделителите Ц. К. И., Р. К. И. , Т. И. Ц. и Л. К. Ц. при равни права- по 1/4 идеална част за всеки един от тях. Касационната жалба на Л. К. Ц. и Т. И. Ц. следва да бъде уважена , макар и не изцяло по изложените в нея съображения: Съдебното исково производство е образувано по иска за съдебна делба , заявен от Ц. К. И. и Р. К. И. срещу Т. И. Ц. и Л. К. Ц. , всичките наследници по закон на починалия общ наследодател на страните К. Ц. И. , поч. 10.07.2006 год. Предмет на иска за съдебна делба е самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с предназначение на самостоятелния обект търговска дейност ( магазин ), находящ се в [населено място] , ул. „М. „ № 14, партер, със застроена площ от 73,16 кв.м. при описаните съседи, УПИ * ,в кв. 114 по плана на [населено място] м.“Л.- II част “. За да допусне делбата при посочените права , решаващият съд е приел, че е налице съсобственост, възникнала след смъртта на К. Ц. И. ( поч. 2006 год. ) между наследници по закон – преживяла съпруга Т. Ц. и деца , съответно от предходен брак - ищците Ц. и Р. И. и от прекратения със смъртта брак- ответника Л. Ц. , по отношение на имущество - процесния магазин , лично имущество на наследодателя , придобито в качеството му на едноличен търговец. Релевираното възражения от страна на ответника Л. Ц. за липса на съсобственост поради придобиването на същия от нея на основание придобивна давност, започнала да тече с предаване на владението от страна на баща и от 2003 насам, до предявяване на иска за съдебна делба, не е прието от решаващия съд. Настоящата инстанция приема още с определението си за допускане на касационното обжалване , че изводите на съда за наличие на съсобственост , възникнала в резултат на наследяване между наследниците по закон на покойния К. И. не могат да се приемат за правилни и обосновани, доколкото както от страните по спора, така и на инстанциите по същество , не е отчетен основен правно релевантен факт, за който са били налице достатъчно данни . Основният спорен за съдебната делба въпрос касаещ установяване на съсобственост между страните по отношение на обекта на собственост на иска за съдебна делба – в случая „магазина за месо“ в [населено място] , е следвало да бъде разрешен в контекста на данните , че общият на страните наследодател е притежавал процесния обект като едноличен търговец, В тази насока са представения и приет като писмено доказателство Договор за продажба на предприятие от 08.05.2001 година (л.7), справка от търговския регистър, функционалната характеристика на обекта на собственост. Имуществото на покойния едноличен търговец , като самостоятелна обособена съвкупност от права и задължения ,не преминава автоматично към наследствената маса на починалото физическо лице. Наследството е открито на 10.07.2006 година със смъртта на К. Ц. И.. Доколкото се касае до имущество на фирмата на едноличния търговец , наследствената трансмисия по отношение на имуществените права ( в случая правото на собственост ) не настъпва автоматично със смъртта на търговеца. С разясненията на ТР № 2/ 2001 год. на ОСГК на ВКС изрично се приема , че „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга-едноличен търговец в резултат на търговската му дейност принадлежат само нему “ т.е. касае се до придобити имущества, които съставляват имуществени права на правния субект - едноличния търговец, различни от тези права на починалото физическото лице и които със смъртта му не преминават автоматично към наследствената маса. С обжалваното решение на въззивния съд не са съобразени редица законови разпоредби, които уреждат процедурата в аналогични хипотези. Не е съобразена нормата на чл. 60, ал.2 ТЗ, с което е предвидена възможността наследниците на едноличния търговец да поемат предприятието, а с разпоредбата на чл. 60а, т.2 ТЗ смъртта на едноличния търговец е посочена като основание за заличаване на фирмата от търговския регистър, при съответните правила . От тук и спорните въпроси както за наличие на съсобственост възникнала в резултат на наследяване като годен обект на съдебна делба така и въпроса за евентуалната възможност за придобиване по давност на имущество на едноличен търговец , в която насока има поставени въпроси от страна на касаторите като обуславящи изхода на спора в рамките на предмета на делото , следва да бъдат интерпретиран с оглед на изложените съображения за неизяснения режима на собственост на процесния магазин. Констатацията , че правилата на ТЗ са изцяло игнорирани в рамките на предмета на спора е очевидна и налага извода за очевидната неправилност на обжалваното съдебно решение. Настоящият състав на касационния съд не споделя виждането на защитата на ответниците по касация , че наследственото трансмисия настъпва автоматично и по отношение правата на покойното физическо като лице едноличния търговец без значение дали някой от наследниците ще продължи дейността и или ще се пристъпи към заличаването на фирмата , доколкото за никого- в теорията и практиката няма съмнение , че предприятието на едноличния търговец е съвкупност от права и задължения, фактически отношения при което задълженията на предприятието към момента на смъртта на търговеца могат да надвишават имуществото му ( дори само като физическо лице ). В посочената хипотеза - смърт на едноличния търговец , установената законова процедура по заличаване на фирмата цели да гарантира установяване на задълженията и удовлетворяване права на кредиторите на търговеца . Само онова което остава след погасяване на задълженията може да се приеме за актив на наследството. Ако бъде споделена тезата за липса на разделност на имущества на К. И. като едноличен търговец и като физическо лице , то касационната жалба на Л. К. Ц. и Т. И. Ц. се явява основателна от гл.т. на доводите , че не са обсъдени всички доказателства по делото , касаещи релевираното възражения за придобивна давност, базирани на факти за наличие на уговорка с наследодателя за предаване на владението на магазина приживе и др. Като намира , че са обжалваното решение страда от пороци в резултата на допуснати процесуални нарушения при анализа и обсъждането на доказателствата и допуснати нарушения на материалния закон , поради което следва да бъде отменено , съгласно правомощията на касационния съд по чл. 293 , ал.1 и 2 ГПК и върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото , за да бъдат разрешени законосъобразно въпросите по чл. 344 , ал.1 ГПК следва да се изясни дали процесният магазин съставлява актив на наследството на покойния К. Ц. И., като при необходимост се съберат служебно доказателство от търговския регистър за актуалното състояние по регистрацията на търговеца , и едва след това се даде отговор дали е налице съсобственост между страните по делото, годен обект на съдебна делба , като се разгледа и възражението на ответниците по иска -въззивници пред втората инстанция за придобиване на имота на основание придобивна давност при условие , че за твърдения период от време на придобивната давност по чл. 79, ал.1 ЗС, до смъртта на ЕТ К. И. , магазинът е имущество на едноличния търговец. По въпроса за претендираните от страните разноски за касационното производство , произнасянето следва да е на въззивната инстанция – арг. чл. 294, ал.2 ГПК . По изложените съображения , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия на основание чл. 293, ал.1 и ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 2770 от 04.05.2020 година по гр.В.д. № 6858/2019 год. на Софийския градски съд , постановено в производство по чл. 34 ЗС във вр. с чл. 344 и сл. ГПК- по допускане на делбата и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния съд, от друг състав на втората инстанция от етапа на разпоредително заседание , като се съобразят Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :