4 Р Е Ш Е Н И Е № 149 [населено място], 31.01. 2020 год. В и м е т о н а н а р о д а Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря: А.Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1031/19година. Производството е по чл.47,т.2 и т.4 ЗМТА, образувано по иск на „Карфакс” ЕООД, [населено място] за отмяна на постановеното на 10.07.2018г. решение по арб.д. № 9/18г. на Асоциация Български арбитражен съд. Ищецът поддържа, че не е надлежно уведомен за образуваното по искова молба на „Ес джи финанс”ООД арбитражно производство, в което не е взел участие и съответно не е бил уведомен за постановяване на решение по него, като е развил съображения в тази насока по основанието по чл.47,ал.1, т.4 ЗМТА. Ищецът се е позовал също и на невалидност на арбитражната клауза, обективирана в чл.17.7 от сключения между страните договор за финансов лизинг, поради това, че същата, с оглед общото й съдържание, установяващо, че възникналите спорове ще се решават от арбитражен съд, посочен от лизингодателя, не предвижда валидно уговорен конкретен арбитражен съд, който да разрешава възникналите във връзка с договора спорове. От така заявеното е изведено, че за да е валидна арбитражната клауза от нея следва да може да бъде изведена волята на страните - конкретно установена, съобразно постигнатото съгласие, като едностранно определяемият арбитраж не е израз на такова съгласие. Ответникът – „Ес джи финанс” ООД, [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение от 10.07.2018г. по арб.д. №9/18г.арбитър при Арбитражен съд при Асоциация „Български арбитражен съд” е уважил предявеният от „Ес джи финанс” ООД против настоящия ищец,иск за предаване владението на товарен автомобил. Ищецът, чрез пълномощника си- адв. Т. М. е поддържал основание за отмяна на така постановеното арбитражно споразумение на основание чл.47, ал.1, т.2, предл. второ ЗМТА. За да е налице това основание, то ищецът следва да установи липсата на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, като същото е легално дефинирано от чл.7 ЗМТА чрез изброяване на предпоставките, на които следва да отговаря, за да се приеме, че е осъществено правото, спора да бъде разгледан от арбитражен съд. Съобразно тази законова дефиниция арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Съгласно императивната разпоредба на чл.20, ал.1 ЗМТА, възражението за некомпетентност следва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. Силата на пресъдено нещо на абритражното решение, преклудира непредявените в срок възражения на ответника по спора. В тази връзка, обаче, в разглеждания случай, с оглед установеното от данните по делото неуведомяване на страната за образуваното арбитражно производство и съответно неучастието й в него, следва да се приеме, че ответника – сега ищец е спазил срока за валидно заявяване за липса на арбитражно споразумение. Или, така направеното възражение с исковата молба очертава и въведените процесуално надлежно твърдения за некомпетентност на арбитражния съд, които следва да бъдат разгледани,във връзка със заявеното основание по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. По така заявеното основание, ищецът е поддържал, доводи за недействителност на арбитражното споразумение, свързани с липса на индивидуализация в договора за лизинг на предпочетения от страните и договорения от тях арбитражен съд. Оплакването е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗМТА арбитражът може да бъде постоянна институция или да бъде образуван за разрешаване на конкретен спор. Следователно, за да бъде действителна сключената между страните арбитражна клауза е необходимо те да постигнат съгласие / и съобразно общата дефинитивност на договора за арбитраж изложена по-горе/спорът да бъде разрешен от определяем и за двете страни, ясен с индивидуализиращите си белези арбитражен съд. В случая, това правило не е спазено, тъй като с клаузата на чл.17.7 от договора за финансов лизинг, сключен между страните, те са предвидили, че споровете между тях възникнали, с оглед така сключения договор ще се решават от Арбитражен съд, но не са ги възложили на конкретна арбитражна институция, нито са посочили белези, по които този съд да може да бъде счетен за определяем,респективно индивидуализиран.При наличие на множество функциониращи арбитражни институции, с различни правилници, относими към различно формиране на решаващия орган, липсата на яснота относно институционалния арбитраж, до който всяка от страните има право да отнесе възникналия спор за разрешаване, обуславя извод за недействителност на така сключеното арбитражно споразумение. Изведено и от това, че при едностранното определяне на арбитраж, другата страна не може да повдигне спор във връзка с договора. Или действителността на уговорката предполага еднаква правна възможност и за двете договорили се страни, какъвто разглеждания случай не е. В този смисъл и константната практика на ВКС - решение № 24 / 08.05.2019 по т.д. 2761/18г. на ВКС, І т.о., решение №23/23.05.2019г. по т.д.2774/18г. на ВКС, ІІ т.о. и др. От изложеното следва, че предявеният иск е основателен на основание чл.47,ал-1,т.2, предл.2-ро ЗМТА и същият следва да бъде уважен. При този изход на спора другото въведено основание, макар и налице, не следва да бъде разглеждано, тъй като липсата на договорено арбитражно споразумение между страните поглъща като фактически състав другите пороци на акта, с оглед правната си последица свързана с установената некомпетентост на арбитражния съд да се произнесе по иска. Следва да се отбележи, че без правно значение е представеното от ищеца споразумение между страните, свързано с признаване основателността на предявения пред настоящият съд иск, както и във връзка с разноските по делото. Този извод произтича от това, че процесуалните действия, които се предприемат по разглеждане на повдигнат правен спор се осъществяват единствено и само пред състава, разглеждащ спора и в надлежната процесуална форма, за да се счита, че са валидно направени. В тази връзка извънсъдебните процесуални споразумения между страните по висящо дело не могат да променят установения процесуален ред, нито да ангажират решаващия съд с уговорките в тях, като го задължат да ги въведе процесуално вместо страните. С оглед изложеното, настоящият състав счита иска за основателен и като правна последица от недействителността на арбитражната клауза атакуваното решение следва да бъде отменено. Страната изрично е заявила че не претендира разноски, поради което въпреки изхода на спора такива не следва да бъдат присъдени. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.47, т.2, пр.2-ро ЗМТА постановеното на 10.07.2018г. решение по арб.д. № 9/18г. на Асоциация Български арбитражен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: