Р Е Ш Е Н И Е №33 [населено място], 01.04.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5781 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение №260 от 06.07.2015г. по гр.д. № 376/2015г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 49 от 04.03.2015г. по гр.д. № 3/2000г. на Ботевградски районен съд и е прекратено производството по подадената от [фирма] молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение по посоченото дело. Касационната жалба е подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника адв. М.. Поддържа се, че е допуснато от съда нарушение на процесуалния закон при преценката дали се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо кредитора определение на съда, постановено по реда на чл. 248, ал.1 ГПК/отм./, с което е отказано издаване на дубликат от изпълнителен лист поради непредставяне на безспорни доказателства, че изпълнителният лист е изгубен или унищожен. Съдът се е позовал на съдебна практика, но тя не обхваща процесния случай. Развити за съображения, че се ползват със сила на пресъдено нещо само определенията, които се доближават до решенията, тъй като разрешават правен спор, свързан с предмета на съдебното производство, а определението, с което е отказано издаване на дубликат от изпълнителен лист поради това, че не е доказано изгубването на оригинала, не разрешава такъв спор. Ответникът по жалбата М. Ц. М. чрез пълномощника си адв. М. взема становище за неоснователност на жалбата. С определение № 457 от 10.12.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса: ползва ли се със сила на пресъдено нещо отказът на съда да издаде дубликат от изпълнителен лист по причина, че молителят не е доказал изгубване или унищожаване на първообраза. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист. С влязло в сила решение от 07.03.2001г. по гр.д. № 3/2000г. на Ботевградски районен съд е осъден М. Ц. М. да предаде на [фирма] недвижим имот - ресторант „Воденицата” в [населено място]. Въз основа на решението на 21.10.2003г. е издаден изпълнителен лист. Няма данни да е образувано изпълнително производство. С определение № 71 от 18.06.2007г. по гр.д. № 367/2005г. на Ботевградски районен съд е отхвърлена молбата на [фирма] по чл. 248 ГПК/отм./ за издаване на дубликат от изпълнителния лист по съображения, че не са ангажирани доказателства листът да е изгубен или унищожен. На 30.06.2014г. [фирма] отново е поискало издаване на дубликат от изпълнителния лист, която молба първоинстанционният съд е уважил. Софийски окръжен съд, с обжалваното решение, е обезсилил акта на първата инстанция и е оставил молбата без разглеждане. Изложил е съображения, че съгласно трайната практика на ВКС определението по чл. 248 ГПК/отм./, съотв. решението чл. 409 ГПК, се ползва със сила на пресъдено нещо и доколкото в случая е налице влязло в сила определение, с което е отхвърлена предходна молба за издаване на дубликат от същия изпълнителен лист, то повторната молба на същото основание е недопустима съгласно чл. 299 ГПК. Касационното обжалване е допуснато поради липсата на задължителна съдебна практика по въпроса: ползва ли се със сила на пресъдено нещо отказът на съда да издаде дубликат от изпълнителен лист по причина, че молителят не е доказал изгубване или унищожаване на първообраза. Целта на производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист е да даде възможност на взискателя да реализира правото си на принудително изпълнение, когато то не може да се осъществи поради липса на първообразния изпълнителен лист. Тъй като производството се развива след като вече е установено, че съществува право на принудително изпълнение и е издаден изпълнителен лист, то длъжникът може да противопоставя възражения за погасяване на дълга, въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му - чл. 409, ал.3 ГПК. Съответно, след влизане в сила на решението за издаване на дубликата, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви по време на производството - чл. 409, ал.4 ГПК. Във връзка с това се приема, че решението за издаване на дубликат от изпълнителен лист се ползва със сила на пресъдено нещо. Тази сила на пресъдено нещо не е пълна, а е частична и касае само съществуването или несъществуването на изпълняемото право с оглед наличието или липсата на нововъзникнало основание за погасяване на вземането. Ето защо, когато молбата бъде уважена, със сила на пресъдено нещо се установява, че вземането на кредитора съществува и не е погасено на някое от предвидените в закона правопогасяващи основания. А когато молбата бъде отхвърлена поради уважаване на наведено от длъжника правопогасяващо възражение, то със сила на пресъдено нещо се установява, че вземането не съществува и кредиторът не може впоследствие да иска установяване, че вземането съществува и издаване на нов изпълнителен лист. Силата на пресъдено нещо на решението по чл. 409 ГПК обаче не касае съществуването на самото право да се иска издаване на дубликат. Затова, ако молбата бъде отхвърлена поради това, че според съда, кредиторът не е доказал факта на изгубване на оригинала на изпълнителния лист, то така постановеното решение не препятства възможността кредиторът отново да поиска издаване на дубликат като докаже правно релевантния факт на изгубване или унищожаване на оригинала. При горните разяснения обжалваното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на закона. В предходното производство по издаване на дубликат от изпълнителен лист по реда на чл. 248 ГПК/отм./ молбата е отхвърлена единствено по съображения, че не са представени доказателства, установяващи безспорно, че изпълнителният лист е изгубен или унищожен, тъй като не е бил доведен допуснатия свидетел. В определението липсва произнасяне по съществуването на изпълняемото право. Затова този акт не прегражда възможността да се поиска отново издаване на дубликат, доколкото изпълняемото право съществува и не е реализирано. Да се приеме, че в тази хипотеза правото да се иска издаване на дубликат е преклудирано от силата на пресъдено нещо на съдебния акт, означава да се осуети по недопустим начин изпълнението на притезание, установено с влязло в сила решение. Предвид горното, обжалваното решение, с което молбата за издаване на дубликат е намерена за недопустима на основание чл. 299 ГПК поради наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който е отказано издаването на дубликат поради недоказване загубването на оригинала, следва да бъде отменено. Тъй като въззивният съд се е произнесъл само по допустимостта на молбата, но не и по съществото на жалбата, с която е сезиран, делото следва да се върне за ново разглеждане. При произнасянето следва да се съобрази даденото в практиката на ВКС с решение № 134/17.03.2011 г. по гр.д. № 1713/2010 г. на ІV г.о. и решение № 263/12.06.2012 г. по гр.д. № 1138/2011г. на І г.о. тълкуване, че когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия и в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №260 от 06.07.2015г. по гр.д. № 376/2015г. на Софийски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: