Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр.София , 29 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Тома Комов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 428/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба от адв.К., защитник на подсъдимия И. А. И. срещу решение от 13.02.2015 г., постановено по внохд 183/2014 г. по описа на Бургаски апелативен съд, на основание чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се свързва с отказа на съда да приложи института на условното осъждане, който отказ според защитата, е неправилен и несъобразен с обществената опасност и личността на дееца, със съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия и със съществуващите изключително близки приятелски отношения между подсъдимия и пострадалия и техните семейства, което е мотивирало последните да не се конституират в процеса като граждански ищци и частни обвинители. Моли се да бъде изменен атакувания съдебен акт, като се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. В хода по същество на делото пред ВКС,защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли тя да бъде уважена.Акцентира на обстоятелството, че подсъдимият изключително много съжалява за стореното, станало причина да загине най-близкият му приятел. Представителят на ВКС изразява становище за неоснователност на касационната жалба,поради което моли да не бъде уважавана. Намира ,че не е налице явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348 ал.5 т.2 от НПК. Подсъдимият И. А. И. ,редовно призован не се явява, поради което не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда №169 от 25.09.2014 г., постановена по нохд №763/2014 г., ОС-Бургас е признал подсъдимия И. А. И. за виновен в това , че на 10.09.2012 г., около 23,20 часа, по път 6009, в участъка между [населено място], /община/ и [населено място], /община/, на около 2,7 км. преди обозначителната табела за начало на [населено място],при управление на МПС-л.а. „марка”,/модел/ ,с рег. [рег.номер на МПС] ,в пияно състояние –с концентрация на алкохол в кръвта 1,43%о, нарушил правилата за движение по пътищата чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП,чл.21 ал.1 и чл.43 т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Ю. А.,поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.1 б. „б” пр.1 във вр.с ал.1 б. „в”във вр.с чл.342 ал.1 от НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим ,в затворническо общежитие от открит тип, като го е признал за невиновен да е нарушил правилата за движение по чл.6 т.1 пр.4 от ЗДвП. На основание чл.343г от НК на подсъдимия И. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години , считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства,а също така е възложил в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски. По въззивна жалба, депозирана от подсъдимия, пред Бургаски апелативен съд е било образувано внохд №183/2014 г.,приключило с решение №9 от 13.02.2015 г. ,с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съдебен състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че производството пред първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон при избрания от подсъдимия ред за решаване на делото-чл.371 т.2 от НПК; че за признатите от него факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, от които са изведени точни фактически и правни изводи. Настоящият съдебен състав споделя извода на Бургаски апелативен съд, че в конкретния случай не следва да намери приложение института на условното осъждане. Независимо ,че са налице законовите предпоставки по чл.66 ал.1 от НК, а именно наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода и дееца да не е осъждан ,при преценката дали целите на наказанието ще се постигнат чрез условно осъждане, се налага отрицателен извод. Действително подсъдимият е с положителна характеристика, трудово ангажирана личност, без данни за други криминални прояви. От друга страна обаче, не може да се пренебрегне факта, че данни за личността на дееца произтичат и от спецификата на конкретно извършеното от него престъпно деяние. В този смисъл не следва да бъдат подминати без внимание обстоятелствата ,свързани с това ,че той е предприел неоправдано от никакви наложителни причини нощно пътуване /от заведение в [населено място] в заведение в Бургас/, след употреба на алкохол с концентрация,значително надвишаваща допустимата от закона /1,43%о/, управлявайки процесния автомобил със скорост, надвишаваща разрешената за конкретния пътен участък и нарушавайки грубо редица разпоредби на Закона за движение по пътищата, като това му поведение е довело до ненавременната смърт на един млад човек, а именно пострадалия М. А. /на 22 години/.Все в тази връзка,не може да не бъде отчетено и обстоятелството, че на подсъдимия И., в рамките само на четири години /същият е придобил свидетелство за правоуправление на 22.05.2008 г./ са били наложени множество наказания по административен ред за допуснати нарушения на ЗДвП, като към датата на произшествието по настоящето дело, същият е бил с отнети 38 контролни точки от възможни 39, което сочи на трайна склонност към незачитане на правилата, регулиращи движението по пътищата, недисциплинираност и липса на какъвто и да е било превъзпитателен ефект. Прави впечатление и факта, че едно от наложените административни наказания е отново за управление на МПС след употреба на алкохол. Съвкупността от посочените обстоятелства, преценена на базата и на динамиката и разпространеността на този вид престъпления, налага извода, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на дееца се налага изолирането на И. от обществото и въдворяването му в пенитенциарно заведение , макар и за относително кратък срок, какъвто е срокът на наложеното му наказание лишаване от свобода-две години. Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ще спомогне за ефективната преоценка и осмисляне на поведението на подсъдимото лице в посока бъдещо недопускане на управление на МПС след употреба на алкохол и при неспазване на правилата за движение по пътищата ,от една страна, а от друга -ще въздейства възпиращо спрямо другите членове на обществото. Ето защо, ВКС намира искането за приложение на института на условното осъждане за неоснователно. Не се констатира съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.Обстоятелството,че загиналият се е качил в автомобил , управляван от шофьор в пияно състояние ,не следва да се третира като принос за осъществяване на престъпното деяние. И това е така ,тъй като той не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и съответно не може да се приеме,че е съпричинил престъпния резултат, понеже е бил само пътник./Р №160/81 г.ІІІ н.о. на ВС/. Поведението на загиналия в тази хипотеза, следва да се прецени от друга гледна точка,а именно при решаване на въпроса за определяне на размера на имуществените и неимуществените вреди, претендирани от неговите наследници, каквито претенции обаче, не са налице по настоящето дело. В заключение, ВКС счита, че така определените от решаващите съдилища наказания на подсъдимия И. са съответни на степента на обществената опасност на деянието и дееца.Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода би постигнало съответните положителни промени в съзнанието на дееца и превъзпитанието му към спазване на законите и добрите нрави. По изложените съображения, ВКС намира, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №9 от 13.02.2015 г. на Бургаски апелативен съд, Наказателно отделение, постановено по внохд 183/2014 г. по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/