1 Р Е Ш Е Н И Е № 460/11 г. С., 02.05.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 275/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 799 от 18.08. 2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 16.07.2010 г. по гр.д.№ 909/ 2010 г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по отношение на ответника С. Г. С., че ищците са собственици на 5/6 ид.ч. от имот пл.№ 1515, /стар № 71/,кв.5, м.”Ст. гр.”, по плана на [населено място]. Обжалването е допуснато по жалба на ответника С. С., на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С решение по адм.д.№607/93г. в производство по чл.4 З. по З., ЗПИНМ и др. е отменено отчуждаването на 5/6 ид.ч. от имот пл.№ 71 в м.”Д.”- трети километър, С., като възстановената реална част е обозначена на скица на в.л. П.М. от 29.04.94г. с буквите А-Б-В-Г-А. От данните по това решение е видно, че имот пл.№ 71 е бивша собственост на наследодателите на ищците и е бил отчужден през 1961 г. за нуждите на Студентски град. За да отмени отчуждаването съдът е приел, че мероприятието, за което е отчужден имотът, не е реализирано, мястото е празно, а върху част от него се строи от частно лице. Възстановения имот е заснет с пл.№ 1515 по кад.л. 549 с площ 597 кв.м.-л.12 от делото, като върху представеното копие от решението по адм.д.№ 607/ 93 г. е направено отбелязване, че ищците са върнали полученото обезщетение за отчуждения имот на 7.02.1996г. Със заповед № РД- 448/ 27.08. 1992 г. на кмета на Столична община в полза на ответника С. С. е отменено отчуждаването на имот пл.№1243а, като от представените скици е видно, че двата имота- пл.№1515 и пл.№1243а се застъпват частично, което е породило и настоящия спор. Установено е по делото, че наследодателят на ответника е притежавал по нот.акт № 15/ 58г. празно място от 1700 кв., чието разположение на терена е установено с решение по чл.32, ал.1, т.2 З. и въз основа на него през 1983 г. е нанесен в плана като имот пл.№ 1243а., като още тогава е било видно, че е налице застъпване с по-рано заснетия имот пл.№ 71. За отчуждения имот собственикът е бил обезщетен с жилище, което след отмяната на отчуждаването е станало държавна собственост съгласно чл.5, ал.1 З. по З., ЗПИНМ и др. За да уважи предявения иск съдът е изложил съображения, че имотът правилно е възстановен на ищците, тъй като мероприятието, за което е отчужден, не е осъществено, както и че ответникът не е бил собственик на отчуждения и възстановен имот пл.№ 1243а, тъй като имотът по нот.акт № 15/ 58 г. на неговия наследодател не е идентичен с имот 1243а. Прието е освен това, че решението по чл.32, ал.1, т.2 З., с което са определени тези граници на имота, е непротивопоставимо на ищците, както и че още при попълването на плана през 1983г. е било констатирано застъпване на двата имота. От данните по делото е видно че е налице възстановяване на два имота, които са били отчуждени по ЗПИНМ и З. от различни собственици за благоустройствени мероприятия- за нуждите на Студентски град и на Висшия минно-геоложки институт, като възстановените имоти се застъпват частично. Видно е от издадената заповед по ч.4 З. по З., ЗПИНМ и др.,че първото възстановяване е това на имота на ответника- а именно със заповед от 27.08. 1992 г. Искът е предявен от лицата, на които възстановяването е извършено по- късно, а именно със съдебно решение, с най-ранна възможна дата 26.10.1994г. / датата на съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, тъй като не е посочена датата на постановяване на решението/. Във връзка с горната фактическа обстановка е поставен и правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, а именно за това как следва да се процедира когато един и същ имот или части от имоти са отчуждени и възстановени на различни собственици по реда на З. по З., ЗПИНМ и др. По така поставения въпрос становището на настоящия състав е, че правоимащи към настоящия момент са тези собственици, чието възстановяване е първо по ред и при условие, че то е извършено законосъобразно- т.е. при наличието на всички материалноправни предпоставки на закона, изискуеми за отмяна на отчуждаването и възстановяване на имота. След такова възстановяване имотът престава да бъде държавна собственост и не може да се възстановява на други лица. В зависимост от становищата на страните и позициите им в процеса косвеният съдебен контрол за законосъобразност може да се упражни по отношение и на двете възстановявания, съгласно ТР № 6/ 2006г. на ОСГК на ВКС. В настоящия случай имотът на ищците е възстановен след този на ответника, но тъй като процесът е иницииран от тях, те носят доказателствената тежест да установят, и то първи по ред, че отмяната на отчуждаването и възстановяването на имота им са извършени правилно и при наличие на всички предпоставки в закона. Тези въпроси са предмет на контрола за законосъобразност на административния акт / респ.съдебното решение в административно производство/, който съдът трябва да упражни при разрешаването на гражданскоправния спор за собствеността на имота към настоящия момент. В тази насока са били и част от възраженията на ответника, а именно, че в имота се извършва строителство, което е пречка за възстановяването, но в нарушение на процесуалните правила доводите не са обсъдени от съда и не са събрани доказателства за изясняване на състоянието на имота с оглед предпоставките на чл. 2 от З. по З., ЗПИНМ и др. Проверката за законосъобразност на възстановяването в полза на ответника следва да се проведе само ако се установи, че възстановяването в полза на ищците е било извършено правилно. В такъв случай ако се установи, че макар и по- рано, имотът неправилно е възстановен на ответника, това възстановяване не би могло да се изтъква като пречка за възстановяване на имота в полза на ищците. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и за изясняване на обстоятелствата за това били ли са налице материалноправните предпоставки на чл.2 от З. по З., ЗПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването и възстановяване на имота в полза на ищците, предвид данните, че в имота се е извършвало строителство още към 1992 г., като в зависимост от отговора на този въпрос следва да се провери и законността на възстановяването на имота в полза на ответника. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решението от 16.07.2010 г. по гр.д.№ 909/ 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-б състав и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: