Ключови фрази
Предварителен договор * конститутивен иск * възражение за прихващане * невиновна невъзможност за изпълнение


6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
София, 08.09.2010година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на 11.12.2010 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Алексиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Славчева
Емилия Василева

при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 141/2009 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. 33” ООД, със седалище гр.Х. против въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 356 от 14.11.2008 год., по в.гр.д.№ 411/2008 год., с което е оставено в сила решение на Хасковския районен съд № 250 от 03.07.2008 год., по гр.д.№ 1509/2005 год..
Касаторът въвежда оплкване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, излагайки съображения за произнасяне извън предмета на спора, който порок е обоснован с номера на визираното с молбата за обезсилване решение - касационно основание по чл.281, т.2 ГПК.
Алтернативно поддържаното оплакване е за неправилност на постановеното от ХОС решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, основания за касация по чл.281, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила срещу допускане на касационното обжалване и по основателността на въведените от касатора оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
С определение № 564 от 31.08.2009 год. на ВКС,ТК е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на ХОС на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ преди дадените с т.2 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата разяснения относно включените в соченото основание съдебни актове на ВКС /.
Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на спора въпрос на материалното право, свързан с наличие на законова възможност в особеното производство по чл.297, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК/ отм./, при действието на която процесуалноправна норма се е развило въззивното производство, решаващият съд да приложи законовото правило на чл.81, ал.1 и 87, ал.4 ЗЗД е в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, отразена в цитираните от касатора решения: № 1190/06.01.1994 год., по гр.д.№ 514/ 93 год. на V-то г.о. на ВКС; № 2341/68 год., по гр.д.№ 1685/68 год. на І-во г.о. на ВС и № 196/ 90 год., по гр.д.№ 205/ 90 год. на петчленен състав на ВС.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното въззивно решение Хасковският окръжен съд, в съответствие с правомощията си на съд по същество на възникналия между страните правен спор, въз основа на обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, е споделил като изграден в съгласие със закона и доказателствения материал по делото крайния правен извод на ХРС, за наличие на предпоставките на чл.297, ал.2 ГПК /отм./, поради което е потвърдил съдебния акт на първоинстанционния съд за обезсилване на влязлото в сила решение на № 427 от 13. 10.2006 год., по в. гр.д № 234/ 2006 год., по описа на ХОС, постановено между страните по конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, възприемайки изцяло съжденията на първата инстанция за отсъствие на невиновна забава на длъжника.
Изложени са съображения, че с неизпълнение на задължението за заплащане остатъка от покупната цена по обявения за окончателен предварителен договор от 28.08.2000 год., за продажбата на недвижим имот, представляващ 4.2% ид.ч. от дворно място, цялото от 310.70 кв.м., югозападно изложение и част от парцел V. - 1031, в кв.413 по плана на гр.Хасково, одобрен със заповед № 205/81 год., ведно с построения в имота магазин с обща площ 13 кв.м., находящ се на партерния етаж на “К. сграда- магазини”, на бул. “Б.” № 138, при граници на обекта: магазин от 9 кв.м., предмет на предварителен договор с Д. Г. К. от изток, запад- калкан и коридор, юг- двор на жилищния блок на ул.” К. Ф.” № 2 възлизаща на сумата общо от 2409 щ.д. в рамките на установения от закона двуседмичен преклузивен срок от влизане в сила на решението, купувачът ТД ”А. 33” ООД е изпаднал в забава, поради което при отсъствие на доказателства за виновна забава и на кредитора или на настъпили в рамките на законово определения срок за престация форсмажорни обстоятелства, следва да бъде ангажирана договорната му отговорност за неизпълнение, съобразно разпоредените с ал.2 на чл.297 ГПК императивни правни последици.
Позовавайки се на особения и формален характер на производството по чл.297, ал.2 ГПК/ отм./ въззивният съд е счел за неоснователно въведеното от ответника правопогасяващо възражение за прихващане с вземането му към продавачите - Д. К. А. и И. Я. А., произтичащо от присъдените му в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД деловодни разноски от 1028.32 лв. и платените, на осн. чл.298, ал.2 ЗЗД, за тяхна сметка разходи по прехвърляне на имота в размер на 555. 35 лв.. Допълнително изложените в тази вр. доводи на въззивния съд са основани на въвеждане на възражението за прихващане едва след изтичане на преклузивния двуседмичен срок и на размера му, който отново не погасява изцяло вземането на кредиторите.
Решението е допустима, а като краен резултат - правилно, поради което следва да остане в сила.
Неоснователно е оплакването за произнасяне извън предмета на спора, обосновано с допусната от ответниците грешка в молбата за обезсилване, при която е посочено първоинстанционното решене на ХРС по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, отменено от въззивната инстанция при условията на чл.208, ал. 1ГПК/ отм./, чието решение е предмет на исканото обезсилване.
Съдебният акт на въззивния съд, с който първоинстанционното решение на ХРС по конститутивния иск за обявяване сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот за окончателен е отменено и исковата претенция, основана на чл.19, ал.3 ЗЗД е уважена, изцяло замества първия, който след отмяната му е престанал да съществува в правния мир. Следователно неправилно посоченият № на делото на въззивния съд в депозираната пред ХОС молба по чл.297, ал.2 ГПК/ отм./ като техническа грешка, не води до недопустимост на постановеното въз основа на същата решение, поради нарушаване принципа на диспозитивното начало и доводите на касатора в противна насока са правно несъстоятелни, вкл. и по съображения, че се касае до едно и също дело.
Отделен в тази вр. е въпросът, че сочената техническа грешка е всякога отстранима, вкл. в хода на делото, както е процедирано в случая.
Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон.
Основно задължение на купувача по предварителния договор, обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД е да изплати покупната цена, или остатъка от нея в рамките на императивно въведения от законодателя двуседмичен преклузивен срок от влизане на решението по конститутивния иск в сила.
При неизпълнение на задължението на купувача, но по искане на продавача, като кредитор настъпва разпоредената от закона правна последица - обезсилване на влязлото в сила решение за обявяване предварителния договор за окончателен.
Следователно, доколкото по своята същност обезсилването, в случая е равнозначно на разваляне на двустранен договор, то при разглеждане на иска по чл.297, ал.2 ГПК/ отм./, независимо от особения и формален характер на производството, общите правила на договорното право, вкл. чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.87, ал.4 ЗЗД, намират съответно приложение, тъй като позволяват на решаващия съд да се прецени дали неизпълнението на длъжника е виновно, или е станало по извинителни причини, респ. поради обстоятелства, които не биха могли да му се вменят във вина, каквото е и забавата на самия кредитор.
Поради това, в съответствие с процесуалното правило на чл.291, ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав счита за правилна практиката обективирана в решение на ВС № 2341/68 год. по гр.д.№ 1685/68 год. на І-во г.о. на което съответстват- пряко или косвено и останалите цитирани от касатора съдебни актове.
Приложена тази практика към разглеждания правен спор обосновава правен извод, че купувачът би могъл успешно да упражни правото си на прихващане, чрез произтичащо от присъдените му в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД деловодни разходи и заплатени на осн. чл.298, ал.2 ГПК разноски негово вземане срещу продавача и по отношение на задължението си да изплати остатъка от покупната цена в хипотезата на чл.297, ал.1 ГПК, но при изричното условие, че волеизявлението е направено е в рамките на законния срок за изпълнение, който е преклузивен.
Що се касае до възможността защитата на длъжника - купувач в производството по чл.297, ал.2 ГПК да бъде реализирана и чрез правопогасяващо възражение за прихващане, то обстоятелството, че обезсилването не настъпва автоматично по силата на закона, нито се прилага служебно от съда, означава, че соченото процесуално средство за защита е допустимо, но съобразено с особеностите на производство по чл.297, ал.2 ГПК /отм./ и специалното законово изискване - изпълнение в рамките на двуседмичния срок от влизане на решението в сила, то би било успешно за длъжника, само ако погасява дълга му изцяло, какъвто не е разглежданият случай.
Следователно при липсата на категорични доказателства по делото, че безспорното неизпълнение на ТД ”А. 33” ООД не се дължи на извинителна причина, вкл. поради не оказано от кредиторите съдействие за получаване на процесната сума, правилно ХОС е приел, че се касае до виновна длъжникова забава, за която следва да бъде ангажирана договорната му отговорност, като купувач по предвидения в чл. 297, ал.2 ГПК/ отм./ ред.
Обосновано в тази вр., с оглед паричния характер на задължението , ХОС е счел, че ТД- длъжник е могло да се освободи от отговорност и без съдействието на кредиторите, като в съответствие с действащото законодателство, предостави процесната сума, остатък от дължимата продажна цена, вкл. намалена чрез извършено, но по надлежния ред и в рамките на визирания в чл.297, ал.1 ГПК/ отм./ срок волеизявление за прихващане, в банкова институция с изрично условие да е на разположение на ответниците при поискване от тях по всяко време.
Или обстоятелството, че волеизявлението за прихващане не е упражнено в рамките на двуседмичния преклузивен срок, нито чрез него е налице пълно погасяване на задължението, тъй като дори и след същото остава като съществуваща за изпълнение значителна, спрямо общия дължим остатък от покупната цена, размер неплатена от длъжника сума, обосновано е счетено от ХОС за достатъчно, за да обоснове елементите от фактическия състав на чл. 297, ал.2 ГПК/ отм./, водещи до обезсилване на влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД.
С оглед изхода на спора в настоящето производство на ответниците, на осн. чл.78, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени поисканите и направени от тях деловодни разноски, които съгласно реално заплатеното адвокатско възнаграждение по приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.12.2009 год. за ползвана правна помощ чрез адв. М.- ХАК, възлизат на сумата 300 лв.
Водим от тези съображения и на осн. чл.290 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 356 от 14.11.2008 год., по в.гр.д.№ 411/2008 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА Т. 33” ООД, със седалище гр.Х. да заплати на Д. К. А. и И. Я. А. общо сумата 300 лева /триста лева/, деловодни разноски за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: