Р Е Ш Е Н И Е № 196 гр.София , 24 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 582/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба, подадена от адв. В. А., в качеството му на повереник на частния тъжител С. Д., срещу решение № 23 от 27.02.2015г., постановено по внчхд № 23/2015г. на Пазарджишки окръжен съд. С присъда № 46 от 04.12.2014г. по нчхд № 74/2014г. по описа на Велинградски районен съд подсъдимия Ф. З. В. е признат за виновен в това, че 30.01.2014г. във /населено място/ е причинил на С. И. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като на основание чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на хиляда и петстотин лева. Подсъдимия Ф. З. В. е осъден да заплати на С. И. Д. сумата от 2500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2014г. до изплащане на вземането и разноски по делото 675лв., като предявения иск за разликата до 5000лв. за причинени неимуществени вреди и за 39.34 лв. причинени имуществени вреди, е отхвърлен. В тежест на подсъдимия са възложени направени по делото разноски и държавна такса върху уважения граждански иск. Първоинстанционната присъда е била обжалвана от подсъдимия пред Пазарджишки окръжен съд. С Решение № 23 от 27.02.2015г. по внчхд № 23/2015г. присъда № 46/04.12.2014г. по нчхд № 74/2014г. на Велинградски районен съд е била отменена и наказателното производство по делото е било прекратено. Решението е подписано с особено мнение на съдията-докладчик, изразяващо несъгласие с прекратяването на наказателното производство. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от повереника на частния тъжител С. Д. – адв. А., се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Развиват се доводи за незаконосъобразност на постановеното прекратяване, основани на възприетото в ТР № 51/1978г. на ОСНК на ВС. Искането, което се прави, е за отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. По реда на чл. 351, ал. 3 от НПК е постъпил отговор на касационната жалба, от адв. Х. Д., защитник на подс. Ф. В.. В него подробно се развиват съображения за законосъобразност на постановеното от Окръжния съд прекратяване на наказателното производство, с позоваване на прецедентната практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Навеждат се съображения за пряко приложение на Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/ - чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към нея, и на чл. 14, т. 7 от Международния пакт за граждански и политически права /МПГПП/. Моли се за потвърждаване на решението. В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на частния тъжител Д. – адв. А., поддържа касационната жалба и направеното в нея искане. Защитникът на подс. В. – адв. Д., излага подробно аргументи за законосъобразност на решението на Окръжния съд. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Частният тъжител и касационен жалбоподател Д. не участва лично в касационното производство. Подс. В. също не участва лично в производството. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подадената от повереника на частния тъжител Д. касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Като е отменил постановената първоинстанционна присъда и е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, Окръжният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Прекратяването на наказателното производство от мнозинството на състава на въззивния съд е било обосновано с извод за тъждество на фактите, предмет на разглеждане по нахд № 38/2014г. на Велинградския РС е наказателното производство по нчхд № 74/2014г., присъдата по което е била атакувана пред въззивния съд. При изводите за такова тъждество на фактите е приложена пряко разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, съдържаща забрана за повторно преследване и осъждане за едно и също нещо, за повторно санкциониране на лицето за едни и същи факти. Правилността на изводите на Окръжния съд за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство поради обстоятелството, че на подс. В. е наложено административно наказание глоба за извършено нарушение по УБДХ по идентични с наказателното производство факти, следва да бъде внимателно преценена. Видно от материалите по делото, с Решение № 24/30.01.2014г. по нахд № 38/2014г. по описа на Велинградски РС, на основание чл. 6 и чл. 1 от УБДХ, Ф. З. В. е признат за виновен в това, че на 30.01.2014г. в 12,30 часа е извършил проява на дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ - непристойна проява - пред ресторант „име” в [населено място] е ударил с дясната си ръка в областта на лицето С. И. Д., с което е нарушил обществения ред и с което е предизвикал възмущението на обществеността, поради което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. По частна тъжба, подадена от С. Д., пред Велинградски РС на 24.02.2014г. е образувано нчхд № 74/2014г. и с присъда № 46 от 04.12.2014г. по нчхд № 74/2014г. по описа на Велинградски районен съд подсъдимия Ф. З. В. е признат за виновен в това, че 30.01.2014г. във Велинград е причинил на С. И. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78А от НК и му е наложена административно наказание глоба в размер на 1500лв. В мотивите на присъдата е посочено, че на Д. са причинени следните увреждания: контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване, сънли­вост, обърканост, но без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота; разкъсноконтузни рани по горната и долната устни на устата, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за около 5-7 дни от датата на травмата; травматични отоци и кръвонасядания, причинили болка и страдание, за около 3-6 дни от датата на травмата. За да се прецени дали второто образувано производство – това по посоченото нчх дело, има за предмет същите факти и дали са налице основания то да бъде прекратено поради забраната за повторно осъждане на подсъдимия при същите факти, следва са се имат предвид някои принципни положения, по отношение на които в отговора на касационната жалба се съдържат подробни доводи. Няма съмнение, че по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за нашата държава, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Поради това и възведеният в чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, в аспекта, утвърден в практиката на ЕСПЧ, следва да бъде съблюдаван в националното производство. По отношение на въпроса дали налагането на наказание по реда на УБДХ решава въпрос на наказателно обвинение, еднозначно се приема, че макар да се касае до административно наказателно производство, то по своята характеристика решава въпроси от наказателен характер, поради което „осъждането” в такова производство подлежи на преценка при решаване на въпроса за допустимостта на повторно преследване и осъждане по обвинение за същите факти. Няма съмнение също така (с оглед практиката на ЕСПЧ и на националния съд), че за да се прецени дали е налице осъждане два пъти за едно и също нещо, е необходимо да се прецени дали фактите, обосновали осъждането са идентични, като такова идентичност би била налице при констатиране на едни и същи фактически елементи, свързани помежду си във времето и пространството, въз основа на които се постановява осъждането. В тази връзка следва да се има предвид Решението на ЕКСПЧ по делото „Ц. Ц. срещу България”. В посоченото решение ЕСПЧ е приел наличие на нарушение на чл. 4 от Протокол № 7, тъй като наказателното производство срещу Ц. има за предмет престъпление, еднакво с това, за което той вече е бил "осъден" по административен ред с влязло в законна сила решение (т. 56 - 57 от Решението на ЕСПЧ). Приел е също, че единствената отправна точка за сравнение трябва да бъдат фактите, независимо от правната характеристика на правонарушенията. Правната квалификация на деянията и обществените отношения, които те са засегнали, не е определяща за преценката дали се касае за двукратно "осъждане" за едно и също нещо. Водещо значение има съвкупността от факти и обстоятелства, за които лицето следва да носи отговорност (т. 51), а те сочат, че извършеното от жалбоподателя Ц. нарушение на обществения ред попада в обхвата на израза "наказателно производство", използван в чл. 4 от Протокол № 7 (т. 50). При тези съображения, ЕСПЧ е приел, че с ангажирането на административната и наказателната отговорности на жалбоподателя за идентични факти, е нарушен принципът "non bis in idem", защото той е осъден два пъти за едно и също деяние. При все това, като е стигнал до извод за допуснато нарушение на чл. 4 от Протокол № 7, Съдът не е указал какво да се случи с вътрешните национални производства, с които е допуснато това нарушение. Следователно, отстраняването на нарушението следва да се извърши по правилата на нашето вътрешно законодателство. В тази връзка, следва да се има предвид, че в случая обсъжданията въпрос за приложението на принципа "non bis in idem" касае съотношението на административно-наказателната отговорност и на наказателната такава. При преценката на тази плоскост следва да се съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, не може да се образува административно-наказателно производство, ако за деянието вече е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата. Следва да се има предвид също и че нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН задължава административно-наказващият орган да прекрати производството и изпрати материалите на съответния прокурор във всички случаи, когато установи, че деянието, за което е образувано административно-наказателното производство, съставлява престъпление. Освен това, разпоредбата на чл. 70, ал. 1, б. "г" от ЗАНН предвижда като основание за възобновяване на административно-наказателното производство наличието на влязла в сила присъда, с която се установява, че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява престъпление. Имайки предвид посочените относими към решаване на поставения въпрос разпоредби, както и практиката на върховната съдебна инстанция -ТР № 85/1966г. на ОСНК на ВС, ТР № 51/1978г. на ОСНК на ВС, Решение № 348/1998 г. на II н. о. на ВС, Решение № 564/2008г. на I н. о. на ВКС, Решение № 200/1985г. на II н. о. на ВС, Решение № 184/2014г. на ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 493/2014г. на ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 594/2014г. на І н.о. на ВКС, следва да се направи извод, че при идентичност на фактите, включени в обвинението, обусловили ангажирането на наказателната и на административно-наказателната отговорност на едно лице, приоритет има наказателната му отговорност. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че проведеното административно-наказателно производство е в нарушение на нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, изискваща прекратяването на това производство когато се установи, че деянието съставлява престъпление. А това нарушение може и следва да бъде отстранено чрез предвидения в ЗАНН институт на възобновяване на производството. В случай, че административно-наказателната е реализирана по-рано от наказателната, следва да се възобнови административно-наказателното производство по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗАНН и да се отмени постановеното по него решение, а самото производство да бъде прекратено, а не обратното, както е сторил въззивният съд. След тези принципни съображения, които сами по себе си обосновават извод за незаконосъобразност на постановеното от въззивния съд прекратяване на наказателното производство, касационната инстанция извърши преценка на постановения съдебен акт и в друг аспект. Прилагането на обсъждания принцип "non bis in idem" следва да се обсъди и на плоскостта на института, регламентиран в чл. 23 от НК и чл. 18 от ЗАНН. В настоящия случай, В. е наказан по административен ред за проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, за непристойна проява, изразяваща се в това, че пред ресторант „име” в [населено място] е ударил с дясната си ръка в областта на лицето С. Д.. В частната тъжба, подадена от Д., по която е образувано производството по нчх дело, са инкриминирани освен факта на нанасяне на удар на пострадалия от страна на В., допълнителни фактически обстоятелства – падане назад на земята и удар на главата в плочника на тротоара, причинили му увреждания. С присъдата, постановена по делото, е прието, че подс. В. е причинил на Д. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като конкретните увреждания, включени в квалификацията, са контузия на главата със сътресение на мозъка, разкъсноконтузни рани по горната и долната устни на устата, травматични отоци и кръвонасядания. Сравняването на предмета на двете производства сочи на извод, че макар те да касаят едно и също събитие, индивидуализирано по време и по място и по конкретни действия на подсъдимия, то в производството по нчх делото предмет на производството са допълнителни фактически обстоятелства, които са свързани с резултатите от същия конфликт, изразили се в увреждане на здравето на пострадалия Д.. Тези фактически обстоятелства не са били предмет на административно-наказателното производство, следователно, не може да се направи извод за идентичност на предмета на двете производства, а е видно, че извършеното от В. може да се прецени като деяние, с което са извършени административно нарушение и престъпление в идеална съвкупност. Тази своеобразна съвкупност изключва приложението на принципа "non bis in idem". Тези съображения сочат допълнително на незаконосъобразност на постановеното с атакуваното решение прекратяване на наказателното производство. Следователно, поради допуснатото от въззивния съд нарушение на процесуалните правила, са налице основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по същество по въззивната жалба. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява решение № 23 от 27.02.2015г., постановено по внчхд № 23/2015г. на Пазарджишки окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.