6 Р Е Ш Е Н И Е № 248 гр. София, 02.08.2018г. год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1565 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Атанасов, [населено място], срещу решение № 445 от 28.02.2017г., постановено по в.гр.д. № 4862/2016г. от Апелативен съд - София, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение и като резултат е отхвърлен предявеният от него на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) иск срещу „Дженерали застраховане” АД за заплащане на разликата от 45 000 лева до 90000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП, станало на 16.06.2013г., ведно със законна лихва за забава, като касаторът е осъден да заплати деловодни разноски. Касаторът атакува въззивното решение като неправилно - постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита, че съдът в несъответствие с принципа за справедливост, посочен в чл.52 ЗЗД, е определил размера на паричния еквивалент на търсените от ищеца морални вреди. Не е обсъдил в достатъчна степен всички увреждания и последствия за пострадалия, значението на възрастта му и как подобно увреждане се отразява като цяло на живота му, на възможността му да е работоспособен и пълноценен мъж и да изпълнява ежедневните си задължения и отговорности, променена е активността му, начина му на живот. Жалбоподателят твърди, че не са отчетени лимитите при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като критерий, имащ значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Допуснатото е процесуално нарушение, тъй като съдът не е направил пълен и обстоен анализ на доказателствата и не е допуснал поисканата във въззивната инстанция експертиза за установяване, въз основа на представените в тази инстанция писмени доказателства, наличието на продължаващи последици за здравето на ищеца в резултат на ПТП. Не е съобразено, че на пострадалия са причинени три отделни средни телесни увреждания и че не е налице обичайния възстановителен процес, поради настъпили усложнения, водещи до допълнителни болки и страдания, като самият възстановителен процес все още не е приключил. На практика, касаторът не може да си служи с лявата ръка, налице са трайни белези по ръката, същата е хипотрофична, има изменен външен вид, което създава чувството за срам и дискомфорт у жалбоподателя. Настъпили са усложнения в лечението на мускула на лявата ръка, установени са трайни последици и ограничения в движението на ръката, няколко оперативни интервенции и предстоящи нови такива, като са налице и последици за психиката на пострадалия, който е младо и здраво момче, което след ПТП почти не може да си служи с лявата ръка. Не е взето предвид, че при приемането на заключението на СМЕ вещото лице е заявило, че увредата на двуглавия мускул е много тежка и възстановяването изисква няколкократни оперативни интервенции, като срастванията причиняват придърпване на ставните повърхности и ограничаване на движението на лакътната става, което налага оперативна интервенция в специализирана клиника, като не се знае дали е възможно пълно възстановяване. От представените пред САС медицински документи е видно, че проблемите и усложненията продължават, но тези обстоятелства не са отчетени от съда. Налице е трайно затруднение на движението на левия горен крайник, с който касаторът не може да си служи пълноценно, направени са 4-ри операции, като престои нова такава – продължаващо лечение, което не е обсъдено от съда. Не е отчетено, че счупените ребра причиняват изключително интензивни болки при всяко дихателно движение или помръдване на снагата. Заради счупения гръбначен прешлен пострадалият не е могъл да става от леглото, носел е корсет и е имал нужда от чужда помощ за задоволяване на елементарните си жизнени потребности. Не е взето предвид, че са налице усложнения и във връзка със счупването на V лумбален прешлен – ищецът има продължаващи болки в кръста и двата крака, като това може да породи необходимост от допълнителна хирургична интервенция. Претендират се съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА с вкл. ДДС. Ответникът по жалбата и по делото, „Дженерали застраховане” АД (като правоприемник на „Виктория” ЗАД), не представя писмен отговор. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса: „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е обсъдил в съобразителната част на въззивното решение: действащите лимити на отговорност на застрахователя по КЗ (отм. 01.01.2016г.) към момента на процесното застрахователно събитие -16.06.2013г.; възрастта на ищеца към датата на събитието - 30 години; икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2013г. Във връзка с броя, степента и характера на увредите, както и отразяването им върху бита на пострадалия, включително и в дългосрочен аспект, общия лечебен и възстановителен период след пътния инцидент, решаващият състав е взел предвид следното: В резултат на ПТП на ищеца са били причинени травматични увреждания – разкъсно-контузна рана с прекъсване на двуглавия мускул на лява мишница; счупване на V и VІ ребра в ляво; счупване на V лумбален прешлен. При нормално протичане на оздравителния процес, възстановяване (зарастване) на увредения двуглав мускул е за период 20-30 дни. В случая, при ищеца се е получил възпалителен процес с гноевиден секрет на раната на лява мишница, което от своя страна е наложило да се направят още две оперативни интервенции на 18.06.2013г. и на 21.06.2013г. Възстановяване на счупените ребра, според експерта, налага срок на лечение 30 дни. При увреждане на гръбначния стълб – счупени прешлени, възстановителния период е за срок около 6 месеца. По отношение на увреждането на двуглавия мускул на лява мишница е било проведено оперативно лечение, а по отношение на другите увреждания –консервативно (медикаментозен) метод. Пострадалият се е нуждаел от чужда помощ за период от около 30 дни, който период е необходим за възстановяване движенията на ляв горен крайник. С оглед извършен клиничен преглед на ищеца на 29.01.2016г. и предвид приетата медицинска документация от 08.10.2015г. и от 13.10.2015г., с допълнителна СМЕ е установено, че поради множество сраствания в областта на лявата мишница, дължащи се на тежката открита руптура (разкъсване)на двуглавия мускул и ограничен обем на движение в лявата лакътна става, причинени от ПТП на 16.06.2013г., се е наложила нова оперативна интервенция, извършена на 13.10.2015г. На тази дата била направено отстраняване на срасвания в областта на двуглавия мускул, прилежащото сухожилие и ставната капсула. Също така било направено отстраняване на срасванията в подкожните тъкани. Вещото лице установява въз основа на амбулаторен лист от 03.11.2015г., че пострадалото лице отново е получило усложнения от предхождащата оперативна интервенция, за което се наложило провеждането на антибиотично лечение и многократни антисептични превръзки. При извършения клиничен преглед е установено, че отново има срасвания между двуглавия мускул и прилежащите меки тъкани – кожа и подкожие, които ограничават движенията в лявата лакътна става – сгъване и разгъване, както и е налице значително намалена сила на захват, което от своя страна, според СМЕ, е предпоставка за ограничена нормална функция на увредения ляв горен крайник, във връзка с което предстои извършване на нова реконструктивна оперативна интервенция в специализирана клиника по „Възстановителна хирургия на горен крайник”. Въз основа на показанията на свидетеля Атанасов, брат на ищеца, е прието за установено, че пострадалият е останал в болницата повече от 20 дни, през което време не можел да говори, лежал, а ръката му била цялата превързана. След това около месец останал напълно в неподвижно състояние в дома си и имал нужда от непрекъсната помощ – за него се грижел свидетелят и съпругата му. Около шест месеца били необходими за възстановяването на ищеца, който се оплаквал от болки в ръката. Имало опасност от ампутация на ръката. В болницата пострадалият получил възпаление на ръката и се наложил по-дълъг престой. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Съгласно ППВС № 4/68г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от съдилищата, но се отчита и значението им за размера на вредите. Пояснено е, че тези обстоятелства са конкретни и обективно съществуващи, тъй като понятието „справедливост” по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При телесните увреждания за размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатяванията, загрозявания и други обстоятелства, а според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Съгласно решение № 1/ 26.03.2012г. по т.д. № 299/ 2011г. на ВКС, II ТО, при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост е застъпено и в решение № 95/ 24.10.2012г. по т.д. № 916/ 2011г. на ВКС, I ТО. Според решение № 179 / 29.01.2016г. по т.д. № 2143/2014г. на ВКС, I ТО, застрахователните лимити са само индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия, поради което преценката за тяхната динамика не води до нарушаване на принципа за равенство на субектите, претърпели неимуществени вреди от непозволено увреждане. По основателността на касационната жалба: С оглед практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД в случай на телесни увреждания, касационната жалба е частично основателна. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС, при нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, като доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Въззивната инстанция не е взела под внимание всички обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Основателно е оплакването на касатора, че решаващият състав е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил при постановяване на решението част от доказателствата по делото. Апелативният съд е приел представените пред него от ищеца – настоящ касатор, нови писмени доказателства във връзка с продължаващо лечение на травматичните увреждания на пострадалото лице, извършено след постановяване на първоинстанционното решение, но в нарушение на чл.235 ГПК не ги е взел предвид при разрешаването на спора, въпреки че с тях се установяват относими за определянето на размера на обезщетението обстоятелства, настъпили по време на висящността на процеса и от значение за спорното право. Въз основа на същите се доказват факти относно възстановителния процес на травматичните увреждания, предмет на исковата молба, поради което не е налице настъпване на нови вреди, незаявени в исковата молба. Видно от приетата, но необсъдена от въззивния съд медицинска документация - епикриза, МТР - изследване и амбулаторен лист, на 09.11.2016г. е извършена на ищеца 4-та поред операция на горния ляв крайник, а на 23.11.2016г. е установена спондилолистеза на засегнатия при ПТП лумбален прешлен, с констатация, че увреждането е трайно и подлежи на оперативно лечение. Тъй като от самите писмени доказателства се установява, че проведеното, съответно предстоящо, допълнително лечение е свързано с получените при процесното ПТП травми, за доказването на тази връзка не е необходимо назначаване на допълнителна СМЕ, поради което неоснователно е оплакването на касатора за допуснато от апелативния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се поставят нови задачи на СМЕ. Предвид настъпилите усложнения от получените при ПТП телесни увреждания, установени с представените пред въззивния съд писмени доказателства, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, е в размер общо на 70 000 лева, за който размер искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е основателен. Предвид горното, въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата от 45 000 лева до 70 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, като се присъди на основание чл.226 КЗ /отм./ допълнително сумата от 25 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.06.2013г. до окончателното й плащане. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2000 лева за трите инстанции, изчислена върху допълнително уважената част от иска. На основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, адв. П. К., в размер общо на 1466,88 лева с ДДС (755,33 лева с ДДС за касационното производство и още 711,55 лева с ДДС за въззивното производство), съобразен с изхода на настоящия спор, както и с обжалваемия интерес пред съответната инстанция. На ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на още 93,53 лева за първата инстанция, а на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, присъдените разноски за въззивната инстанция следва да се намалят над сумата от 63 лева до присъдените разноски от 100 лева. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 445 от 28.02.2017г., постановено по в.гр.д. № 4862/2016г. от Апелативен съд - София, с която е потвърдено решение № 3603 от 03.05.2016г. по гр.д. № 1772/2014г. на СГС в частта, в която предявените от С. С. Атанасов, [населено място], против „Дженерали застраховане” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за сумата над 45 000 лева до 70 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получените вследствие на ПТП от 16.06.2013г. телесни увреждания, и за присъдените в полза на „Дженерали застраховане” АД разноски за въззивното производство в размера над 63 лева, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, „Дженерали застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на С. С. Атанасов, [населено място], ЕГН [ЕГН], допълнително 25 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получените вследствие на ПТП от 16.06.2013г. телесни увреждания, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на ПТП - 16.06.2013г. до окончателното й плащане. ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на С. С. Атанасов, [населено място], ЕГН [ЕГН], разноски за първоинстанционното производство в размер още на 93,53 лева. ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. П. К., САК, адвокатско възнаграждение размер на 1466,88 лева с ДДС. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Дженерали застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2000 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 445 от 28.02.2017г., постановено по в.гр.д. № 4862/2016г. от Апелативен съд – София, в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.