РЕШЕНИЕ № 60161 София, 31.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 22.11.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 312 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „АГП Дивелопмънт“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са уважени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН, като решението е обезсилено в частта относно отхвърлените евентуални искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Насрещната страна оспорва жалбата. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса „Коя редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН е приложима към прихващанията, извършени преди изменението със ЗИДЗДЗБРБ2014, ДВ, бр. 98 от 21.11.2014 г., и във връзка с § 8 ЗИДЗБН, ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.?“. Върховният касационен съд, съобразно правомощията си по чл. 293 ГПК, доводите и възраженията на страните, за да се произнесе, съобрази следното. С обжалваното решение въззивният съд по същество е уважил предявените от синдиците на „КТБ“АД /н/ главни искове с по чл. 59, ал. 5 ЗБН- за прогласяване относително недействителни, спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката, извършени от ответника 11 броя изявления за прихващане, извършени в периода 22.07.2014 г. - 30.10.2014 г. Крайния извод за основателност на исковете въззивният съд е мотивирал със съображенията, че следва да бъде съобразен § 8 от ПЗР ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22/2018 г.) с придаденото обратно действие на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, обосноваващо приложимост на последната в актуалната ѝ редакция, а не в редакцията, действала към момента на извършване на прихващанията. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да бъде съобразено постановеното решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, както и вече формираната последователна практика на ВКС (т. д. № 1512/20 г., І т. о., т. д. № 2317/20 г., І т. о., т. д. № 1757/20 г., II т. о., т. д. 1534/20 г., І т. о. и др.). Прието е, че приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за преценка на относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението с § 9 ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 98/14 г.) и предвид изменението с § 8 ПЗР ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22/18 г.), с което е придадено обратно действие на чл. 59, ал. 5 ЗБН (обявен за противоконституционен с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г.), е първоначалната редакция (ДВ, бр. 92/02 г.). Предвид материалноправния характер на нормата по чл. 59, ал. 5 ЗБН, предвиждаща възможност при точно определени предпоставки да се иска обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на прихващанията, извършени след началната дата на неплатежоспособност на банката, същата има действие занапред спрямо юридическите факти и породените от тях правоотношения, които възникват след влизането ѝ в сила. При изменение на нормата, именно с оглед материалноправното ѝ естество, новата регулация е приложима за юридическите факти, осъществени след влизане на това изменение в сила. Изключение от това императивно правило е налице само в случая, когато законодателят изрично е придал обратно действие на материалноправната норма. Именно това изрично придадено от законодателя обратно действие е отпаднало в разглеждания случай с обявяване за противоконституционен на текста на § 8 ПЗР ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22/18 г.). Следователно, за да бъдат относително недействителни прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г. (при липсата на обратно действие) приложима е уредбата, действаща в редакцията към момента на компенсационното изявление и достигането му до насрещната страна. Този извод се налага и поради действията на законодателя, намерил за необходимо изрично с § 8 ЗИДЗБН да придаде такова обратно действие на изменената редакция на чл. 59, ал. 5 ГПК. По същество касационната жалба е основателна. Предявените главни искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН са насочени срещу прихващания, извършени в периода 22.07.2014 г. - 30.10.2014 г. С оглед изложеното по-горе, приложима към тези изявления е нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в действалата към момента на извършване на прихващанията редакция, съгласно която недействително е всяко прихващане, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособност, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, т. е. преди изменението на разпоредбата с (ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г.), тъй като компенсаторните изявления по атакуваните прихващания са достигнали до банката преди влизане в сила на това изменение. Разликата в двете редакции е не само въведеното ново основание с т. 2 на текста, но и в кръга лица, които могат да упражнят право на прихващане, което може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Така в обоснованата като приложима към настоящия случай редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради датата, на която са осъществени процесните прихващания, се индивидуализира само едната страна в правоотношението, а именно банката-длъжник, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, т. е. до изменението на разпоредбата през 2014 г. относителната недействителност може да засегне само прихващания, извършени с волеизявления на банката, тъй като само тя има качеството „длъжник“ в производството по несъстоятелност. В този смисъл правно необосновано е разбирането на ищеца, че думата „длъжник“ в обсъжданата приложима редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН следва да включва и кредитора по активното вземане, направил волеизявления за прихващане. По изложените съображения предявените искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН са неоснователни, поради което въззивното решение следва да се отмени изцяло, като същите отхвърлени. На основание чл. 293, ал. 3 вр. чл. 271, ал. 2 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по евентуалните искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН, като при новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени за касационното производство. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 2372/31.10.2019 г. по т. д. № 3837/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, вместо което постановява: Отхвърля като неоснователни предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Граф Игнатиев“ № 10, срещу „АГП Дивелопмънт“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Кукуш“ № 2, искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване на относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н) на извършените от „АГП Дивелопмънт“ АД прихващания с изявления вх. № 7509/22.07.2014 г., вх. № 7510/22.07.2014 г., вх. № 9019/25.09.2014 г., вх. № 9020/25.09.2014 г., вх. № 9021/25.09.2014 г., 9022/25.09.2014 г., вх. № 9023/25.09.2014 г., вх. № 9444/17.10.2014 г., вх. № 9476/17.10.2014 г., вх. № 9479/17.10.2014 г. и вх. № 10130/30.10.2014 г. Връща делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по предявените евентуални искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: