Ключови фрази
нередовност на исковата молба * неизпълнение * граждански договор * доказателства * имуществена отговорност на работник или служител *

kfmdfkdk

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

494

 

гр.София, 15.06.2010 г.

 

 

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание

на двадесет и седми май две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Харизанова

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

 

при секретаря  Райна Пенкова             и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 673/ 2010 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 470/ 27.04.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 673/ 2010 г. по жалба на М. Б. Г. е допуснато до касационно обжалване решение на Пернишки окръжен съд № 339 от 14.12.2009 г. по гр.д. № 681/ 2009 г. Въззивното решение оставя в сила решение на Пернишки районен съд по гр.д. № 5029/ 2008 г., с което касаторът е осъден да заплати на С. „Ю”, гр. П., сумата 6 360 лв – стойност на получени за продажба билети, сумата 88,50 лв – законна лихва за забава и сумата 824,17 лв разноски.

Обжалването е допуснато на основание задължителното тълкуване в ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК, че при съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол.

В случая са налице основания за недопустимост на съдебния акт. Въззивното решение е постановено при липсата на относителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск – редовна искова молба. За да е налице тази предпоставка, в исковата молба следва да се изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита. Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането, чиято защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да бъдат описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на неоснователното обогатяване, деликта или гестията. При изложени твърдения за договорен източник на задължението (съответно на кореспондиращото му субективно право, чиято защита се претендира) ищецът не е длъжен да квалифицира договора, но е длъжен да го индивидуализира по време и място на сключването му, субекти и характеризиращи престации. Това е така, защото правните последици от различните видове договори са различни и съдът не може да реши спора без да е изяснено какви точно последици от какъв договор се претендират.

В конкретния случай ищецът е твърдял в исковата молба, че ответникът взел в качеството на шофьор на автобус билети за превоз на пътници, които не отчел. Тези твърдения сочат на договорно основание на претенцията, но без в исковата молба да е посочено кога и от кого е сключен договора, какви задължения е поел по него ищецът и какви задължения – ответникът. А това е от съществено значение, тъй като ответникът е навел възражение, че между него и ищеца има правоотношения, възникнали от различни договори. За да се организира процеса на доказване и да се отговори на доводите на страните е трябвало да се отстрани нередовността на исковата молба, като от ищеца се изиска посочване на източника на твърдяното неизпълнено задължение от ответника с индивидуализиращите го белези. Изходът от спора зависи от това, дали се претендира неизпълнение на задължение по трудов договор (в който случай отговорността на работника се реализира по чл.203 и сл. от КТ и може да не е пълна) или по граждански договор (в който случай приложими са разпоредбите на чл.79 и сл. от ЗЗД). Едва когато това бъде уточнено, ще се постави въпроса какви са способите за доказване на волеизявлението на ответника, с което поема задължение да продава билети за сметка на ищеца и да отчита парите, както и доколко събраните по делото доказателства установяват да е направено такова волеизявление.

До отстраняване на нередовностите на исковата молба не са налице предпоставките за разглеждане на спора по същество. Постановеното при наличие на пречка за надлежното упражняване на правото на иск въззивно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. За допустимостта на решението касационната инстанция следи служебно и дължи произнасяне по нея без оглед на това, навели ли са страните доводи в тази насока. Съгласно ТР № 1 от 2001 г. на ОСГК, т.4, в този случай компетентен да отстрани нередовностите е въззивният съд, на който делото следва да бъде върнато след обезсилването за извършване на надлежните съдопроизводствени действия.

При този изход от спора разноските по делото, включително направените в касационната инстанция, следва да бъдат възложени при новото разглеждане на спора от въззивния съд, с оглед крайния резултат по ново, допустимо решение.

По изложените съображения съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Пернишки окръжен съд № 339 от 14.12.2009 г. по гр.д. № 681/ 2009 г.

ВРЪЩА делото на Пернишки окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: