Ключови фрази
Отговорност на управителя и контрольора * правомощия на въззивната инстанция * доклад по делото * доказателствена тежест * частичен иск


8

Р Е Ш Е Н И Е
№ 99

гр. София, 09.12.2019г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , ПЪРВО търговско отделение, в открито заседание на тридесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2823/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „НТО – Нестандартно технологично оборудване„ ЕООД / с предходно наименование „Бесттехника„ ЕООД / против решение № 1717/ 04.07.2018 г. по т.д.№ 164/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 1704/31.08.2017 г. по т.д.№ 5372/2015 г. на Софийски градски съд и прекратено производството, поради приета недопустимост на иска, предявен от касатора против С. Н. Б., с правно основание чл.145 ТЗ, предвид липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му – взето от едноличния собственик на капитала на дружеството - „Бесттехника и Ко„ ООД , на основание чл.137 ал.1 т.8 ТЗ, решение за предявяване на иск срещу С. Б., в качеството му на бивш управител, за обезщетяване на вреди от дейността му като такъв. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Счита, че в нарушение на чл.266 ал.3 ГПК, въпреки наличието на процесуални нарушения на първоинстанционния съд – по разпределение на доказателствената тежест в процеса и указване за кои относими обстоятелства носещата тежестта за доказване страна не сочи доказателства, които процесуални нарушения са били съответно наведени във въззивната жалба, съдът е отказал допускане на относими доказателства - за установяване факта на взето решение по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ, за ангажиране отговорността на ответника за вреди. Страната намира, че в нарушение на чл.235 ал.2 и ал.4 ГПК въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и конкретно - представеното решение № 1012/02.07.2014 г. по т.д.№ 8198/2012 г. на Софийски градски съд, постановено по предходен частичен иск за същото вземане, междувременно влязло в сила, с чието уважаване се формира сила на пресъдено нещо по отношение на общия правопораждащ фактически състав на отговорността на ответника, респ. и относно наличието на спорното решение по чл.137 ал.1 т.8 вр. с чл.147 ал.2 ТЗ . Необосноваността в мотивите касаторът счита резултат от погрешното възприемане от въззивния съд на исканото за приобщаване по делото доказателство – протокол от 20.08.2011 г.на ОС на „ Бесттехника и Ко „ ООД - като идентично с посочения и представен с исковата молба протокол. Последният,обаче, е от 20.08.2010 г. и от самото съдържание на представения с въззивната жалба протокол , препращащ към протокола от 20.08.2010 г. / т.2.1 /, е видно , че се касае за напълно различни писмени доказателства, установяващи взети от ОС на дружеството – ищец различни решения, от които по-късното – за предявяване и обезпечаване на искове срещу бившия управител С. Б., за обезщетяване на търпими от дружеството вреди от дейността му като управител.
Ответната страна - С. Б. – оспорва касационната жалба, поддържайки съображенията на въззивния съд , за преклудирано право за представяне на решението на ОС на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество , по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ, в качеството му на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Кумулативно се позовава на визирания в същото - т.3.2 - срок - „ не по –дълъг от една година от приемането „ на решението, в който на управителя на дружеството е възложено да предприеме необходимите фактически и правни действия за изпълнението му.Този срок ,според ответната страна, е изтекъл към датата на предявяване както на предходния, така и на настоящия частичен иск, поради което и на това основание се претендира недопустимост на производството. Оспорва довода за съобразяване решението по предходно уважения частичен иск по чл.145 ТЗ – решение № 1012/02.07.22014г. по т.д.№ 8198/2012 г. на Софийски градски съд, като обвързващо страните относно правопораждащия отговорността на бившия управител С. Б. фактически състав, в това число и относно наличието на решение на ОС по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ, вкл. поради липса на обективен идентитет между двете производства. Твърди се недопустимост на иска, тъй като не съдържа фактически и правни твърдения, за квалифицирането му като иск с правно основание по чл.145 ТЗ. В тази връзка се твърди различно правно основание на предходно разгледания, отричан като „ частичен „ спрямо настоящия, иск - чл.45 ЗЗД. Противопоставя се изтекла погасителна давност за предявяване на иска, считано от настъпване на вредата,за обезщетяване на която се ангажира отговорността на управителя на дружеството, отново като предпоставяща недопустимост, а не неоснователност на иска. Изложени са съображения по неоснователността и недоказаността на иска.
С определение № 201/24.04.2019 г. касационното обжалване е допуснато по процесуалноправните въпроси : Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК е непълен или неточен и жалбоподателят е направил оплаквания в тази насока във въззивната си жалба ? Следва ли в такъв случай въззивният съд да допусне събирането на поискани с жалбата доказателства, които не са били събрани в първоинстанционното производство, в резултат на непълния / неточния доклад и поради липса на надлежни указания от страна на съда, за кои твърдени от страните факти не сочат и/или не представят доказателства ? Допълнителният селективен критерий е счетен за обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г.на ОСГТК на ВКС – т.2 във връзка и с възприетото в решения по т.д.№ 3150/2015 г. на ІІ т.о. и по т.д.№ 2795/2015 г. на І т.о. на ВКС.
Върховен касационен съд, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си съгласно чл.290 ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от „ НТО – Нестандартно технологично оборудване„ ЕООД / с предходно наименование „Бесттехника” ЕООД / иск, за осъждане ответника С. Б., на основание чл.145 ТЗ, да заплати сума от 106 090 лева / допуснато увеличение в размера на първоначално предявения иск – с определение в о.з. от 27.04.2016 г./, в обезщетение на виновно причинени на дружеството „Бесттехника„ ЕООД вреди , в качеството му на негов бивш управител: от сключен на 01.08.2007 г. от името на дружеството неизгоден за същото, с качество на наемател, договор за наем, с насрещна страна – наемодател дружество, чийто капитал е еднолична собственост на ответника С. Б., към момента на сключване на наемния договор. С исковата молба е представен протокол от ОС на „Бесттехника и Ко” ООД – едноличен собственик на капитала на „Бесттехника „ЕООД , от 20.08.2010 г., документиращ взето решение за освобождаване на лицето като управител, но неосвобождаването му от отговорност, за целия период на дейността му като управител. В хода на производството пред първоинстанционния съд спор относно наличието на решение на едноличния собственик на капитала на „Бесттехника„ЕООД, за ангажиране отговорността на ответника, не е възниквал, макар обстоятелството да е изрично заявено в исковата молба / стр.4 /. Отправено и уважено, но неизпълнено, поради бездействие на съда, е искането на ищеца да се представи цялото т.д.№ 8198/2012 г. на СГС, решението по което е потвърдено с решение по т.д.№ 53/2015 г. на САС / решенията представени /, с което е уважен , предявен като частичен , иск за друга част от вземането, предявено с настоящия. Твърди се, че протоколът с решението по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ е част от доказателствения материал по изискваното дело.
Първоинстанционният съд е приел, че решението по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ вр. с чл.147 ал.2 ТЗ на Общото събрание на дружеството – едноличен собственик на капитала на ищеца, за ангажиране отговорността на управителя за причинени вреди, е задължителен елемент от фактическия състав за уважаване на иска, и тъй като не е доказано да е взето такова, искът следва да се отхвърли. Кумулативно е споделено разрешението във формираната съдебна практика на касационна инстанция, че решението по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ и липсата му предпоставя прекратяване на производството, като недопустимо.Последното,обаче, не е предприето от съда, предвид наличието на вече постановено решение по предходен частичен иск, за същото вземане. Съдът е приел, че решението в представения протокол от 20.08.2010 г. – за неосвобождаване от отговорност на освободения управител С. Б., не е равнозначно на изискуемото решение за предявяване иск за търсене на отговорността му за вреди. Първоинстанционният съд не е давал указания на ищеца за представяне доказателства относно наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка , изрично сочена като факт в исковата молба.
С въззивната жалба „НТО – Нестандартно технологично оборудване„ ЕООД – е акцентирало на вътрешното противоречие в мотивите на първоинстанционния акт – за недопустимост на иска, но отхвърляйки го по същество. Страната се е позовала и на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, който се е произнесъл по същество при неизяснена фактическа обстановка, без да даде съответни указания на страните, за изясняване на релевантни за произнасянето по спора факти. Позовала се е на обстоятелството, че в т.д.№ 8198/2012 на СГС се съдържа протокола от 20.08.2011 г., който документира решение на ОС, за ангажиране отговорността на ответника, взето на основание чл.137 ал.1 т.8 ТЗ. Според страната, ако съдът бе положил усилия да продължи изискването му до края на устните състезания, правният резултат би бил различен от настоящия. С въззивната жалба , при условията на чл.266 ал.3 ГПК, са направени доказателствени искания : приемане на протокол от ОС на „Бесттехника и Ко„ООД, в качеството на едноличен собственик на „Бесттехника„ЕООД, на основание чл.147 ал.2 ТЗ - от 20.08.2011 г. и изискване за прилагане към настоящото т.д.№ 8198/2012 г. на СГС, за установяване на същото обстоятелство. Доказателствените искания не са уважени. Въззивният съд, по аналогични съображения – че решението по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ се явява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ, е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството, като недопустимо. Видно е от мотивите на въззивния акт, че при произнасяне по доказателствените искания на въззивника съдът погрешно е приел,че се касае за вече ангажирано - още с исковата молба доказателство, подведен от идентичността на датите на двата протокола – от 20.08.2010 г. / представен с исковата молба / и от 20.08.2011 г. – предмет на доказателственото искане, материализиращ решението по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ. Поради това и съдът е отрекъл процесуално нарушение на първоинстанционния съд, с довода, че последният не е имал задължение да указва годността на вече ангажираните от страната, в съответствие с доказателствената й тежест в процеса, доказателства.
По процесуалноправните въпроси :
В решенията по т.д.№ 3150/2015 г. на ІІ т.о. и по т.д.№ 2795/2015 г. на І т.о. на ВКС, обосновали допълнителния селективен критерий , постановени в производства по искове с правно основание чл.145 ТЗ, решение на ОС на дружество с ограничена отговорност по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ е съобразимо като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.145 ТЗ – за ангажиране отговорността на управителя на дружеството за вреди. В същия смисъл и решения по т.д.№ 61/ 2011 г., т.д.№ 1525 / 2015 г. на ІІ т.о. , по т.д.№ 669/ 2008 г., т.д.№ 1002 / 2015 г., т.д.№ 1212/ 2018 г. на І т.о. на ВКС и др. /. Доколкото, обаче, за същата съдът следи служебно и без да е необходимо възражение от ответната страна, е възприето санкциониране на липсата й само в случай на безспорност. Изрично се приема, че съдът дължи указване ангажирането на доказателства относно тази абсолютна процесуална предпоставка, вкл. указване последиците при недоказване / така в решение по т.д.№ 1002/2015 г. на І т.о. ВКС /. Неизпълнението на това задължение следователно съставлява съществено процесуално нарушение, което задължава въззивния съд да преодолее пропуска на първоинстанционния, по реда на чл.266 ал.3 ГПК, в случай на адекватен довод за процесуални нарушения във въззивната жалба, както е възприето в т.2 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По основателността на касационната жалба :
Първоинстанционният съд не е указал на ищеца необходимостта от доказване на взето решение по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ, за ангажиране отговорността на ответника С. Б. за вреди, чрез предявяване на иск срещу същия, независимо от неоспорването му от ответника , като обективно осъществил се факт, заявен с исковата молба, но и без да е изяснил, по реда на чл.145 ал.1 ГПК, липсата на спор относно съществуването му, със съответно отразяване в доклада, съгласно чл.146 ал.1 т.3 ГПК. Ищецът се е позовал на този и други пропуски на първоинстанционния съд , вкл. относно изискването на т.д.№ 8198/2012 г. на СГС, както и отправил изрично доказателствено искане за попълването на делото с доказателствата, с които е останало непопълнено, предвид процесуалното бездействие на първоинстанционния съд. Доказателствените искания кореспондират на установимите и решаващи, за изхода на спора , относно допустимостта на предявения иск по чл.145 ТЗ, факти. Без значение е причината, поради която въззивният съд е нарушил задълженията си по чл.266 ал.3 ГПК – в случая фактическа грешка при възприемането на доказателство по делото, като идентично с изискваното по реда на същата разпоредба.
Процесуалното нарушение на въззивния съд предпоставя отмяна на въззивното решение и връщане, на основание чл.293 ал.2 и ал.3 ГПК - за ново произнасяне от фазата по събиране на доказателства, в съответствие с доказателственото искане на ищеца – въззивник, на основание чл.266 ал.3 ГПК, за приобщаване към доказателствата по делото на решението на ОС на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество – от 20.08.2011 г., взето на основание чл.137 ал.1 т.8 ТЗ.
Преди събирането на съответните доказателства от въззивна инстанция, всякакъв коментар от настоящата, основан на тяхното съдържание, макар относими, според касатора, към поддържана недопустимост на иска, е формално недопустим. Неотносими са и доводите на ответната страна по съществото на спора / към които спадат и доводите за изтекла погасителна давност, като институт на материалното право, обуславящ неоснователност, а не недопустимост на претенцията /. Съществото на спора не е предмет на настоящото решение, тъй като не е било предмет на въззивното произнасяне – обект на осъществявания касационен контрол. Доколкото не касае съобразяване на все още неприобщен доказателствен материал, настоящият състав следва да се произнесе единствено по възражението за недопустимост на иска, с така заявеното правно основание – чл.145 ТЗ, което се поддържа поради ненаведени ,адекватни на петитума, фактически твърдения в исковата молба, т.е. е възражение за произнасяне по нередовна искова молба, в който случай би било налице недопустимо въззивно решение / т.5 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /.
Възражението е неоснователно.
Последователно във формираната съдебна практика по чл.145 ТЗ се споделя разбирането, че отговорността по чл.145 ТЗ е специална имуществена отговорност, която произтича от съществуващите между капиталовото дружество и управителя му два вида правоотношения – договорно и органно / така решения по т.д.№ 669/2008 г. на І т.о., т.д.№ 61 / 2011 г. на ІІ т.о., т.д.№ 1389/2002 г. на ІІ т.о. , т.д. № 2795/2015 г. на І т.о., т.д.№ 1212/2018 г. на І т.о. на ВКС и др. / .Отговорността е за вреди, в причинна връзка с действия или бездействия на управителя, при и по повод осъществяването на управленските му функции, съгласно сключения договор за управление и закона, уреждащ задълженията му като органен представител, причинени виновно. Очевидно е, че ответникът не оспорва наличието на твърдения на ищеца , за вреди и настъпването им в причинна връзка с визирани конкретни, виновни, вкл. при форма на вината умисъл - действия на ответника – сключване на неизгодна сделка, в ущърб на имуществените интереси на дружеството и в полза на свързано лице, но оспорва претендирането им на основание управленски деликт : вреди настъпили при или по повод осъществяване на управленски функции. Сключването на договори от името и за сметка на дружеството е безспорно в обхвата на действията на управление. Дали при осъществяването им управителят се е отклонил виновно от дължимото им, съобразно грижата на добрия търговец, съдържание , е предмет по съществото на спора. При това, влязлото в сила решение по т.д.№ 8198/2012 г. на СГС, с потвърждаването му от САС - решение № 1402/29.06.2015 г. , съгласно разрешенията в т.2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по т.д.№ 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на отговорността на ответника по настоящия иск, за защитата на вземането от обезщетение за вреди на основание чл.145 ТЗ, за разликата до пълния му, предявен в предходното производство размер. Несъстоятелно е възражението на ответника, че в същото не е разгледан частичен иск за идентично материално субективно право.Такъв е разгледан и единствено уважен от всички обективно съединени претенции, основани на чл.145 ТЗ , с ясно разграничен,вкл. в диспозитива на съдебното решение пълен размер на вземането, с който размера на процесния частичен иск кореспондира , доколкото не го надхвърля, нито се обосновава с допълнителни, незаявени в предходното производство факти и обстоятелства.
При новото разглеждане на делото, въззивният съд ще следва да се произнесе и по отговорността за разноски в настоящото производство, на основание чл.294 ал.2 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1717/ 04.07.2018 г. по т.д.№ 164/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: