Р Е Ш Е Н И Е №40 гр. София, 26 януари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Л. Гаврилова и прокурора Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №3036 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на защитата на осъдения К. Н. П. за възобновяване на производството по ВНОХД №308/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград. С решение №320 от 11.11.2011 г., постановено по ВНОХД №308/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград е била изменена в частта относно режима за изтърпяване на наложеното наказание присъда №488/05.05.2011 г., постановена по НОХД №1841/2010 г., РС- гр.Петрич, с която осъденият К. Н. П. е бил признат за виновен в това, че на 10.11.2010 г. в с.Кладенци, община Петрич в къща и прилежащ парцел без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество- марихуана на обща стойност 12 310, 12 лева, като на основание чл.354а, ал.3, т.1 НК и чл.54 НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и „глоба” в размер на 2000 лева, като на основание чл.68, ал.1 НК съдът е привел в изпълнение наказание в размер на три години „лишаване от свобода”, което е било наложено на подсъдимия като общо най- тежко наказание по предходни негови осъждания по НОХД №2375/2006 г. по описа на РС- гр.Петрич, НОХД №313/2006 г., НОХД №306/2006 г., НОХД №316/2006 г. и НОХД №544/2006 г- все по описа на ОС- гр.Благоевград. Въззивният съд е определил първоначален „строг” режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение по реда на чл.68, ал.1 НК по отношение на К. Н. П. наказание „лишаване от свобода” и същото е трябвало да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип. Искането на осъдения П. е на основание чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. По отношение на допуснатото нарушение на закона се поддържа, че първостепенният съд е постановил осъдителна присъда при пълна липса на доказателства и по този начин е допуснал нарушение на чл.303 и чл.304 НПК. Твърди се, че от показанията на свидетелката В. П. се установява обстоятелството, че осъденият не е съпричастен към отглеждането на наркотичното вещество и това е било осъществено от неговата съпруга и неговите внуци. Поддържа се, че от показанията на свидетелите Д., С. и С. се установява обстоятелството, че към момента на откриване на наркотичното вещество е бил налице спор относно авторството на престъплението между осъдения П. и съпругата му К.. По отношение на оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила се твърди, че те са се изразили в неправомерното участие на подсъдимата К. в производството пред въззивната инстанция и в това, че на фазата на досъдебното производство двамата обвиняеми са били представлявани от един адвокат, а са имали противоречиви интереси. С искането се моли да бъде възобновено воденото срещу осъдения К. П. наказателно производство. В хода на касационното производство осъденият П. моли да бъде възобновено воденото срещу него наказателно производство, като твърди, че е много болен. Защитата на осъдения моли искането да бъде уважено, като поддържа, че в хода на воденото наказателно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила и не е било установено от събраните доказателствени материали авторството на К. П. в извършването на престъплението, за което е осъден. Представителят на държавното обвинение моли искането да не бъде уважавано и поддържа, че П. е осъждан шест пъти. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираната молба за възобновяване на наказателното производство, водено срещу осъдения К. П. и отмяна на постановеното по ВНОХД №308/2011 г. по описа на Окръжен съд- [населено място] решение и присъдата по НОХД №1841/2010 г., РС- [населено място] е подадена в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустима. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснато нарушение на закона При прегледа на постановената първоинстанционна присъда и въззивен съдебен акт, с които осъденият П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК касационната инстанция прецени, че не са допуснати отразените в искането нарушения. Предходните съдебни състави са направили верен анализ на доказателствените материали, като обосновано и при спазване на изискванията на чл.14 НПК са преценили, че осъденият е осъществил виновно инкриминираното деяние. Правилно съдебните състави са обсъдили и ценили събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и са отчели, че те установяват по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъплението и авторството на П.. От приложените по делото протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за претърсване и изземване, албум към същия протокол, показанията на свидетелите П., С., Д. и С., както и от обясненията на подсъдимата К. се установява, че на инкриминираната дата, когато полицейските служители са посетили дома на осъдения в него е било открито високорисково наркотично вещество- марихуана (канабис) на обща стойност 12 310, 12 лева. По отношение на обстоятелството, че това наркотично вещество се е намирало в дома, обитаван от П., не се спори от страните в производството и то се установява по несъмнен и категоричен начин от приложените по делото протоколи за извършени действия по разследването. Основните оплаквания на защитата на осъдения са свързани не с факта на извършване на престъплението, а с неговото авторство. Не може да бъде споделена тезата, отразена в искането и преповторена в хода на касационното производство, че липсват доказателства, установяващи това, че именно П. е държал в дома си канабиса и е знаел за съществуването му. От показанията на свидетелката П. (живееща в населеното място, където е домът на осъдения) се установява, че в двора на П. е бил отглеждан канабис. Действително тази свидетелка поддържа, че е възприемала лично К. и внуците на осъдения да скубят и чистят канабис, но това обстоятелство не може да опровергае факта, че искателят е знаел обстоятелството, че в дома му има наркотични вещества. Това се установява и от показанията на свидетелите С., Д. и С., които на инкриминираната дата са възприели спор между П. и К. за това кой трябва да поеме вината за откритото високорисково наркотично вещество. От разговора на двамата е било установено, че и осъденият и жената, с която той е живеел на съпружески начала са съзнавали, че в дома им се съхранява канабис, респективно, че това представлява престъпление. Пак от тези гласни доказателства се установява, че осъденият е дал обяснения за намерената марихуана, като е твърдял, че я е използвал за лекарство и си е топял краката в отвара от нея. Показанията на тези свидетели опровергават изцяло обясненията на П., че той не е знаел за съществуването на марихуаната в къщата и тя е била поставена в дома му от друго лице- неговите внуци или К.. На последно място обясненията на съпроцесника на П. К. установяват неговото авторство и кореспондират с голяма част от останалите, приети по делото доказателствени материали. Касационната инстанция обсъди и показанията на свидетеля С. и подобно на предходните съдебни състави прецени, че те правилно не са били кредитирани. Този свидетел поддържа, че в двора на П. никога не е имало канабис и той обективно не е бил в състояние да го отглежда. В тази им част показанията се опровергават от всички останали гласни доказателства, в това число и от обясненията на осъдения и противоречат и на приложените по делото протоколи за оглед и за претърсване и изземване на веществени доказателства, от които се установява, че в дома на П. са открити и впоследствие иззети високоросикови наркотични вещества- марихуана. Показанията на този свидетел противоречат и на безспорно установеното обстоятелство, че К. П. е бил петкратно осъден за това, че е отглеждал в двора си, а впоследствие държал марихуана в дома си. Предвид всичко изложено и касационният съдебен състав прецени, че от доказателствените материали, събрани в хода на производството е било установено по несъмнен и категоричен начин това, че К. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 НК. От обективна страна, без надлежно разрешение, той е държал в дома си високорисково наркотично вещество марихуана с различно съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол на обща стойност 12 310, 12 лева, като вещите- предмет на престъплението са били в негова трайна фактическа власт. От субективна страна П. е осъществил състава на престъплението при форма на вината „пряк” умисъл, като е съзнавал общественоорпасния характер на извършеното, възможността да настъпят общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. От доказателствата по делото е било установено, че той е съзнавал, че държи наркотично вещество в дома си е знаел, че с това осъществява състава на престъплението, в извършването на което е бил признат за виновен. Предвид изложеното касационният съд прецени, че в хода на воденото производство срещу осъдения К. П. не е било допуснато посоченото в искането нарушение на закона, а напротив той е бил правилно приложен. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила В хода на воденото срещу осъдения К. П. наказателно производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Не може да бъде споделена тезата на защитата, че в хода на досъдебното производство обвиняемите- П. и К. са имали противоречиви интереси и участието на един защитник за двамата е представлявало нарушение на чл.91, ал.3, т.1 НПК. За съществуването на противоречиви интереси на съпроцесници се прави преценка въз основа на процесуалното им поведение. Такава противоречиви интереси ще са налице когато един или двамата обвиняеми дават обяснения и взаимно се уличават в авторството на съответното престъпление. Противоречиви интереси биха могли да са налице и когато един от обвиняемите дава обяснения, а другият не и отново уличава съпроцесника си в извършването на престъпление. Когато и двамата обвиняеми не давам обяснения няма как да бъде направен извод за съществуването на обсъжданата хипотеза. Ето защо и касационната инстанция прие, че на този етап от наказателното производство П. и К. (и двамата възползвали се от правото си да не дават обяснения) не са имал противоречиви интереси и защитата им от един защитник не е представлявала съществено нарушение на процесуални правила. Доводите, отразени в искането, че постановяването в последствие на присъда, с която П. е признат за виновен, а К. оправдана установяват изначалното наличие на противоречиви интереси между двамата не могат да бъдат споделени защото те се отнасят за съдебната фаза на развитие на производството. Именно на тази фаза са възникнали противоречивите интереси на двамата подсъдими и съответно там те са били представлявани от различни защитници. В заключение трябва да бъде отразено и това, че противоречието на интересите на двама обвиняеми (или подсъдими в съдебната фаза) може да възникне не само в началото на производството, а и в хода на неговото развитие, предвид избраното процесуално поведение на привлечените към наказателна отговорност лица, като едва след възникването му участието на общия защитник трябва да бъде преустановено. Не може да бъде споделена и тезата, че участието на подсъдимата К. и защитата й във въззивното съдебно производство представлява нарушение на процесуални правила. Действително тази подсъдима е била изцяло оправдана от първостепенния съд и при липса на въззивен протест обективно е било невъзможно постановяването на осъдителен съдебен акт по отношение на нея, но това не значи, че присъдата е била влязла в сила. Присъдата представлява единен съдебен акт и е невъзможно тя да влезе в сила по отношение на един от обвиняемите, а да остане висяща по отношение на друг. Ето защо правилно К. е била призована за въззивното производство и законосъобразно тя и защитата й са взели участие в него, защото до влизане в сила на въззивният съдебен акт наказателното производство водено и по отношение на нея не е било приключило. Предвид изложеното касационната инстанция прецени, че в хода на воденото срещу осъдения К. П. наказателно производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. По особеното искане, направено с депозираното искане от защитата на осъдения за спиране на изпълнението на наказанието на П. касационната инстанция не следва да се произнася, тъй като оставя без уважение претенцията за възобновяване на проведеното срещу осъдения наказателно производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата на осъдения К. Н. П. за възобновяване на производството по ВНОХД №308/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.