1 Р Е Ш Е Н И Е № 275 С., 17.08.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 429/ 2010 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С решение № V-103 от 20.11.2009 г. по гр.д.№ 434/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд по иск, предявен Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на Бургаска област, ответникът ПК “Н.” [населено място] е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на държавата владението на имот с площ 4200 кв.м., намиращ се в индустриалната зона на [населено място], ведно с построените в имота две масивни стопански сгради. Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. С определение № 317 от 5.04.2011 г. жалбата е до пусната до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса необходимо ли е кооперация, която се позовава на възстановяване по силата на закона и е във владение на възстановеното имущество, да провежда административна процедура за връщането му. Ищецът- Областният управител на област Б., като представител на държавата, изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като липсва правоприемство между РПК „Н.” и сегашната кооперация ПК „Н.”, [населено място], а дори и да има такова, кооперацията е следвало да подаде искане за връщане на имуществото по реда на ПМС № 192 / 91 г., тъй като към момента на влизане в сила на ЗК от 1991 г. не е била във владение на имота, а той е бил в друга кооперация- ТПК „О.”. Намира освен това, че е без значение дали и на какво основание по- късно кооперацията- ответник е влязла във владение на имота. За да се произнесе настоящият състав на ВКС съобрази следното по реда на чл.290 ГПК, както и по съществото на спора: Съгласно §1 от ДР към Закона за кооперациите от 1999 г. и ТР № 2/95 г. на ОСГК на ВКС одържавеното кооперативно имущество се възстановява по силата на закона, а реалното му връщане става по административен ред, посочен в ПМС № 192/92 г. или по общия исков ред, съгласно §3 от същото постановление. Възможно е имуществото да се предаде и доброволно, както и случаи като настоящия, при който, независимо по каква причина, веднъж одържавеното кооперативно имущество е било върнато и към момента на влизане в сила на Закона за кооперациите от 1991 г. вече се е намирало в някоя кооперация или кооперативна организация. В такъв случай се проявява само реституционното действие на закона и кооперацията отново става собственик, но не следва да предявява искане за връщане на имуществото по административен ред, нито да установява правата си по общия исков ред чрез установителен иск за собственост, ако те не се оспорват. Тези си права кооперацията би могла да противопостави чрез възражение, ако срещу нея се предяви иск за собственост на същото имущество и това е достатъчната и ефикасна форма на защита, която тя би могла да предприеме. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че такъв е и настоящият случай. Предмет на делото са също обстоятелствата, свързани с възстановяване на имуществото, но въведени като възражение, а именно дали кооперацията е била собственик на имуществото, било ли е то одържавено и налице ли са предпоставките за възстановяване по силата на §1 ДР ЗК от 1991 г., като е без значение, че имуществото е заварено в друга кооперация и впоследствие предадено на кооперацията- ответник. Относно правата на последната е от значение и дали тя е правоприемник на кооперацията, от която имуществото е било одържавено. Тези релевантни за спора обстоятелства са изяснени по делото, като е установено, че с нотариален акт № 39/ 68г. „Н.” А. се легитимира като собственик на терен от 6600 кв.м., отчужден в полза на кооперацията за мероприятие по ЗПИНМ и застроен с цех за газирани напитки, който по силата на ПМС № 29/72 г. е одържавен и предаден за стопанисване на Д. „ Б. н.”.С тези доказателства са установени две от предпоставките на закона, а именно притежаване на имуществото от кооперацията и факта на одържавяване. Въззивният съд е направил освен това извод, че първоначалният собственик РПК „Н.” и ПК „Напред” [населено място] са една и съща кооперация, но с различно наименование, а не правоприемник една на друга, от което следва, че касаторът е съществуваща и заварена от влизането в сила на ЗК/отм./ кооперация. С оглед на тези данни следва да се приеме, че са налице всички условия, предвидени в закона, за да се счита, че касаторът е собственик на имота по силата на реституционната норма на §1 ДР Закона за кооперациите от 1991 г. От друга страна фактът, че е получил / или запазил/ владението на имота го освобождава от необходимостта да иска връщането му от държавата по административен или съдебен ред, поради което доводът, че е следвало да проведе такова производство, е неоснователен. По изложените съображения следва да се приеме, че решенето, с което са отречени правата на ответника, е неправилно и в нарушение материалния закон, поради което следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора с отхвърляне на предявения иск от страна на държавата, тъй като не тя, а ответникът е собственик на имота по силата на възстановяване по §1 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 г.. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № V-103 от 20.11.2009 г., постановено по гр.д.№ 434/ 2009 г. по описа на Бургаски окръжен съд и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област Б., като представител на държавата, за признаване за установено по отношение на ПК „Н.” [населено място], че имот с пл.№ 3090 в парцел VІІІ кв. 256 по плана на [населено място], индустриална зона, целият с плащ 4200 кв.м., заедно с построените в него два броя масивни стопански сгради с обща площ 1100 кв.м., е държавна собственост и за предаване владението на имота на основание чл.108 ЗС. Осъжда Държавата, представлявана от Областния управител област Б. да заплати на ПК „Н.” напред разноски по делото в размер на 180 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: