Ключови фрази
установителен иск * реституция


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 462/11 г.

С., 09.05.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

и при участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 249/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 802 от 18.08.2011г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1559/ 14.12. 2010 г. по гр.д.№ 1421/ 2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск за собственост, предявен от [община] против Държавата по отношение на една сграда в [населено място], [улица], придобита от ищеца по завещание или евентуално по давност.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за действието във времето на разпоредбата на чл.6 от ЗС, в редакцията на тази норма след изменението й с § 6 от ПЗР на ЗМСМА, в сила от 17.09.1991 г.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Общината на [населено място] е предявила ревандикационен иск срещу Държавата за сградата в [населено място] на основание на това, че тази сграда е била завещана на общината от Б. П. през 1914 г. За да отхвърли иска съдът е изложил съображения, че след приемането на Конституцията от 1947 г. е отпаднала възможността на общините да притежават свое имущество, а при възстановяване на общинската собственост през 1991 г. не е предвидено имоти като настоящия да се връщат обратно на общината.
По поставения правен въпрос становището на настоящия състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение е следното:
Първото изложеното от съда съображение е вярно, тъй като действително съгласно Конституцията от 1947 г. собствеността е могла да принадлежи само на държавата, на кооперациите и на частни лица, като общината е изключена като носител на правото на собственост, каквото е притежавала по отменения ЗИСС. Общинската собственост не е била закрепена и в Конституцията от 1971 г., като за първи път с едно изменение от 1990 г. отново е било прокламирано разделението на собствеността на държавна и общинска, включено впоследствие като принцип и в новата Конституция от 1991г. На законодателя е възложено със закон да определи обектите на държавната и общинска собственост, което е станало с приемането на едноименните закони през 1996 г.- ДВ бр.44/ 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996г.
Обособяването на общинската собственост обаче е започнало по-рано, а именно с приемането на Закона за местното самоуправление и местната администрация през 1991 г.-ДВ бр. 77/ 17.09.1991 г., като с изменение на чл.6 от ЗС е определено кои имоти са общинска собственост- съгласно новата редакция на чл.6 от ЗС, дадена с § 6 от ПЗР ЗМСМА, и кои имоти, дотогава държавна собственост, преминават в собственост на общините с влизане в сила на ЗМСМА- §7 от ПЗР на закона. Имотите, дарени или завещани на общината попадат в първата категория, а именно такива които са определи със закон като общинска собственост- чл.6, ал.2, т.5 ЗС във вр.с §6 от ПЗР ЗМСМА, като тази разпоредба е възпроизведена и в чл.2, ал.2, т.3 на Закона за общинската собственост / сега чл.2, ал.1, т.4 ЗОбС- ДВ бр. 101/ 2004г./. Нормата дава определение на обектите на общинска собственост, затова следва да се приеме, че тя се отнася за всички имоти, които имат посочената характеристика, а не само за тези, които общината ще придобие в бъдеще, както е приел въззивният съд Подобно тълкуване противоречи на идеята на законодателя да възстанови общинската собственост, каквато е съществувала преди Конституцията от 1947 г. и да свърже с общините това имущество, което обслужва техните и на населението на общината интереси. Освен това по традиция в българското общество от началото на 20 век дарителството е било често срещан способ за придобиване на имущество от общините, особено за социални нужди, образование и просвета и няма основание волята на завещателите да не се зачете и тези имущества да останат в собственост на държавата, освен ако не са сменили собственика си на друго основание.
С оглед на изложените съображения по настоящото дело следва да се приеме, че придавайки действие само за напред на нормата на §6 от ПЗР ЗМСМА, възивният съд е приложил неправилно материалния закон и решението му следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 ГПК.
Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да се постанови решение по съществото на спора, с уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да предаде имота на [община]. Безспорно е установено, че имотът е принадлежал на родения в Котел Б. П., починал през 1914г. С публично нотариално завещание той оставил имота на Общината в Котел с цел от доходите от него да се построи приют и да се дават помощи на бедни ученици. Общината е стопанисвала имота до 1961 г., когато с разпореждане на МС № 718/ 29.04.1961 г. е предаден безвъзмездно на Варненски Г. за нуждите на училище за бавноразвиващи се деца. Към 1986 г. данните са, че в имота се помещава Районният инспекторат на Министерство на образованието и науката, а от 2006 г.- управление на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като във връзка с последните обстоятелства е прието, че имотът представлява публична държавна собственост. Имотите публична държавна собственост не подлежат на възстановяване съгласно чл.7, ал.4 от Закона за държавната собственост, но следва да се приеме, че законодателят има предвид възстановяване по някой от реституционните закони, а не възстановяване на бившата общинска собственост чрез обособяването и отделянето й от държавната собственост във връзка с признаване съществуването на общинска собственост с действащата Конституция от 1991 г. Възстановяването чрез реституция е уредено като отделно основание за придобиване на собственост от общината по чл.2, ал.1, т.3 ЗОбС.
Процесният имот, който следва да се присъди на [община], е част от масивна жилищна сграда в [населено място], [улица], № 51 и се състои от първи, междинен и втори етаж и тавански помещения, така както са описани по скиците на в.л.Н.Ц. на л.129, 130, 131 и 132 от делото на районния съд.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 1559 от 14.12.2010 г. по гр.д.№ 1421/2010 г. по описа на варненски окръжен съд в частта с която е отхвърлен иска на [община] по чл.108 ЗС и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството да предаде на Общината [населено място] владението на собствения на общината, придобит по завещание, недвижим имот, представляващ част от масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ ІІІ-10 в кв.80 по плана на 7-ми м.р.на [населено място], състояща се от първи етаж- приземен с помещения № № 1,2,3,4,5,7,8, представляващи входен коридор от улицата, три канцеларии, сервизни помещения, стълбище за етажите, с площ 69,88 кв.м. / скица на л.129/; междинен етаж с помещения №№ 9, 10, 11,12,13, представляващи стълбище, сервизно помещение, три стаи, с площ 53,47 кв.м. / скица на л.130/; втори етаж с помещения №№ 14- 27 по скицата на л.131, представляващи стълбище, коридори, стълбище за тавански етаж, девет стаи, с площ 161,59 кв.м. и таван с подпокривни помещения с № № от 29 до 36 по скицата на л.132, представляващи стълбище, помещения от общ характер- малки стаи, салон, вестибюл, с площ 105 кв.м., заедно със съответната идеална част от дворното място, цялото с площ 445 кв.м.
Скиците на л.129, 130, 131 и 132 от делото на районния съд, приподписани от състава на ВКС, представляват неразделна част от настоящото решение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: