Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр. София, 06.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Велинова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2274 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. К., чрез защитника, против решение № 385 от 28.10.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 707/2013 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В тяхна подкрепа са развити съображения, че потвърдената присъда е почивала на предположение, тъй като доказателствата не са обуславяли прекия умисъл на подсъдимия; че Софийският апелативен съд неоснователно е отхвърлил тезата на защитата за маловажен случай, пренебрегвайки изискванията на чл. 93, т. 9 НК и поредицата от смекчаващи отговорността обстоятелства. Направени са алтернативни искания - за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, както и за изменяване на решението с преквалификация на деянието по чл. 242, ал. 6 НК и налагане на глоба по административен ред. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата с аргументите и исканията, залегнали в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 157 от 13.05.2013 г. по н. о. х. д. № 21/2013 г. на Софийския градски съд подсъдимият В. К. е признат за виновен в това, на 18.04.2012 г. в гр.С., без надлежно разрешително да е направил опит да пренесе през границата на Република България две куриерски пратки с лекарства „К.”, съдържащи рисково вещество, общо 2236 таблетки на стойност от 278, 20 лева, поради което и на основание чл. 242, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 54 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е оправдан за разликата до 57 285 лева. Предметът на контрабандата е отнет в полза на държавата и в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 385 от 28.10.2013 г. по в. н. о. х. д. № 707/2013 г. на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В нея се изтъкват доводи, сходно формулирани и пред Софийския апелативен съд, който ефективно ги е разгледал и в решението си е дал подробно мотивиран и законосъобразен отговор. Изложил е достатъчно съображения защо приема прекият умисъл на подсъдимия, който е извел след внимателна преценка на всички установени факти и обстоятелства по делото. Въззивният съд обстойно е коментирал и тезата на защитата за маловажен случай по чл. 242, ал. 6 НК. Правилно е съобразил, че паричната равностойност на предмета на престъплението и изтъкваните от защитника данни за личността на подсъдимия не могат да бъдат единствените критерии, а в съответствие с изискванията на чл. 93, т. 9 НК следва да отчете цялата съвкупност от обстоятелства в тяхната взаимна връзка, характеризиращи както деянието, така и дееца. Изводът за обикновено обществено опасно деяние, респективно отказът да приеме маловажен случай по чл. 242, ал. 6 НК (наказуем по административен ред) въззивният съд е направил без да пренебрегва значителното количество на лекарствените таблетки, броят на колетните пратки, начина на извършване на деянието от подсъдимия В. К.. Ето защо Софийският апелативен съд правилно е изтълкувал закона и в този аспект също не е допуснал нарушение. Индивидуализираното наказание в минимално предвидения размер по чл. 242, ал. 1 НК от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, не разкрива явна несправедливост. То съответства на тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия, както на останалите релевантни обстоятелства и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. Касационната жалба е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 385 от 28.10.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 707/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: