Р Е Ш Е Н И Е № 60127 гр. София, 23 юни 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 442/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от подсъдимия К. П. С., чрез защитника му – адвокат И. А., срещу въззивно решение №10331/17.12.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1289/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият И. Г. и неговият защитник поддържат касационната жалба и претендират за уважаването й по изложените в нея съображения. Частният обвинител Б. К., редовно призован, не се явява в съдебното заседание. Представлява се от неговия повереник – адв. Р., който пледира за уважаване на жалбата на подсъдимия, за да бъдат изяснени всички факти по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като прецени доводите, изложени в жалбите, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: С присъда, постановена по н.о.х.д. № 45/2018 г., по описа на Окръжен съд – Перник, подсъдимият К. П. С. е признат за виновен в това, че на 13.10.2017 г., в [населено място], около 07,17 часа, на кръстовището на [улица]и [улица], при управление на МПС - л.а. „Ланчиа“, модел „Дедра“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 и чл. 119 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. М. К., като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. с ал.1, вр. с чл. 342, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подс. С. е оправдан по обвинението за извършено нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП. Със същата присъда на основание чл. 343г от НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. С решение № 119/ 19.03.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 64/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд, образувано по жалби на подсъдимия и частния обвинител, първоинстанционната присъда е изменена, като е намален срокът на наказанието „лишаване от свобода“ от три на една година, постановено е ефективното му изтърпяване, при първоначален „общ“ режим и е съкратен срокът на наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ от пет на четири години. С решение № 136/06.11.2019 г., постановено по н.д. № 565/2019 г., по описа на ВКС, посоченото въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. При новото въззивно разглеждане на делото, след проведено въззивно съдебно следствие, е постановено обжалваното в настоящото касационно производство решение №10331/17.12.2020 г., по в.н.о.х.д. № 1289/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд, с което изцяло е потвърдена присъдата на ОС – Перник. Касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, е допустима, тъй като е депозирана от страна, която има право на това, в законоустановения срок и срещу акт от категорията на посочените в чл. 346, т.1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Основното оплакване на касационния жалбоподател е, че въззивният съд е приел изцяло и безкритично заключението на тройната комплексна допълнителна авто-техническа и медицинска експертиза /КДАТМЕ/, въпреки че същото било необосновано и неправилно. Според касатора вещите лица не извършили оглед на процесното МПС, за да проверят изправността на светлинната му система, не отразили правилно върху изготвената мащабна скица на местопроизшествието парчетата стъкла, така както са посочени в протокола за оглед, не проверили и каква е денивелацията на пътното платно в района на произшествието. По този начин те не изпълнили поставените им задачи и не дали пълно и вярно заключение. Въззивният съд допуснал нарушение на процесуалните правила като приел експертното заключение и формирал правните си изводи въз основа на него, въпреки неговата необоснованост и неправилност. В резултат постановил незаконосъобразен съдебен акт, като приел, че липсват основания за приложението на чл. 15 от НК. Тези възражения на касатора не се споделят от настоящия съдебен състав. С посоченото по – горе отменително решение на ВКС са дадени указания на въззивната инстанция, които тя е изпълнила, като за изясняване на всички обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина е допуснала тройна КДАТМЕ и е приела нейното заключение. При разпита на експертите в хода на проведеното въззивно съдебно следствие /с.з. от 22.10.2020 г./ са изяснени всички поставени от касатора в жалбата въпроси, като на същите е даден подробен и компетентен отговор. Вещите лица са посочили, че са отчели наклонът на пътя в градуси / 1,91 градуса/, като същият е взет предвид при определяне на спирачното закъснение – 7.195 m/s2 / зад.2.3. от КДАТМЕ/. Разяснили са, че при наклон на пътя, съответно на автомобила, с него се наклоняват и фаровете му, поради което не се променя разстоянието на осветеност напред. Уточнили са, че по отношение на последната са взели предвид параметрите, зададени фабрично за съответния модел и марка автомобил, като са се позовали и на обясненията на подсъдимия за това, че е управлявал МПС на къси светлини на фаровете. Заявили са, че не са извършили нов оглед на автомобила, тъй като поради изтеклия значителен срок от произшествието, няма гаранции, че е запазено състоянието му, включително на светлинната му система, такова, каквото е било към датата на произшествието. При това положение правилно въззивният съд е преценил, че е безпредметно допускането на допълнителна експертиза, с цел да бъде извършен такъв оглед. Не отговаря на действителното положение твърдението на касатора, за това, че в мащабната схема, изготвена от експертите, не са отразени парчетата от стъкло, описани в протокола за оглед и че те не са били взети предвид при отговора на поставените задачи. В мащабната схема в заключението на КДАТМЕ / л. 7/ са отбелязани стъклените парчета, съответно под № 2 и № 7, като вещите лица са уточнили, че поради липсата на описание в протокола за оглед на техните размери, вид и т. н, както и поради това, че те не са снимани, не може да се отговори с категоричност на въпроса от коя част на автомобила биха могли да бъдат те и дали изобщо са от този автомобил. Всъщност, настоятелното акцентиране на касатора върху стъклените парчета, отразени под № 2, е свързано с тезата на защитата, че ударът е настъпил извън пешеходната пътека. Този вариант, категорично е отхвърлен от експертите, които при изслушването им в рамките на въззивното съдебно следствие са пояснили, че стъклените парчета под № 2 не са, а и не могат да бъдат използвани при изчисляване на скоростта на МПС, мястото на удара и опасната зона за спиране и нямат отношение към въпроса за предотвратимостта на удара. За да определят посочените величини, вещите лица са приложили научни методи, използващи обективни данни – отразените в протокола за оглед спирачни следи, деформациите по автомобила и нараняванията, причинени на пострадалата. Именно въз основа на тях вещите лица са приели, че ударът на пешеходката е настъпил върху пешеходната пътека. Изложеното опровергава твърденията на касатора, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, като е приел заключението на КДАТМЕ, въпреки че вещите лица не са изпълнили възложената им задача. Експертите са отговорили подробно и компетентно на всички поставени им въпроси /писмено и чрез устни разяснения/, поради което въззивният съд правилно е приел заключението им като пълно, точно и добре обосновано и не е уважил искането на защитата за допускане на допълнителна експертиза. В мотивите на въззивното решение контролираният съд е отговорил на всички възражения на защитата относно посоченото експертно заключение, като по този начин се е съобразил и с нормата на чл. 339, ал. 2 от НПК. Въззивната инстанция е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл.14 и чл. 107 от НПК, като е установила и изяснила всички факти и обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина и правилното решаване на делото. Доказателствата, събрани чрез съответните доказателствени средства и способи, са интерпретирани съобразно действителното им съдържание и смисъл, като въз основа на тях са формирани логични и добре обосновани фактически и правни изводи. При това въззивният съд законосъобразно е преценил, че след като ударът между пешеходката / и при трите начина и скорост на нейното придвижване/ и автомобила / при скорост от 45 км/ч и опасна зона за спиране – 29 м., при осветена зона 40 м./, настъпил на пешеходната пътека, е бил предотвратим чрез спиране, то подсъдимият не е изпълнил задълженията си на водач, визирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 119 от ЗДвП, поради което следва да носи наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6 -то, б. „б“, вр. с ал.1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Контролираният съд е изложил задълбочени и обосновани доводи, с които е отхвърлил претенцията на защитата за приложението на разпоредбата на чл. 15 от НК. Аргументите му в тази насока изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав, като съответстващи на закона и съдебната практика, поради което не е необходимо да бъдат повтаряни. Процесуалният и материалният закон са приложени правилно от въззивния съд, поради което не са налице заявените касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. В касационната жалба не се излагат доводи в подкрепа на твърдението за несправедливост на наложените наказания. Санкциите са определени в посочените от законодателя лимити /в минималния предвиден размер за наказанието „лишаване от свобода“, като изтърпяването на същото е отложено, съобразно чл. 66 от НК/, при съобразяване на обществената опасност на деянието и дееца и на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При това положение касационната инстанция не намира основание за тяхната корекция. Отсъствието на заявените с жалбата касационни основания обуславя оставянето на въззивното решение в сила, като правилно и законосъобразно. Основателно е искането на повереника, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, за осъждане на подсъдимия да заплати в полза на частния обвинител сумата от 1000 лева, представляваща разноски, направени във връзка с осъществяване на процесуалното представителство пред касационната инстанция. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №10331/17.12.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1289/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА подсъдимия К. П. С. да заплати на частния обвинител Б. Й. К. сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща възнаграждение, заплатено на повереника за осъщественото от него процесуалното представителство в касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.