Р Е Ш Е Н И Е № 409 София, 30.01.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1179/2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.307 ал.2 вр. с чл. 304 и чл.303 ал.1 т.5 пр.1 ГПК. Образувано е по молба на М. Х. А. и Н. К. А., срещу решение от 07.04.2011 г. по гр.д.№8055/2010 г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ гр.състав и решение № 1214/05.07.2012 г. по гр.д.№1395/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, гр.отделение, девети състав. В молбата не е конкретизирано основание за отмяна на решенията.В проведеното съдебно заседание се поддържа основание по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Молителите считат, че неправилно искът е бил предявен и частично уважен само срещу М. Х. А..Твърдят,че са в брак от 1968 г. и поради това обстоятелство в производството е следвало да вземе участие и съпругата Н. К. А.. Молят съда да постанови решение, с което да отмени атакуваните съдебни решения. Ответникът по молбата „Е. България Т.”-ЕАД, в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт П. П. я оспорва . Молбата за отмяна е подадена от надлежни страни и в законовия срок, но по отношение на първия молител е недопустима, а по отношение на втората молителка е неоснователна. По делото , настоящият състав на ВКС, трето г.о. установи следното: Ответникът по молбата за отмяна е предявил срещу молителя М. Х. А. иск по чл.415 вр. с чл.422 ГПК с цена 2994,74 лв. за консумирана и неплатена топлинна енергия, от които 2 424,88 лв. главница и 569,86 лв. обезщетение за забава. С решение № 1270/07.04.2011 г. по гр.д.№8055/2010 г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ гр.състав искът е уважен частично. С допълнителено решение, е постановен и отхвърлителен диспозитив, , а с друго решение е поправена очевидна фактическа грешка, като са уточнени периодите за които не се дължи заплащане на топлинна енергия.С решение № 1214/05.07.2012 г. по гр.д.№1395/2012 г. Пловдивският окръжен съд, гр.отделение, девети състав е отменил частично решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът е уважен и вместо това го е отхвърлил. Потвърдил е решението в останалата част, както и решенията, с които то е било допълнено и е поправена очевидната фактическа грешка. Анализирайки основанието за отмяна, на което се позовават молителите настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. направи следните правни изводи: В чл.303 ал.1 т.5 ГПК се съдържат три хипотези на нарушени процесуални правила, при които може да се направи извод, че е налице основание за отмяна: 1/ възможността на страната по един гражданскоправен спор да участва по делото; 2/ възможността страната да участва в процеса с надлежен представител или 3/ възможността, в рамките на провежданите открити съдебни заседания, страната да се яви лично или чрез повереника си. При направените твърдения от молителите молбата за отмяна следва да се разгледа с оглед първата хипотеза. В производството по посочените по-горе дела не е взела участие втората молителка Н. К. А., която е съпруга на молителя М. Х. А.. С отговора на исковата молба пред районния съд същият не е направил искане за конституирането й в процеса на основание чл.219 ал.1 ГПК.Поради това той не може да прави оплакване във връзка с неучастието й по делото, тъй като възможността да поиска това е преклудирана. В тази насока е и решение № 3549/29.12.1978 г. по гр.д.№ 1569/1978 г. І г.о.По тази причина молбата му за отмяна на цитираните решения следва да се остави без разглеждане като недопустима. Атакуваните решения нямат сила по отношение на молителката Н. К. А.,тъй като тя не е била страна по делото . Двамата съпрузи-молители не биха били необходими другари във водения процес, а само обикновени. Съгласно чл.32 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване нужди на семейството. При солидарна отговорност съгласно чл.122 ал.1 ЗЗД кредиторът има възможността да насочи иска си и само срещу един от длъжниците,както е сторил в случая.Формираната сила на пресъдено нещо по предявения иск не разпростира действието си спрямо невзелия участие в процеса обикновен другар.Поради това и на основание чл.304 ГПК молбата й за отмяна е допустима, но не е основателна. Останалите оплаквания на молителите са по съществото на спора и не могат да бъдат разглеждани . Отмяната е самостоятелно извънинстанционно производство за контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато са неправилни, но само в хипотезите на чл. 303 ГПК. Ответникът по молбата е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение за това производство, което с оглед изхода на делото следва да бъде уважено въз основа на чл.78 ал.8 ГПК. Поради изложеното настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна на М. Х. А. срещу решение от 07.04.2011 г. по гр.д.№8055/2010 г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ гр.състав и решение № 1214/05.07.2012 г. по гр.д.№1395/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, гр.отделение, девети състав, като недопустима. Решението в тази част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на Н. К. А. срещу решение от 07.04.2011 г. по гр.д.№8055/2010 г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ гр.състав и решение № 1214/05.07.2012 г. по гр.д.№1395/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, гр.отделение, девети състав, като неоснователна. ОСЪЖДА М. Х. А. и Н. К. А. да заплатят на [фирма] сумата 90/деветдесет/ лв. направени разноски за тази инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Решението в тази част не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ