2 решение по гр.д.№ 1371 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 904 гр.София, 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска Теодора Гроздева при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1371 от 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена от М. К. С. молба вх.№ 102959 от 23.09.2010 г., уточнена с молба вх.№ 103193 от 25.10.2010 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 1209 от 17.11.2008 г. на Върховния касационен съд, Четвърто г.о., постановено по гр.д.№ 3721 от 2007 г., В ЧАСТТА МУ, с която е оставено в сила решение № 279 от 20.12.2006 г. по гр.д.№ 721 от 2006 г. на Б. окръжен съд за оставяне в сила на решение № 2172 от 29.04.2006 г. по гр.д.№ 247 от 2001 г. на Б. районен съд задопускане на делба между М. К. Г. и М. К. С. като наследници на К. К. /Николов/С. при равни квоти на следните имоти: 1. дворно място с площ от 530 кв.м., находящо се в с.Трояново, обл.Бургаска, съставляващо парцел IV-96 в кв.7 по плана на селото, с неуредени регулационни сметки за 20 кв.м., 2. лозе с площ от 0,998 дка, IV категория, представляващо имот № 49207 по плана за земеразделяне на землището на с.Трояново, м.”Бааларе”, 3. овощна градина с площ от 1,011 дка, I. категория, представляващо имот № 79093 по плана за земеразделяне на землището на с.Трояново, м.”Лъджата”, 4. нива с площ от 20 дка, IV категория, представляваща имот № 115018 по плана за земеразделяне на землището на с.Трояново, м.”Лале баир” с ЕКМН 73211, 5. нива с площ от 13 дка, представляваща имот № 123021 по плана за земеразделяне на землището на с.Трояново, м.”Рашова трънка” с ЕКМН 73211. Като основание за отмяна на решението се сочи ново доказателство: удостоверение № 144 от 17.08.2010 г. на Община К., с.Трояново, в което е удостоверено, че К. К. /Николов/ С. не е собственик на УПИ IV-96 в кв.7 по плана на с.Трояново с площ от 510 кв., тъй като същият никога не е закупувал това дворно място, нито го е придобил по давност- в архива на общината не съществувал нотариален акт, нито друг документ на името на К. С.. Ответницата М. К. Г. оспорва молбите за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение са само онези нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С оглед тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 138 от 01.12.1967 г. по гр.д.№ 106 от 1967 г. на ОСГК на ВС, посоченото от молителката удостоверение № 144 от 17.08.2010 г. на Община К., с.Трояново не е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като е доказателство, с което страната би могла да се снабди своевременно: По съществото си това удостоверение е свидетелстващ документ, с който молителката при проявена от нейна страна дължима грижа би могла да се снабди още при инстанционното разглеждане на делото, като например бе поискала от общината издаването на такова удостоверение или при отказ от страна на общината- ако бе поискала от съда да й издаде съдебно удостоверение за задължаване на Община К. да удостовери посочените в удостоверението от 17.08.2010 г. обстоятелства. М. С. обаче не е проявила дължимата грижа- видно от съдебните протоколи и другите намиращи се в кориците на гр.д.№ 247 от 2001 г. на Б. районен съд писмени документи, тя не е предприела горепосочените процесуални действия. Като не е сторила това, С. е проявила процесуална небрежност, която не би могла да бъде преодоляна чрез отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като производството за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е способ за поправяне на влезли в сила неправилни съдебни решения, чиято неправилност се дължи единствено и само на обективна невъзможност да бъдат събрани относими към спора и със съществено значение за него писмени доказателства. Независимо от горното, посоченото в удостоверението обстоятелство /че в архива на общината не съществува нотариален акт, нито друг документ на името на К. С. за собственост върху един от общо 5-те допуснати до делба имота- УПИ парцел IV-96 в кв.7 по плана на с.Трояново/ не е от съществено значение за делото, тъй като не би могло да обуслови друг извод на съда относно това, чия собственост е бил процесния УПИ IV-96 в кв.7 по плана на селото: Обстоятелството, че в архива на общината не съществува нотариален акт или друг документ за собствеността на К. С. върху този имот, не означава, че С. не е бил собственик на този имот на основание придобивна сделка, давностно владение или др., тъй като нотариалните актове не се съхраняват в общината, а в носителите на вещните права и в Службите по вписванията, а евентуалното недеклариране на придобит имот в общината не води до загубване на валидно придобито право на собственост върху този имот. Освен това, удостоверението от Община К. в частта му, в която е посочено, че К. С. не е собственик на този парцел нито по силата на сделка, нито по силата на давностно владение, не е официален документ по смисъла на чл.143 от ГПК /отм./ и аналогичния чл.179 от новия ГПК, тъй като не е в кръга на службата на служителя на общината, който е издал това удостоверение, да издава удостоверения относно това кои са собствениците на намиращи се на територията на тази община имоти. Общината може да удостовери само на чие име се води един имот по намиращите се в общината разписни листове към кадастрални и регулационни планове или по данъчните книги /които записвания сами по себе си не установяват право на собственост, ако не е доказано придобиването на това право на някое от основанията, посочени в чл.77 от ЗС/, но не и да удостоверява, че дадено лице не е собственик на намиращ се на територията на тази община недвижим имот. С оглед на изложеното по-горе молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Ответницата по молбата М. К. Г. не е претендирала за направени от нея разноски по настоящото дело пред ВКС, поради което такива разноски не следва да й се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от М. К. С. молба вх.№ 102959 от 23.09.2010 г. и молба вх.№ 103193 от 25.10.2010 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 1209 от 17.11.2008 г. на Върховния касационен съд, Четвърто г.о., постановено по гр.д.№ 3721 от 2007 г., В ЧАСТТА МУ, с която е оставено в сила решение № 279 от 20.12.2006 г. по гр.д.№ 721 от 2006 г. на Б. окръжен съд за оставяне в сила на решение № 2172 от 29.04.2006 г. по гр.д.№ 247 от 2001 г. на Б. районен съд за допускане на делба между М. К. Г. и М. К. С. на оставени в наследството на К. К. /Николов/С. пет описани в решението недвижими имота. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.