Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * възстановяване правото на собственост * земеделски земи * реституция * забрана за придобиване по давност * правоприемство * придобивна давност


2
Р Е Ш Е Н И Е


№ 110


София, 16.03.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 174 /2011 година
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1175 от 02.12.2011г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. Б. – процесуален представител на М. А. К. , на въззивно решение № 217 от 28.09.2010г. на Окръжен съд Перник, постановено по гр.д.№ 437/2010год., в частта, с която е отменено решение №810/08.01.2010г. по гр.д.№ 5804/2006г. на Пернишки районен съд в частта му ,с която е отхвърлен искът за признаване за установено, че ищците са собственици на 17/18 ид.ч. от имота и за ревандикирането им ;постановено е ново по същество, с което е признато за установено по иска на Ц. Н. К. , В. В. К. , П. Н. М. , Ц. П. К. и Б. П. К. против М. А. К., че ищците са собственици на 17/18 ид. ч. от следния недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], Пернишка община, а именно: У. ..... в кв........ по действуващия регулационен план на същото село, при граници: улица, парцел X, парцел X. и горско; осъден е М. А. К. да предаде на ищците владението върху гореспоменатия У........ в кв...... по действуващия регулационен план на [населено място], Пернишка община. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника – Н. Г. М., Ж. Н. Г., В. Н. Г.,Д. Д. Р., Р. Д. В., М. С. Р., Б. Б. Д., Д. Б. С. и Б. Д. Б.. Въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решение № 810 от 08 .01.2010г на Пернишкия районен съд в останалата му част,с която искът е отхвърлен за 1/18 част от имота, не е предмет на касационно обжалване.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил материалния закон, не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност, при което е направил необосновани и неправилни изводи.
Ответниците по касация не вземат становище по основателността на касационната жалба.
Третите лица помагачи също не вземат становище.
С цитираното по-горе определение № 1175 от 02.12.2011г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : приложима ли е нормата на чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ в случаи като процесния и съответно противопоставима ли е на правоимащите по реституцията сделка, при която актът на разпореждане с имота е осъществен от Читалище.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по предявен от Ц. Н. К. , В. В. К. , П. Н. М. , Ц. П. К. и Б. П. К. против М. А. К. иск по чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижимия имот, находящ се в землището на [населено място], Пернишка община, представляващ У. ...... в кв....... по действуващия регулационен план на същото село, при граници: улица, парцел X, парцел X. и горско и за ревандикиране на същия имот.
Спорният имот е земеделска земя, внесена в ТКЗС и включена в строителните граници на населеното място и незастроена към момента на влизане в сила на реституционния закон.
Ищците основават правото си на собственост на наследствено правоприемство и сделка на разпореждане в полза на техните наследодатели. Поддържат, че наследодателите им Н. П. К. и Е. Х. К. , починали съответно на 20.09.1996г. и 23.11.1990г., са закупили процесния имот от Й. П. П. с нот.акт №..... том ..... дело №....... на нотариуса при ПРС.
Ответникът е оспорил иска. Легитимира се като собственик с нотариален акт №..... том ..... дело ...... г. , съгласно който е закупил имота от третите лица помагачи Д. Д. Р., Р. Д. В., М. С. Р., Б. Б. Д., Д. Б. С. и Б. Д. Б. и А. Д. М., починала през 2006г. и оставила за наследници Н. Г. М., Ж. Н. Г., В. Н. Г. – също участващи в процеса като трети лица помагачи.
Установено е по делото, че ищците са наследници на Н. П. К. и Е. Х. К.. С нот.акт №.... том ... дело №......./....г. на нотариуса при ПРС същите са закупили от Й. П. П. празно дворно място , представляващо парцел ..... в кв.... по плана на [населено място]. Продавачът по тази сделка се е легитимирал като собственик с нот.акт №.... том...... дело №...../......г. на П.. Съгласно този нотариален акт П. е закупил имота от Читалище “В. Л.” [населено място], което от своя страна се е легитимирало като собственик с нот.акт №.... том .... дело №..... от ......г. С последния , издаден по обстоятелствена проверка, читалището е признато за собственик на основание давностно владение на празно неурегулирано дворно място от 50 дка в местността “С. в.” в землището на [населено място]. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза пред районния съд е установено и това, че процесният имот е част от описания в последния нотариален акт имот, както и , че парцел ...-..... в кв.... е идентичен с У. ....-..... в кв..... по действуващия регулационен план на същото село. ТКЗС в [населено място] е създадено през 1958г.,от когато е и първият регулационен план на населеното място, а процесният имот е урегулиран за първи път през 1969г. като парцел ...... в кв.......
Безспорно е установено и това, че третите лица помагачи са наследници на Д. Р. Б. . Процесният имот е част от земеделска земя в местността “С. влак” с обща площ от 25дка, притежавана преди колективизацията от последния и внесена от него в ТКЗС. От този имот през 1969г. е бил обособен процесният У., първоначално като парцел....... в кв..... С влязло в сила решение на ПК Д. №....../25.03.1993г. в стари реални граници незастроеният У........ в кв...... по действуващия регулационен план на [населено място] е възстановен на наследниците на Д. Р. Б. – третите лица помагачи. Последните са се снабдили по силата на това решение с констативен нотариален акт за собственост на основание земеделска реституция - НА№..... том ... дело ...... от........г. на нотариус при ПРС . С нотариален акт №..... том ... дело ....../.....г. същите са продали имота на ответника М. А. К., който след 2005г. го застроил в съответствие с представените по делото строителни книжа.
При така установеното първоинстанционният съд е отхвърлил иска като е приел, че с нормата на чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ е отнето транслативното действие на осъществената от Читалището продажба, а от там и на последващите разпоредителни сделки с имота, поради което и същите са непротивопоставими на претендиращите земеделска реституция и техния правоприемник.
За да отмени решение №810/08.01.2010г. по гр.д.№ 5804/2006г. на Пернишки районен съд в частта му ,с която е отхвърлен искът за признаване за установено, че ищците са собственици на 17/18 ид.ч. от имота и за ревандикирането им и да постанови ново по същество, с което да уважи иска за 17/18 ид. ч. от процесния недвижим имот, както и да осъди ответника М. А. К. да предаде на ищците владението върху същия, въззивният съд е приел, че нормата на чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ в процесния случай е неприложима, тъй като продавач по разпоредителната сделка е Читалище, а читалищата не попадат сред нито една от изброените в този законов текст категории. Приел е също, че ищците, ведно с трето неучастващо по делото лице, се легитимират като собственици по силата на валидна придобивна сделка и наследствено правоприемство; че праводателите на ответника не са имали правото на реституция, тъй като сделката им е противопоставима; че последните не се легитимират като собственици по силата на земеделска реституция и поради това осъществената от тях продажба на имота в полза на ответника не е породила транслативен ефект; Съобразно изложеното е приел иска за основателен за 17 / 18 ид. части от имота.
По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК ВКС, състав на І ГО, намира следното :
С нормата на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ, се отнема вещнопрехвърлителният ефект на сделките на разпореждане със земеделски земи в полза на трети лица, извършени от трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации или от други държавни или общински органи с изключение на случаите по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, в които правата на приобретателите се запазват, ако е построена сграда при спазване на всички нормативни изисквания или законно разрешеният строеж на отстъпено право на строеж е започнал към 01.03.1991 год. В чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ е предвидено и че приобретателите на такива имоти не могат да се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност. В тази насока са и разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т. гр. дело № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които в понятието "предоставяне на трети лица" по смисъла на цитираната правна норма се включват всички гражданскоправни сделки и административни актове с вещноправни последици, като актове на разпореждане, извършени от посочените селскостопански организации или от други държавни и общински органи, с незастроени земеделски земи в строителните граници на населените места. Разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ има предвид само земите, включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което от приложното й поле се изключват разпоредителните сделки, извършени от държавата в полза на трети лица с имоти, които са били одържавени след масовизирането им. Отделно от това разпоредбата има за адресати лицата, на които посочените селскостопански организации или други държавни или общински органи са прехвърлили правото на собственост или ограничено вещно право върху земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и последващите приобретатели на тези земи от горепосочените лица. Тоест, тази разпоредба касае и лицата, на които на основание актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /обн. в ДВ бр. 122 от 1997 г./, е било предоставено право на ползването на земеделски земи. Целта на закона е да се гарантира правото на възстановяване на собствеността на бившите собственици на земеделски земи, които след включването им в ТКЗС, Д. или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация са били продадени или предоставени на трети лица, независимо от това дали тези трети лица са имали валидно основание за придобиването на правото на собственост или на ограничено вещно право върху тези земи- било то нотариален акт за продажба, замяна, дарение или осъществявано от тях давностно владение върху имота през необходимия за придобиването му съгласно ЗС срок. И тъй като се отнемат законно придобити права, то и разпоредбата следва да се тълкува според точния й смисъл, а не разширително за всички случаи ,когато трети лица са придобили права върху земеделска земя.
Съобразявайки изложеното ведно със спецификата на Читалището като особен вид юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, настоящият състав намира, че същото е извън обсега на така наречените “други държавни или общински органи” по смисъла на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ. Няма спор, че читалищата не осъществяват стопанска дейност, а културно-просветна. Още първите закони за народно просвещение от 1909г. и 1924г. наричат читалищата “читалища на ученолюбивите дружества”. И съгласно Наредбата-закон за народните читалища от 1945г. “народните читалища са свободни демократични организации за развиване сред народа всестранна култура и просвета; те са юридически лица с идеална цел”. Тези характеристики се запазват и при последващите нормативни изменения. Освен, че нямат характер на селскостопански организации, още по-малко производни на ТКЗС или ДЗС, те нямат и характеристиката на държавен или общински орган. Държавният орган с оглед правната си характеристика е структура, осъществяваща публична власт чрез присъщите на държавата средства и методи . Той е самостоятелно звено в държавния апарат със свои властнически правомощия. Същите характеристики притежава и общинският орган, като принципните различия са свързани с териториалния обсег и правомощията им. В нито един момент нормативната уредба, касаеща читалищата, не им предоставя такива характеристики и правомощия. В контекста на изложеното следва да се обобщи, че читалищата нямат характер на “друг държавен или общински орган” по смисъла на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ, поради което и сделките, при които актът на разпореждане със земеделския имот е осъществен от Читалище, са извън приложния обхват на нормата на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ.
По касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и основателността на касационната жалба:
Върховният касационен съд, състав на I г. о. намира, че въззивното решение е постановено при наличието на основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК - допуснато неправилно приложение на материалния закон, довело и до неправилни правни изводи.
Съображенията за това са следните:
Ищците заявяват самостоятелни права върху процесния земеделски имот, позовавайки се на наследствено правоприемство и сделка на разпореждане в полза на техните наследодатели от лице, придобило възмездно същия имот от Читалище, което от своя страна е признато за собственик на основание давностно владение.Тези права се противопоставят на ответника, който е правоприемник по силата на осъществена сделка на разпореждане от страна на лица, в полза на които е приключило валидно проведено реституционно производство с позитивен резултат в качеството им на наследници на Д. Р. Б.. Доколкото ищците противопоставят собственически права, възникнали след обобществяването на земеделската земя, то същите не могат да оспорват материалната законосъобразност на решението по чл.14 ЗСПЗЗ с възражение, че не е доказано основанието за придобиване на собствеността от наследодателя на праводателите на ответника. В тази хипотеза на конкуренция на правата на бившия собственик с правата на ищците, които се позовават на извършена в тяхна полза, респ. в полза на наследодателя му,респективно неговия праводател сделка на разпореждане със земеделския имот, предвид и на даденото по-горе разрешение на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, нормата на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ е неприложима, но ищците носят доказателствената тежест да установят наличието на права, противопоставими на правата на собственика на земята преди обобществяването й, респективно неговите наследници. В случая ищците не са сторили това. Видно от данните по делото след внасяне на процесния имот в ТКЗС през 1958г. с нот.акт №72 том ІІ дело №402 от 1969г., издаден по обстоятелствена проверка, Читалище “В. Л.” [населено място], е признато за собственик на основание давностно владение. Този нотариален акт не е произвел конститутивен ефект и Читалище “В. Л.” [населено място] не е придобило собствеността върху имота предвид забраната да се придобива по давност имот, внесен в ТКЗС. Съгласно нормата на чл.86 от ЗС в редакция от 1951г. до 1990г. кооперираната земеделска земя не може да се придобива по давност до 1990г. Отделно от това, съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила /22.11.1997 год./, и то при положение, че реституционното производство, образувано по заявлението за възстановяване на собствеността е приключило окончателно. Предвид изложеното Читалището не е притежавало право на собственост върху процесния имот към момента на разпореждането със същия в полза на Й. П. П., поради което и тази сделка, а така също и последващата, също нямат транслативен ефект.
Предвид изложеното поддържаното от ищците придобивно основание не е осъществено и същите не се легитимират като собственици на имота, поради което и ревандикационният иск подлежи на отхвърляне и за процесните 17/18 ид.части.
В обобщение обжалваното решение следва да бъде отменено в атакуваната част и вместо нея , на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, да се постанови друго за отхвърляне на иска.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 217 от 28.09.2010г. на Окръжен съд Перник, постановено по гр.д.№ 437/2010год., в частта, с която е отменено решение №810/08.01.2010г. по гр.д.№ 5804/2006г. на Пернишки районен съд в частта му, с която е отхвърлен искът за признаване за установено, че ищците са собственици на 17/18 ид.ч. от имота и за ревандикирането им и е постановено ново по същество, с което е признато за установено по отношение на М. А. К., че Ц. Н. К. , В. В. К., П. Н. М., Ц. П. К. и Б. П. К. са собственици на 17/18 ид. ч. от следния недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], Пернишка община, а именно: У....... в кв...... по действуващия регулационен план на същото село, при граници: улица, парцел X, парцел X. и горско, и М. А. К. е осъден да им предаде владението върху същия, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Ц. Н. К. , В. В. К. , П. Н. М. , Ц. П. К. и Б. П. К. против М. А. К. иск по чл.108 ЗС досежно 17/18 ид. ч. от следния недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], Пернишка община, а именно: У....... в кв...... по действуващия регулационен план на същото село, при граници: улица, парцел X, парцел X. и горско.
Решение № 217 от 28.09.2010г. на Окръжен съд Перник, постановено по гр.д.№ 437/2010год. в останалата му част не е предмет на касационното производство и е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на касатора-ответник – Н. Г. М., Ж. Н. Г., В. Н. Г.,Д. Д. Р., Р. Д. В., М. С. Р., Б. Б. Д., Д. Б. С. и Б. Д. Б..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: