О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60448 гр. София, 12.07.2021 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 679 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дом Стара планина“ АД, [населено място], общ.Л., срещу решение № 2639/29.11.2019г., постановено по т.д. № 1136/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 2410/18.12.2017г. по т.д. № 1427/2017г. на Софийски градски съд са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ поради противоречие с чл.59, ал.5 ЗБН: прихващане за сумата 348 000 лв., извършено от касатора с изявление с вх. № 9736/24.10.2014 г. и уточнено с изявление с вх. № 11579/11.11.2014 г., както и прихващане за сумата 20 099 лв., извършено с изявление с вх. № 9736/24.10.2014 г., по иск, предявен от Ангел Н. Донов и К. Х. М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./ срещу „Дом Стара планина“ АД. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 и чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Ответникът – синдиците на „КТБ“ АД /н./ оспорват жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 22.12.2009г. между „КТБ“ АД и „М И Б“ ООД, чийто правоприемник е касатора, е сключен договор за банков кредит. Договорът е изменян с няколко анекса и на 19.10.2012г. между страните е установено в анекс № 4, че дължимата главница е в размер на 630498 лв., която кредитополучателят е следвало да заплати до 20.06.2018г. На 03.01.2011г. между „КТБ“ АД и П. М. е сключен рамков договор за платежни услуги на потребители, а с анекс към него от 19.07.2012г. е открит безсрочен депозит. На 23.10.2014г. касаторът и П. М. са сключили договор за цесия, с който М. е прехвърлил свое вземане към банката в размер на 348000 лв. Цедентът е уведомил банката за прехвърленото вземане съгласно чл.99 ЗЗД на 24.10.2014г. На 03.02.2011г. между банката и Я. М. е сключен рамков договор за платежни услуги на потребители, а с анекс към него от същата дата е открит безсрочен депозит. На 23.10.2014г. касаторът и Я. М. са сключили договор за цесия, с който М. е прехвърлила свое вземане към банката в размер на 20200 лв. Цедентът е уведомил банката за прехвърленото вземане съгласно чл.99 ЗЗД на 24.10.2014г. С Изявление вх.№ 9736/24.10.2014г. касаторът е направил пред банката прихващане чрез предсрочно частично погасяване на сумите от 348000 лв. и 20200 лв. за задължения по договора за кредит от 22.12.2009г. С Уточнение вх.№ 11579/11.11.2014г. касаторът е посочил произхода на вземането от 348000 лв., предвид допусната техническа грешка в договора за цесия, която е била отстранена с анекс без дата. Съставът на Софийски апелативен съд е изложил съображения, че към момента на извършените прихващания е действала редакцията на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН преди изменението й с ДВ бр.98/28.11.2014г. С разпоредбата на П..8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/13.03.2018г. е въведено изменение, като е предвидено, че нормата на чл.59, ал.5 ЗБН се прилага от 20.06.2014г. Прието е, че единствено в правомощията на Конституционния съд е да се произнесе по противоконституционността на закон, както и че липсва оправомощаване на правораздавателните органи да не прилагат закон, който според тях противоречи на Конституцията. Според въззивния съд са налице предвидените в нормата на чл.59, ал.5 ЗБН предпоставки и искът за обявяване на относителна недействителност на прихващането е уважен. В. от касатора довод, свързан с основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, е развит с оглед на пределите на въззивно обжалване. Пред Софийски апелативен съд са постъпили жалби от „Дом Стара планина“ АД и от синдиците на „КТБ“ АД /н./. „Дом Стара планина“ АД е обжалвало първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл.59, ал.3 ЗБН, а синдиците на „КТБ“ АД /н./ - в частта, с която е отхвърлен главният иск по чл.3, ал.3 ЗБН и са отхвърлени евентуалните искове по чл.59, ал.2 ЗБН и по чл.59, ал.5 ЗБН. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на главния иск по чл.3, ал.3 ЗБН и за отхвърляне на първия евентуален иск по чл.59, ал.2 ЗБН, а след отмяна на решението по втория евентуален иск по чл.59, ал.5 ЗБН и третия евентуален иск по чл.59, ал.3 ЗБН, е уважил иска по чл.59, ал.5 ЗБН и е оставил без разглеждане иска по чл.59, ал.3 ЗБН. Произнасянето на въззивния съд е изцяло в съответствие с процесуалните разпоредби на чл.271, ал.1 и ал.2 ГПК., поради което е неоснователен доводът на касатора, обобщен като такъв за вероятна недопустимост на решението предвид уважаване на иска по чл.59, ал.5 ЗБН, в която част не била подадена въззивна жалба. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие на въззивното решение с практиката на СЕС, но не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а единствено доводи за неправилност поради противоречие на обжалвания акт с Регламент № 848/2015г. и с Протокол №1 към ЕКЗПЧОС. Цитираното решение от 05.07.2018г. е постановено от Европейския съд по правата на човека, а не от Съда на Европейския съюз, поради което съставът на ВКС намира, че не е обосновано наличието на твърдените предпоставки за допускане на касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено по въпрос за съотношението между законовата норма на чл.59, ал.5 ЗБН, чл.1 от Протокол №1 от ЕКЗПЧОС и разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. С определение № 5/04.01.2021г. ВКС спря на основание чл.229, ал1, т.6 ГПК производството по делото до приключване на конституционното дело № 9/2020г. С Решение № 8/27.05.2021г. (обн. ДВ, бр.48/08.06.2021г.) Конституционният съд се произнесе по конст.д.№ 9/2020г. и делото бе възобновено. С решението Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на П..8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр.22 от 2018г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.). Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Спорният по делото въпрос е за приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН за прихващанията, извършени преди изменението й с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г.(обн.ДВ, бр.98/2014 г., в сила от 28.11.2014г.), предвид и на изменението й с § 8 от ЗИДЗБН (обн.ДВ, бр.22/2018г. в сила от 20.06.2014г.). С оглед на въведените от касатора правни доводи във връзка със заявените въпроси и Решение № 8/27.05.2021г. на Конституционния съд касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по обобщения от състава на ВКС въпрос за конституционносъобразността на материалноправна норма, на която е придадено обратно действие. На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 7364 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2639/29.11.2019г., постановено по т.д. № 1136/2018г. от Софийски апелативен съд. УКАЗВА на касатора „Дом Стара планина“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 7364 лв. по сметка на ВКС. Делото да се докладва на председателя на І т.о. на ВКС след изпълнение в срок на указанията относно държавна такса - за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл.289 ГПК на страните: касатор - „Дом Стара планина“ АД и ответник по касационната жалба - синдиците на „КТБ“ АД /н./, а случай на неизпълнение в срок на указанията – делото да се докладва на състава за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.