Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
[населено място], 04.07.2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №749 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от А. Б. Б. срещу определение №405/14.02.2022г., постановено по ч.гр.д. №385 по описа за 2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено разпореждане №49 от 05.01.2022г. по т.д. №2170/2021г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е върната на основание чл.130 ГПК исковата молба на А. Б. Б. и е прекратено производството по делото.
Частната жалбоподателка моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона и необоснованост. Твърди, че апелативният съд се е обосновал с несъществуваща правна уредба и е допуснал нарушение на основополагащите съдопроизводството принципи на законност, на диспозитивно начало, на служебно начало и на установяване на истината. Излага доводи за неправилност на изводите на съда за недопустимост на предявените искове и моли да бъде отменено определението.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК, като касационната жалбоподателка излага доводи за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като сочи и правни въпроси, обусловили изхода на спора, за които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
„1. При надлежно направено искане за спиране на вписване на решение/я на органа, упражняващ правата на държавата в публичните дружества до произнасяне на съда по висящ спор с предмет установяване на действителността на тези решения, длъжен ли е съдът да постанови спиране на вписването?;
2. Допустимо ли е членове на органите за управление и контрол на публичните предприятия да се избират и/или назначават „временно“ до провеждане на конкурс и при какви обстоятелства?;
3. При положителен отговор на въпроса по т.2, какъв е разумният срок за провеждане на конкурс?“.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е прекратено като недопустимо производството по предявените искове за прогласяване за нищожни, алтернативно за отмяна като незаконосъобразни на решенията по т.3, т.4 и т.5 от Протокол № Е-РД-21-36/05.11.2021г. на А. Ж.- служебен министър на енергетиката, въззивният съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес за ищцата от предявените искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.74 ТЗ, както и за липса на активна процесуална легитимация по чл.74 ТЗ. С атакуваните решения министърът на енергетиката като упражняващ правата на държавата в „Български енергиен холдинг“ ЕАД допълва състава на СД до 9 члена като избира нови четири лица за членове на СД за срок до провеждането на нова конкурсна процедура; определя парична гаранция за управление и възлага на СД на „Български енергиен холдинг“ ЕАД за извърши съответните правни и фактически действия за вписване на обстоятелствата в ТРРЮЛНЦ. Решаващият съдебен състав приема, че ищцата не е активно легитимирана да предяви процесните претенции, тъй като нито е акционер в „Български енергиен холдинг“ ЕАД, нито защитава свои субективни права. Излага и доводи, че за нея липсва и правен интерес от търсената защита, тъй като обосновава наличието на такъв с качеството си на гражданин, който има необходимото образование, експертиза и ценз и иска да участва в конкурс за избор на независими членове на СД на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, както и с твърдените нарушения на ЗПП и ППЗПП. Въззивният съд намира, че понятието „правен интерес“ в гражданския процес не е така абстрактно, нито се употребява в смисъла, вложен от ищцата в исковата молба и частната жалба. Правният интерес предполага нарушени или застрашени от нарушаване субективни материални граждански права при или по повод определени граждански правоотношения, каквито в случая не се твърдят. Твърденията на ищцата, че взетите от министъра на енергетиката като представител на държавата в „Български енергиен холдинг“ ЕАД решения нарушавали правото й да кандидатства за член на СД не водят до извод за наличие на легитимен правен интерес от оспорването им. Съдът приема, че спазването на нормите на ЗПП и ППЗПП не подлежи на контрол от всеки един гражданин.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол – очевидна неправилност. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен в явно противоречие на закона или въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
По отношение на обжалваното определение не е налице нито една от гореизложените предпоставки. Наведените от касаторката доводи представляват оплаквания за необоснованост на съдебния акт, както и за допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, които обаче не подлежат на разглеждане в настоящия етап на производството. Въззивният съд не е разглеждал по същество твърденията на ищцата за допуснати нарушения от министъра на енергетиката при вземане на оспорените решения, нито е преценявал конкретни разпоредби на ЗПП и ППЗПП. Напълно необосновани са оплакванията в жалбата за приложена несъществуваща правна норма.
По отношение на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от жалбоподателката правни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловящи за изхода на спора. Първият въпрос няма връзка с делото и въззивният съд не е излагал никакви мотиви по него, а останалите два въпроса не ги е обсъждал в аспекта, в който са поставени.
Въззивният съд с оглед изложените в исковата молба твърдения и след анализ на конкретните факти и обстоятелства, е стигнал до извод, че в случая ищцата не е активно легитимирана да предявява искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решения на едноличния собственик на капитала в „Български енергиен холдинг“ ЕАД, тъй като не е акционер. Съдът е изложил и мотиви, че ищцата няма правен интерес от предявените искове за установяване нищожността на процесните решения, евентуално за отмяната им, тъй като не защитава свои субективни права. Съдът изобщо не е обсъждал предпоставките за спиране на вписването в ТРРЮЛНЦ, тъй като производството не е по реда на чл.536 ГПК. Не е разглеждал и въпроса дали е допустимо членове на органите за управление и контрол на публичните предприятия да се избират и/или назначават „временно“ до провеждане на конкурс, доколкото този въпрос няма отношение към допустимостта на производството. Решаващият съдебен състав не е анализирал взетите от министъра на енергетиката решения, нито се е произнасял по тяхната законосъобразност, а единствено е разгледал конкретните твърдения на ищцата, с които обосновава правния си интерес от така предявените искове.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение


О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №405/14.02.2022г., постановено по ч.гр.д. №385 по описа за 2022г. на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.