Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * кумулативно наказание * акцизни стоки без бандерол


Р Е Ш Е Н И Е

283

гр. София, 02.07.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА

при участието на секретаря РУМЯНА ВИДЕНОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1037 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е образувано по искане на осъдения Х. С. Ш. за възобновяване на внохд № 23/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд и проверка на постановеното по него решение. Сочи се, че наложената глоба е явно несправедлива по размер, а отнемането на лекия автомобил на осъдения противоречи на разпоредбата на чл.53 от НК. Отправя се искане глобата да бъде отменена, а лекият автомобил да се върне на Ш..
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението, установи следното:
С присъда № 37/ 21.03.2012 г. по нохд № 1579/2011 г. Районният съд в гр.Дупница признал подсъдимия Х. Ш. за виновен в това, че на 03.12.2011 г., държал в багажника на собствения си автомобил „М.” акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по ЗАДС, а именно 4 мастер бокса цигари „Б.” на стойност 15 хиляди лева, като дължимият акциз е в размер на 7490 лв. и случаят е немаловажен и на основание чл. 234 ал.1 и чл. 58а ал.1 от НК го осъдил на 8 месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години. На осн. чл. 234 ал.3 от НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението. На осн. чл.53 ал.2 б.Б от НК постановил връщане на лекия автомобил на подсъдимия.
С решение по внохд № 171/2012 г. Кюстендилският окръжен съд потвърдил присъдата.
По искане на Главния прокурор, с решение № 579/ 10.01.2013 год. Върховният касационен съд, ІІ н.о. възобновил производството и върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд.
С решение от 18.03.2013 г. по внохд № 23/ 2013 г. Кюстендилският окръжен съд изменил присъдата, като наложил глоба в размер на 15 хиляди лева и на осн. чл.53 ал.1 б.А от НК отнел в полза на държавата лекия автомобил „М.”.
Искането е процесуално допустимо и частично основателно.
Кюстендилският окръжен съд правилно е приел, че кумулативното наказание глоба се налага винаги, когато е осъществено престъплението по чл.234 ал.1 от НК, независимо от формата на изпълнителното деяние. Изложил е подробни съображения в коментираната посока, като се е съобразил и с указанията по правото, дадени от ВКС в предходното решение при възобновяване на делото. Единствената възможност да не се наложи кумулативното наказание за престъплението, каквото е искането на осъдения, е съдът да определи наказанието при основанието по чл.55 от НК и да приложи разпоредбата на ал.3 от същия текст. В случая, въззивният съд е възприел като правилни и законосъобразни съображенията на първата инстанция за отсъствие на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и поради това е определил наказанието, ръководейки се от разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК.
Съдът е приел, че глобата следва да бъде индивидуализирана в границите между еднократния и десеткратния размер на стоките, предмет престъплението и отчитайки обстоятелствата по чл.47 от НК я определил на 15 хиляди лева, представляващи еднократния им размер. Този правен извод е неправилен и почива на невярно интерпретиране на разпоредбата на чл.234 ал.1 от НК. В санкционната част на законовата норма се предвиждат три кумулативни наказания, като наказанието глоба е до 10 кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки. В случая, законодателят е използвал специфична техника за определяне на размера на това наказание. Горната граница на глобата не е фиксирана с конкретна стойност, какъвто е обичайният подход при другите престъпления, предвиждащи и такова наказание /напр. чл. 233 ал.2 НК/, а е функция от предмета на престъплението. Долна граница на глобата обаче не е предвидена, поради което е неправилно заключението на съда, че минимумът на наказанието е еднократния размер на пазарната цена. Принципът за индивидуализация на наказанието изисква съдът да определи наказание в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи и от разпоредбите на общата му част. Когато в санкционната част на съответната норма от особената част на НК е предвидено наказание без определен минимум, съдът следва да съобразява разпоредбите на раздел ІІ, глава VІ от Общата част на кодекса. В чл.47 от НК, наред с регламентацията на част от критериите, които се съобразяват при определяне размера на наказанието глоба е посочено, че тя не може да бъде по-малка от 100 лв. Затова, съдът е следвало да индивидуализира кумулативното наказание в рамките между минимума, предвиден в Общата част на НК и максимума, предвиден в нормата на чл.234 ал.1 от НК. Върховният касационен съд, съобразявайки младата възраст на осъдения и обстоятелството, че е студент и няма самостоятелни доходи намери наложената глоба за явно несправедлива по размер. Същата следва да бъде намалена на 5000 лв. Допуснатото нарушение на закона при отмерване на кумулативното наказание може да бъде отстранено от ВКС в това производство, тъй като е в полза на осъдения. В тази част искането му е основателно.
Доводите, с които се мотивира оплакването за неправилно приложение на разпоредбата на чл.53 ал.1 б.А от НК не се споделят от настоящия касационен състав. Принципно е вярно твърдението на защитата, че формата на изпълнителното деяние „държане” се изразява в упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението, а упражняване на тази власт може да се осъществява на различни места, вкл. в недвижими имоти. Няма спор по делото, че процесните цигари са собственост на осъдения и са намерени в личния му автомобил, с който той е пътувал от гр. Р. до [...........]. Тези факти са описани в обвинителния акт и са признати от Ш. по реда на чл.371 т.2 от НПК. При така установените факти е безспорно, че Ш. е упражнявал фактическата власт върху предмета на престъплението именно в лекия си автомобил, а не на друго място. Касае се за немалко количество цигари -200 стека и тяхното държане не би могло да се осъществи без използване на превозно средство. Ползването на лекия автомобил е съзнателно и пряко насочено към осъществяване на държането на цигарите, поради което той е послужил за осъществяване на престъплението и подлежи на отнемане на основание чл.53 от НК.
Водим от горните съображения и на основание чл.425 ал.1 т.3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 23 от 2013 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ИЗМЕНЯ решение от 18.03.2013 г. в частта, с която на подсъдимия Х. С. Ш. е наложено наказание глоба в размер на 15 хиляди лева, като НАМАЛЯВА нейния размер на пет хиляди лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: