О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 314

гр. София, 20.04.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втората година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4392/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. С. М. и М. И. М. срещу решение №26/21г., постановено по в.гр.д. 85/21г. на ОС-Търговище, с което е постановено следното: обявен е за нищожен, на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД договор за покупко- продажба, извършен с нотариален акт № ..., том..., рег.№..., дело №.../...г. на нотариус при районен съд [населено място], в частта, с която Ф. Р. Р., действащ като пълномощник на А. Г. А. е продал на ответниците М. И. М. и Б. С. М. 1/2ид.ч. от шест земеделски земи в землището на [населено място]; признато е за установено по отношение на касаторите, че ищецът А. Г. А. е собственик на 1/2ид.ч. от шестте земеделски земи в землището на [населено място], предмет на договора за покупко- продажба.
Иска се допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, евентуално на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В срока за отговор са постъпили писмени възражения от ищеца срещу касационтната жалба и изложението.

За да се произнесе по искането за допускане, съдът взима предвид характера и обема на правния спор, фактическите и правни изводи на въззивния съд, касационните основания за обжалване, и накрая наличието или липсата на предпоставките, съдържащи се в хипотезата на правната норма, която урежда основанието, поддържано в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК.
С искова молба, подадена от А. Г. А., са съединени кумулативно следните искове: иск по чл.26, ал.2 ЗЗД срещу Ф. Р. Р. за прогласяване на нищожност на пълномощно с рег.№ .. и ..., том .., акт ... от 27.12.2011г., заверено от кмета на [населено място], общ.С.; иск по чл. 42, ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за покупко- продажба, извършен с нотариален акт № ..., том..., рег.№..., дело №.../...г. на нотариус при районен съд [населено място], в частта, с която Ф. Р. Р., действащ като пълномощник на А. Г. А. е продал на ответниците М. И. М. и Б. С. М. 1/2ид.ч. от шест земеделски земи в землището на [населено място] за сумата от 3850лв.; иск по чл. 108 ЗС срещу М. И. М. и Б. С. Р. за продадените 1/2ид.ч. от земеделските земи.
Ищецът е посочил следните обстоятелства: не е подписвал пълномощно на Ф. Р. за продажба на процесните имоти; собственик е на 1/2ид.ч. от земеделските земи.
В срока за отговор ответникът Ф. Р. е възразил, че пълномощното е валидно, а договорът за покупко- продажба е потвърден от ищеца.
В срока за отговор ответниците М. М. и Б. М. са възразили, че исковете са неоснователни, тъй като пълномощното е валидно, и са предявили обратен иск срещу Ф. Р. за сумата от 3850лв., поради евентуална евикция, заедно със законната лихва от деня на плащане- 29.12.2011г. до окончателното издължаване.
Първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на пълномощното (в тази част решението е влязло в сила като необжалвано), но е отхвърлил останалите искове, тъй като ищецът не бил представил никакви доказателства за собственост.
Въззивният съд е приел на основание чл. 266, ал.3 ГПК като доказателства по делото две решения на Поземлена комисия от 1998г. със скици към тях и въз основа на тези писмени доказателства е установил правото на собственост на ищеца върху 1/2ид.ч. от процесните имоти и е уважил иска по чл. 42, ал.2 ЗЗД, тъй като решението на районния съд по иска с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД- за прогласяване нищожност на пълномощното, е влязло в сила като необжалвано, а след това е признал за установено, че ищецът е собственик на 1/2ид.ч. от процесните имоти, но е потвърдил решението на първата инстанция , с което е отхвърлен искът за предаване на владението върху имотите, поради липса на доказателства за упражняваната фактическа власт.
В касационната жалба, подадена от Б. М. и Е. М. са изложени следните касационни основания: в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел като доказателства решенията на Поземлената комисия, тъй като още с доклада пред първа инстанция на ищеца е било указано, че носи доказателствената тежест за правото на собственост върху процесните имоти.
В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, евентуално на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: При липса на довод във въззивната жалба за процесуални нарушения, може ли въззивния съд да събира доказателства по чл. 266, ал.3 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд да дава указания на страните за необходимостта да ангажират доказателства?

Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е процедирал в съответствие с постановките на т.2 от т.р. №1/13г. на ОСГТК. Във въззивната жалба ищецът посочва, че обжалва първоинстанционното решение заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като твърдението му за право на собственост върху 1/2ид.ч. от процесните имоти не е било оспорено от ответниците, то е проверено и от нотариуса по атакуваната сделка, ответниците са негови правоприемници, но въпреки това първоинстанционният съд е приел неправилно, че ищецът не е представил никакви доказателства за правото на собственост. Налице е оплакване за неправилно процедиране, тъй като без да са дадени указания от съда, че не се сочат доказателства за правото на собственост, е отхвърлен искът за собственост заради липса на доказателства, поради което в съответствие с т.р.№1/13г. въззивният съд е приел писмените доказателства, установяващи правото на собственост (решения на Поземлена комисия) на основание чл. 266, ал.3 ГПК.

Не се установява „очевидна неправилност“ на въззивното решение, доколкото касаторите не сочат, а съдът не констатира противоречие в мотивите, причинено от нарушение на правилата на формалната и на правната логика.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 200лв., представляващи платен адвокатски хонорар, тъй като са поискани своевременно- с отговора на исковата молба, и са доказани с представената по делото разписка.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №26/21г., постановено по в.гр.д. 85/21г. на ОС-Търговище.

Осъжда ответниците по делото Б. С. М. и М. И. М. да платят на ищеца А. Г. А. 200лв. разноски за касационното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: