РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА № 60158 [населено място], 15.02.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участие на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д.1298 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са искове с правно основание чл. 47, ал.1, т.2, т. 5 и т. 6 от ЗМТА от Г. Д. Г. и Н. Д. К. срещу А. Б. И. - А.. Г. Д. Г. и Н. Д. К. сочат, че е постановено решение № 1 от 2021 г. по вад 2020-11-02 на Софийски арбитражен съд при Сдружение „За развитие на правото в България“. С това решение двете били осъдени да заплатят солидарно на ответницата А. Б. И.-А. сумата от 432 лв, за обезщетение за неправомерно ползване на недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба пред арбитражния съд – 19.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и солидарно разноски в размер на 1 600 лв. Считат, че липсва действително арбитражно споразумение. Не били спазени изискванията на чл. 7, ал. 1 ЗМТА. В т. 10 на предварителния договор било уговорено споразумение, което обаче не съдържало съществени характеристики, изискуеми от императивната норма на чл. 7, ал. 1 ЗМТА. Липсвало посочено договорно или извъндоговорно правоотношение, споровете, по което ще бъдат арбитруеми пред Софийски арбитражен съд при Сдружение „За развитие на правото в България“, като общото посочване на „спорове“ било се правило допълнително уточнение относно конкретното правоотношение, по което възникват. А това означавало недействителност на арбитражното споразумение. От съществено значение било обстоятелството, че предмет на решението на арбитражния съд били претенции, основани на друг договор, различен от предварителния договор, съдържащ арбитражната клауза. А в този договор, оформен с нотариален акт, не се съдържала арбитражна клауза. Освен това счита, че претенцията на ищеца, основана на договора, оформен с нотариален акт, не може да бъде предмет на арбитражното решение. Подробно излага съображения за разликата между сключения предварителен договор за замяна и окончателния договор, оформен с нотариален акт. Като счита, че при липса на арбитражна клауза в окончателния договор, спорът, основан на клаузите, включени в окончателния договор, не можел да бъде решен от арбитражния съд. Освен това не била спазена процедурата за образуване на арбитраж, в съответствие с уговореното между страните в т. 10 от предварителния договор. В тази клауза било налице препращане към Правилника на Софийски арбитражен съд при Сдружение „За развитие на правото в България“. В т. 48.5 от посочения Правилник изрично било посочено, че в арбитражното производство, конкретно пред този арбитражен съд, не се допускало съединяване на искове срещу повече от един ответник, освен в случаите на солидарна отговорност. Считат, че тази процедура била недопустима, същата била образувана в противоречие с Правилника. В случая с исковата молба били съединени искове срещу две лица. Нямало основание да се приеме наличие на солидарна отговорност. Изтъкват обстоятелството, че са направили своевременно възражение срещу арбитражната процедура. Молят да се отмени решението на арбитражния съд. Ответникът оспорва исковете. Излага съображения за неоснователност. Счита, че е налице валидно арбитражно споразумение. Нямало новиране в нотариалния акт, тъй като срокът за предаване на имота бил потвърден с нотариалния акт. Но споразумението в предварителния договор било провело действие. По отношение на довода за липса на на солидарност намира, че е налице правилна преценка от арбитаржния съд. Моли да се отхвърлят исковете. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Исковете са предявени в преклузивния срок, предвиден в чл. 48, ал.1 от ЗМТА. Съобщение с препис от решението на арбитражния съд е връчено на адв. Д. Й., представляваща страните пред арбитражния съд с представено по арбитражното дело пълномощно. На адвокат Й. е връчен препис от решението на арбитражния съд на 14.05.2021 г. Исковата молба е депозирана в съда на 27.05.2021 г. Следователно е в предвидения тримесечен срок. По отношение твърдението за липсата на валидно арбитражно споразумение, основание съгласно чл. 47, ал.1, т. 2 от ЗМТА. С посоченото арбитражно решение, на основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД Г. Д. Г. и Н. Д. К. са осъдени да заплатят солидарно на А. Б. И.-А. сумата от 432 лв, обезщетение за неправомерно ползване на собствения й недвижим имот, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба 19.11.2020 г. и са осъдени да заплатят разноски в размер на 1 600 лв. Прието е, че страните са обвързани от предварителен договор за замяна и оконочателен договор за замяна на недвижими имоти, оформен в нотариален акт. Прието е, че е налице забава за изпълнение на задължението за предаване на имота, предмет на замяната. Прието е, че солидарността произтича от закона, тъй като двете ответници са били съсобственици на недвижимия имот, предмет на замяна, чието владение са били задължени да предадат и не са сторили това в срок. Самият характер на съсобственост и съвладение предполагал солидарна отговорност по отношение на предаване на новия собственик. С нормата на чл. 47 от ЗМТА законодателят е създал основания за отмяна по специално предвиден исков ред. Съгласно чл. 47, ал.1 , т. 2 от ЗМТА на отмяна подлежи арбитражно решение, което е постановено без правораздавателна власт на арбитражния съд, поради липса на арбитражно споразумение или сключено арбитражно споразумение, което е недействително. В чл. 7 от ЗМТА е предвидено, че арбитражното споразумение изисква сключване на договор, т.е. съвпадащи волеизявления на страните, в писмена форма и с яснота относно спора, който може да възникне, на договорно или извъндоговорно основание. Ако се установи липса на арбитражно споразумение ще е налице основание за отмяна на арбитражното решение поради липса на абсолютна процесаулна предпоставка, учредяваща правораздавателно правомощие на арбитражния съд, да разгледа и разреши отнесения пред него правен спор. В разглеждания случай се установява, че страните, от една страна, ищците в настоящия процес Г. Д. Г. и Н. Д. К. и от друга страна, А. Б. И.-А., са постигнали съгласие за замяна на два недвижими имота с доплащане на цената. Това съгласие е обективирано в предварителен договор, сключен между тези страни на 04.08.2020 г. Съгласно чл. 10 от този договор страните са се споразумели, че „при възникване на спорове ще се опитат да намерят задоволяващо споразумение. В случай, че такова не се постигне, спорът ще бъде решаван от Софийски арбитражен съд при Сдружение „За развитие на правото в България“ (САС при СЗРПБ), съобразно неговия правилник за решаване на дела, основани на арбитражни споразумения“. Впоследствие с договор за замяна на недвижими имоти , оформен с нотариален акт том III рег. 4572 дело 499 от 28.08.2020 г., страните са постигнали съгласие за прехвърляне на правото на собственост върху два недвижими имота, така както е било предвидено в предварителния договор. Съгласно чл. 8 от предварителния договор е предвидено, че владението върху недвижимите имоти ще бъде предадено в 2 месечен срок. Съгласно чл. 6 от окончателния договор, оформен с посочения нотариален акт, владението на недвижимия имот, описан в т. 1, а именно , имотът, находящ се в [населено място] е предаден в деня на подписване на договора, а имотът в т. 3 от нотариален акт, а именно имотът, находящ се в [населено място] и прехвърлян от Г. Д. Г. и Н. Д. К. ще бъде прехвърлен в срок от 2 месеца, считано от датата на сключване на нотариалния акт. В нотариалния акт липсва клауза за отнасяне на споровете пред арбитражния съд, както и клауза по отношение на вече изразеното съгласие за отнасяне на споровете между страните пред посочения в предварителния договор арбитражен съд. Следователно сключената в предварителния договор клауза за отнасяне на спора пред посочения арбитражен съд, е провела своето действие. Арбитражната клауза има относително самостоятелно, спрямо останалата част от договора, действие между страните. В нея е предвидено, че всички спорове, произтичащи от съгласието да се заменят имотите и условията за това, както и за уреждане на произтичащите от това последици като предаване на владението, следва да се приеме, че са обхванати от арбитражната клауза. Сключването на окончателен договор не променя последиците, породени при сключване на предварителния договор, доколкото не са изрично отменени. Предвиденото в предварителния договор запазва своето действие, с изключение на уговорките, променени от страните. В случая арбитражната клауза не е променена. Обстоятелството, че не е възпроизведена в нотариалния акт, оформящ окончателния договор за замяна на недвижими имоти между страните, не означава прекратяване на нейното действие. Окончателният договор е сключен в изпълнение на задълженията, предвидени в предварителния договор. Но наличието на арбитражна клауза запазва действие по отношение на предвидените спорове, произтичащи от предварителния договор. Сключената арбитражна клауза, предвидена в предварителния договор, съдържаща отнасяне на всички спорове, произтичащи от този договор, към конкретизирания арбитражен съд, запазва действието си и след сключване на окончателния договор, на основание чл. 20 а от ЗЗД. След като в предварителния договор е предвидена клауза относно предаване владението на недвижимите имоти, предмет на сключения договор за замяна на недвижими имоти, то и споровете, във връзка с изпълнение на задълженията по тази клауза са включени в споразумението за отнасянето им към посочения арбитражен съд. Обстоятелството, че страните са възпроизвели клаузата относно предаване на владението на недвижимите имоти с модификация, отчитайки изпълнение на задължението за предаване на владението на една от страните по договора, не означава, че не е налице арбитражна клауза. В договора липсва съгласие на страните за прекратяване действието на предварителния договор и в частност на арбитражната клауза, предвидена в него. Следователно, спорът относно клаузата от предварителния договор, модифицирана в окончателния, относно предаване владението на недвижим имот, е предвиден от страните да бъде отнесен пред конкретно индивидуализирания арбитражен съд. Учредената компетентност на арбитражния съд не е отменена или изменена с окончателния договор за замяна, сключен във формата на нотариален акт. Липсва основание да се приеме, че е налице прекратяване действието на арбитражната клауза, само поради сключения окончателен договор, сключен в изпълнение на задълженията, предвидени в предварителния договор. Следователно не е налице липса на арбитражна клауза и е била учредена правораздавателна власт на посочения арбитражен съд в изискуемата от закона писмена форма. Установява се, че именно посочения в арбитражната клауза арбитражен съд - Софийски арбитражен съд при Сдружение „За развитие на правото“ е постановил решението, чиято отмяна се иска. Поради това не е налице липса на арбитражно споразумение или негова недействителност. По изложените съображения не е налице правно основание съгласно чл. 47, ал.1, т. 2 ЗМТА. По отношение на иска с правно основание чл. 47, ал.1, т. 5, пр. 1 от ЗМТА, настоящият съдебен състав намира, че хипотезата на непредвиден спор в арбитражното споразумение, не е налице. С отнасянето на споровете пред арбитражен съд, страните са предвидили, че всички спорове, основани на предварителния договор, сключен между тях или свързани с него, ще се разрешават от посочения арбитражен съд. Това означава, че всички материални правоотношения, които могат да се породят от предварителния договор, могат да се защитят чрез отнасянето им пред посочения арбитражен съд. Както вече бе посочено по-горе, наличието на клауза в предварителния договор, модифицирана в окончателния договор по отношение на задължението за предаване владението на един от имотите, означава, че страните са се съгласили, че при възникване на спор относно неизпълнение на договорното задължение за предаване на владението на недвижимия имот, може да бъде разрешен от посочения арбитражен съд. Със сключения окончателен договор, страните не са изменили уговореното между тях арбитражно споразумение. Следва да се приеме, че сключеният окончателен договор във формата на нотариален акт, е в изпълнение на задълженията, произтичащи от предварителния договор. Наличието на окончателен договор не прекратява действието на арбитражната клауза, предвидена в предварителния договор. Липсват други данни, от които може да се направи извод, че страните са прекратили действието на арбитражното споразумение. Също така няма данни, че са налице правни основания, обуславящи извод за неприлагане на предвидената арбитражна клауза. Следователно, при предвиждане на всички спорове по правоотношения по повод предаване владението на заменяните имоти в предварителния договор, всички права, защитени с посочената клауза, могат да бъдат отнесени на основание действителното арбитражно споразумение за разрешаване до посочения арбитражен съд, . По отношение основанието, предвидено в чл. 47, ал.1, т. 6 от ЗМТА. Нормата предвижда като основание за отмяна на решението на арбитражния съд, нарушения на закона или правилата на арбитражния съд, свързани с образуване на конкретния арбитражния състав, постановил решението или неспазване на предвидената процедура за конституиране на този арбитражен състав, което основание води до нарушение правото на защита на страните в процеса пред арбитражния съд. Нарушаването на правилата на арбитражния съд е изтъкнато като основание за отмяна на решението. Съгласно посоченото и представения правилник на Софийски арбитражен съд, чл. 48, ал. 5 от същия, не се допуска съединяване на искове, освен при солидарна отговорност. В случая в исковата молба, предявена пред Софийски арбитражен съд при Сдружение „За развитие на правото“, са предявени искове срещу Г. Д. Г. и Н. Д. К., като е осъществено пасивно субективно съединение на искове. Едновременно с това е поискано солидарно осъждане на ответниците пред арбитражния съд. Така е постановено и арбитражното решение, като са осъдени солидарно ответниците пред арбитражния съд да заплатят посочената сумата от 432 лв. Нарушението на изискванията на т. 48. 5 от Правилника на Софийския арбитражен съд при Сдружение „За развитие на правото“, не са свързани с конституиране на арбитражния съд и не нарушават правораздавателните правомощия на арбитражния съд. Неправилното възприемане на исковата молба от арбитражния съд, с оглед изложените обстоятелства, които не могат да се преценят като наличие на солидарна отговорност, е свързана с допуснати съществени процесуални нарушения, както и определяне на отговорността на ответниците по повод неизпълнение на договорно предвиденото задължение да предадат владението на недвижим имот в срок, като солидарна, поради липсата на основание, предвидено в чл. 121 от ЗЗД, не са основание за отмяна на арбитражното решение. Допуснатите процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон при разрешаване на спора от арбитражния съд, не са включени в основанието на чл. 47, ал.1, т.6 от ЗМТА. По изложените съображения исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 47, ал.1, т.2, 5 и 6 от ЗМТА, предявени от Г. Д. Г. и Н. Д. К. срещу А. Б. И. за отмяна на решение № 1 /2021 г. по вад 202-11-02 на Софийски арбитражен съд при Сдружение „За развитие на правото в България“. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: