Р Е Ш Е Н И Е     № ............................   София, ..................................... , 2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 23 октомври, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев     Татяна Кънчева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Р. Карагогов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 430/2009 година.     Касационното производство е образувано по протест на Военно-апелативна прокуратура, против въззивно решение на Военно-апелативният съд на Република България, постановено по наказателно дело № 057/2009 г. Твърди се, че са допуснати нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, като се иска да бъде отменен съдебния акт и делото върнато за ново разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание е изразил становище, че протеста е основателен и следва да бъде уважен.   Защитникът на подс. Л. Н. И., счита протеста за неоснователен.   Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивно решение № 029/17.06.2009 г., Военно-апелативният съд на Република България, е потвърдил присъда № 080/15.01.2009 г., по нохд № 080/2008 г., на Софийския военен съд, с която подс. главен инспектор Л. Н. И. – н-к сектор „Криминална полиция” – МВР при 02 РПУ СДП, е бил признат за невинен да е извършил престъпления по: чл. 387, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 357, ал. 2, вр. ал. 1 НК и е бил оправдан по тези обвинения.   По довода за допуснато нарушение на закона:   Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърденията, че са налице събрани доказателства за постановяване на осъдителна присъда спрямо подс. Л. И. по повдигнатите обвинения.   При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подс. И. не е осъществил от обективна и субективна страна съставите на посочените престъпления, е напълно законосъобразен. Правилно е приложен закона, който е следвало да бъде приложен. Изводите за неговата не виновност, са подкрепени от събраните гласни и писмени доказателства по делото. Аргументирано в мотивите към съдебният акт е било прието, че липсват каквито и да било доказателства, за да бъде направен извод, че подсъдимият е имал някакъв достъп или информация за образуваното ДП № 44/2007 г. и за използваните към момента СРС, поради което обективно и съзнателно не би могъл да провали тяхната експлоатация. В тази връзка, още от първоинстанционният съд, подробно са обсъдени съществените противоречия в показанията на св. К от една страна вътрешни, дадени при няколкократните му разпити и от друга – с данните от показанията на св. В, както и писмените доказателства – книга за сигнали – л. 64. Въззивната инстанция е възприела тези изводи, също така не е дала вяра на тези показания като вътрешно противоречиви, непоследователни и изолирани от останалия доказателствен материал и от своя страна законосъобразно е констатирала също, че няма събрани никакви доказателства, подсъдимият да е получил имотна облага в размер на 1 500 лв. и от св. И.   Обсъдено е и са точни направените изводи, че в посочените от прокуратурата „референтни разговори” /СРС/, св. И правят абстрактни допускания и предположения, които по никакъв начин не водят до несъмнен извод, че именно подсъдимият е уведомил св. И за провежданата срещу него операция, срещу посочената в обвинението сума от 1 500 лв. Нещо повече – от тези разговори става ясно, че проверките в 02 РПУ са правени от хора на св. М, който не познава подс. Л. И. и няма никакви контакти с него. От своя страна св. И е заявил /неопровергани от други доказателства/, че неговият познат не може на своя глава да прави такива проверки и никъде не говори да е плащал някаква сума във връзка с направена услуга свързана с работата му. Така установените данни, са правилно оценени и от въззивната инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК и законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подс. И. , не е осъществил съставите на тези престъпления. При така установените факти и обстоятелства от Военно-апелативният съд, относими към предмета на доказване заключението, че не се касае за извършени престъпления по посочените текстове от НК, е законосъобразно.   Твърденията в касационната жалба, по повод на въззивното производство, са били предмет на внимание и преценка от втората инстанция, вкл. и за СРС, която в мотивите си внимателно ги е обсъдила и с основание отхвърлила.   И според настоящият съдебен състав възраженията са неоснователни. По никакъв начин не са нарушени и разпоредбите чл. 177, ал. 1 НПК. Данните от всички доказателствени средства са били преценени подробно, поотделно и в съвкупност, съобразно вътрешната им логичност и последователност и правилно са поставени в основата на оправдателната присъда.   Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивната инстанция, относно потвърждаване на оправдателната присъда, по отношение на подс. Л. И. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Ето защо, касационният протест в тази си част се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.     По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Възраженията по това касационно основание се свеждат до твърденията, за неправилно според касатора не даване вяра на показанията на св. К неправилна преценка на събраните доказателства при потвърждаване на оправдателната присъда.   Настоящата инстанция, счита тези възражения за неоснователни и не почиващи на разпоредбите на процесуалния закон. Съдебният акт на въззивната инстанция, не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая, същественото е, че при събиране проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, СРС и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно, поведението и действията му през инкриминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че не са осъществени съставите на инкриминираните с обвинението деяния, правилно е потвърдил оправдателната присъда. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При положение, че липсват нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Поради това счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.   При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на прокуратурата. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата – видно от изложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка, обсъдени са били всичките й направени възражения във въззивната инстанция. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Както бе посочено, изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Прокуратурата е имала възможност да поддържа обвинението пред две съдебни инстанции, по същите факти и обстоятелства.   С оглед на всичко изложено, доводът за допуснато съществено процесуално нарушение и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 029/17.06.2009 г., по внохд № 057/2009 г., на Военно-апелативния съд на Република България.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател: Членове: