Р Е Ш Е Н И Е № 50006 гр. София,09.02.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на тридесет и първи януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2529 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. Д. и А. Д. Д. срещу решение №42 от 29.06.2021 г. по в.т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив в частта му, с която е обезсилено решение №260018 от 15.01.2021 г. по т.д.№80/2019 г. на ОС Стара Загора, в частите, с които: 1. „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на П. Т. Д. сумата от 4 500 лв. /разлика над сумата от 25 500 лв. до сумата от 30 000 лв./, част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04.2018 г. до окончателното изплащане. 2. Е отхвърлен предявеният от П. Т. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД иск за сумата от 20 000 лв. /разликата над сумата от 30 000 лв. до сумата от 50 000 лв./, част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04. 2018 г. до окончателното изплащане. 3. „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на А. Д. Д. сумата от 9 500 лв. /разлика над сумата от 25 500 лв. до сумата от 35 000 лв./, част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04.2018 г. до окончателното изплащане. 4. Е отхвърлен предявеният от А. Д. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД иск за сумата от 35 000 лв. /разлика над сумата от 30 000 лв. до сумата от 70 000 лв./, част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04. 2018 г. до окончателното изплащане и производството по делото в посочените части е прекратено, в частта му, с която са оставени без разглеждане: въззивна жалба с вх.№262010 от 12.02.2021 г., подадена от П. Т. Д. срещу решение №260018 от 15.01.2021 г. по т.д.№80/2019 г. на ОС Стара Загора, в частта му, с която искът на П. Т. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е бил отхвърлен до размер на сумата 20 000 лв. и в тази част производството по т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив е прекратено; въззивна жалба с вх.№262010 от 12.02.2021 г., подадена от А. Д. Д. против решение №260018 от 15.01.2021 г. по т.д.№80/2019 г. на ОС Стара Загора, в частта му, с която искът на А. Д. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е бил отхвърлен до размер на сумата 35 000 лв. и в тази част производството по т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив е прекратено; въззивната жалба с вх.№262771 от 25.02.2021 г., подадена от „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД срещу решение №260018 от 15.01.2021 г. по т.д.№80/2019 г. на ОС Стара Загора в частта му, с която предявеният от П. Т. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД иск е бил уважен до размер на сумата от 4 500 лв. и в тази част производството по т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив е прекратено; въззивна жалба вх.№262771 от 25.02.2021 г., подадена от „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД срещу решение №260018 от 15.01.2021 г. по т.д.№80/2019 г. на ОС Стара Загора, в частта му, с която предявеният от А. Д. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД иск е бил уважен до размер на сумата от 9 500 лв. и в тази част производството по т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив е прекратено, в частта му, с която е постановено, че исковете на П. Т. Д. и А. Д. Д. за заплащане на суми от по 25 500 лв. са били предявени като частични, потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която П. Т. Д. и А. Д. Д. са осъдени да заплатят разноски в полза на застрахователното дружество и в частта му, с която посочените лица са осъдени да заплатят на дружеството разноски пред въззивния съд. В касационната жалба се навеждат доводи, че решението е неправилно, тъй като в нарушение на закона и практиката на ВКС, въззивният съд е приел за недопустимо увеличението на размера на иска, предприето в хода на първоинстанционното производство. Ответникът по касация „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №50619 от 17.11.2022 г. решението в частта, с която е постановено обезсилване на първоинстанционния акт, е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: При търговски спор, увеличението на размера на иска, попада ли сред действията, изчерпателно изброени в чл.372, ал.2 от ГПК, които следва да се извършат в ограничения преклузивен срок или се прилага общата разпоредба на чл.214 от ГПК, а в частта, с която въззивните жалби са оставени без разглеждане – за проверка на процесуалната му допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е установил, че първоначално исковете на П. Т. Д. и А. Д. Д. са били предявени „като частични“, в размери на сумите от по 25 500 лв., като с молби от 30.11.2020 г., поддържани в съдебното заседание от същата дата, ищците са изменили размерите на предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като са ги увеличили съответно от 25 500 лв. на сумата от 50 000 лв. и от 25 000 лв. на сумата от 70 000 лв., без ново уточнение за „частични“ и в същото съдебно заседание от 30.11.2020 г. увеличението е допуснато, съдебното дирене е приключено и е даден ход на устните състезания. Въззивният съд е изложил съображения, че увеличението на иска е било недопустимо, тъй като срокът за изменяне на иска, включително и увеличаването на размера му, е бил най-късно до подаването на допълнителната искова молба /чл. 372, ал. 2 ГПК/, като нормата е особено правило по отношение общата разпоредба на чл. 214, ал. 1, изр.3, пр.1 от ГПК, която в случая е била неприложима /чл. 377 ГПК/ и в този смисъл е достигнал до извод, че са налице предпоставките по чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК. Отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, се съдържа в споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /определение №715 от 10.12.2015 г. по ч.т.д.№3160/15 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №94 от 17.02.2017 г. по ч.т.д.№2465/16 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №96 от 10.04.2018 г. по т.д.№2750/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №477 от 26.07.2022 г. по т.д.№735/2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и мн.др./ по приложението на чл.372, ал.2 и чл.214 от ГПК, относно възможността да се допусне увеличение само на размера на иска, извън срока за подаване на допълнителна искова молба по търговски спорове. В посочените съдебни актове се приема, че законодателят е направил разлика между искането за изменение на основанието или петитума на иска и това да бъде увеличен или намален само неговия размер. Мотивира се изрично извод, че преклузията на чл.372, ал.2 от ГПК не е относима към искането за изменение само на размера на иска /като същото е относимо и към преминаването от установителен към осъдителен иск и обратно/. Извеждането на това изменение на иска - в размера, респективно в преминаване от установителен към осъдителен иск - в отделна категория, с оглед установяване на по-благоприятни процесуални срокове за предприемането им, е пряко свързана с правната характеристика на тези изменения, които не определят защита на ответника, различна от тази, която той вече е предприел. Или в тези хипотези и при търговските спорове, няма основание да бъде приета неприложимост на разпоредбата на чл.214, ал.1 от ГПК, т.е. страната би била ограничена със сроковете по чл.372, ал.2 от ГПК само при промяна на основанието или петитума на иска си, но не и при увеличение на иска, респ. при преминаване от установителен към осъдителен иск, тъй като тези изменения не предполагат защита, различна от предприетата от противната страна, в което се състои правният смисъл на изискването на нормата. Въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение е постановено в противоречие с посочените разяснения, поради което се явява неправилно и следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 от ГПК, вкл. и в частта му, с която е постановено, че исковете на П. Т. Д. и А. Д. Д. за заплащане на суми от по 25 500 лв. са били предявени като частични, потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която П. Т. Д. и А. Д. Д. са осъдени да заплатят разноски в полза на застрахователното дружество и посочените лица са осъдени да заплатят на дружеството разноски пред въззивния съд. В частите, с които са оставени без разглеждане въззивните жалби на ищците и на „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД решението се явява недопустимо, тъй като е очевидно, че за да обезсили частично решението, въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по въззивните жалби, вкл. и в частите им, които впоследствие е оставил без разглеждане. На основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив, при което на основание чл.294, ал.2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №42 от 29.06.2021 г. по в.т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив в частта му, с която е обезсилено решение №260018 от 15.01.2021 г. по т.д.№80/2019 г. на ОС Стара Загора, в частите, с които: 1. „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на П. Т. Д. сумата от 4 500 лв. /разлика над сумата от 25 500 лв. до сумата от 30 000 лв./, част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04.2018 г. до окончателното изплащане. 2. Е отхвърлен предявеният от П. Т. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД иск за сумата от 20 000 лв. /разликата над сумата от 30 000 лв. до сумата от 50 000 лв./, част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04. 2018 г. до окончателното изплащане. 3. „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на А. Д. Д. сумата от 9 500 лв. /разлика над сумата от 25 500 лв. до сумата от 35 000 лв./, част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04.2018 г. до окончателното изплащане. 4. Е отхвърлен предявеният от А. Д. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД иск за сумата от 35 000 лв. /разлика над сумата от 30 000 лв. до сумата от 70 000 лв./, част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04. 2018 г. до окончателното изплащане и производството по делото в посочените части е прекратено, в частта му, с която е постановено, че исковете на П. Т. Д. и А. Д. Д. за заплащане на суми от по 25 500 лв. са били предявени като частични, потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която П. Т. Д. и А. Д. Д. са осъдени да заплатят разноски в полза на застрахователното дружество и в частта му, с която посочените лица са осъдени да заплатят на дружеството разноски пред въззивния съд. ОБЕЗСИЛВА решение №42 от 29.06.2021 г. по в.т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив в частта му, с която са оставени без разглеждане: въззивна жалба с вх.№262010 от 12.02.2021 г., подадена от П. Т. Д. срещу решение №260018 от 15.01.2021 г. по т.д.№80/2019 г. на ОС Стара Загора, в частта му, с която искът на П. Т. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е бил отхвърлен до размер на сумата 20 000 лв. и в тази част производството по т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив е прекратено; въззивна жалба с вх.№262010 от 12.02.2021 г., подадена от А. Д. Д. против решение №260018 от 15.01.2021 г. по т.д.№80/2019 г. на ОС Стара Загора, в частта му, с която искът на А. Д. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е бил отхвърлен до размер на сумата 35 000 лв. и в тази част производството по т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив е прекратено; въззивната жалба с вх.№262771 от 25.02.2021 г., подадена от „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД срещу решение №260018 от 15.01.2021 г. по т.д.№80/2019 г. на ОС Стара Загора в частта му, с която предявеният от П. Т. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД иск е бил уважен до размер на сумата от 4 500 лв. и в тази част производството по т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив е прекратено; въззивна жалба вх.№262771 от 25.02.2021 г., подадена от „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД срещу решение №260018 от 15.01.2021 г. по т.д.№80/2019 г. на ОС Стара Загора, в частта му, с която предявеният от А. Д. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД иск е бил уважен до размер на сумата от 9 500 лв. и в тази част производството по т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив е прекратено. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.