Р Е Ш Е Н И Е № 109 гр. София, 10.10.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 740 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Е. Р. Х., чрез пълномощника й адвокат М. С., против въззивното решение от 13.11.2015 год. по гр. д. № 702/2015 год. на Плевенския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 15.06.2015 год. по гр. д. № 4799/2014 год. на Плевенския районен съд, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот в [населено място], представляващ апартамент № 26, подробно описан в решението, между Е. Х. с дял 68 653 и Д. А. с дял 302 847 от общо образуваните от имота 371 500 равни дяла. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това делбата на имота се допусне при равни права за съделителите. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Д. Н. А. не е взел становище. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 167 от 12.04.2016 год. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по релевантния за спора въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно правомощията на касационната инстанция, както следва: Наличието на жилищно-спестовен влог на името на единия съпруг от преди брака основание ли е да се приеме последващата парична компенсация по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ЗУПГМЖСВ/ за лично имущество, вложено в придобиването на имота по време на брака и да изключи приложението на чл. 19, ал. 1 и чл. 27 СК от 1985 год. /отм./. Като прецени данните по делото, във връзка с доводите на касаторката, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: По делото е установено, че спорният имот е придобит на основание договор за покупко-продажба с нот. акт № 189 от 3.09.1996 год. на името на двамата бивши съпрузи. Придобиването на имота е по време на брака им, прекратен с влязло в сила на 3.08.1999 год. решение по гр. д. № 1259/1998 год. на Варненския районен съд. Спорът касае възникване или липса на съпружеска имуществена общност в придобиването на имота, с оглед поддържаното от ответника по иска за делба възражение за наличие на трансформация на негови лични средства в придобиването на имота в размер на притежаваните от него лихвочисла по жилищно-спестовен влог от преди брака на страните. Въззивният съд приел възражението за доказано с оглед придобиването на имота по реда на ЗУПГМЖСВ при притежаваните от съпрузите лихвочисла в общ размер 218 529 , като от тях набраните от Д. А. преди брака възлизат на 178 145, а тези на касаторката – на 40 384, въз основа на което с оглед левовата равностойност на същите определил и съответните им неравни дялове при делбата на имота. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, се констатира произнасяне в постановеното от ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 132 от 18.12.2015 год. по гр. д. № 2560/2015год. на ІІ г. о. на ВКС. В него е прието, че е налице влагане на лични средства на единия съпруг при придобиване на жилище от свободния пазар по реда на ЗУПГМЖСВ по време на брака, когато продажната цена на имота е заплатена към момента на сключването на договора за покупко-продажба в брой, а левовата компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд е платена след сключването на договора. Този извод е обоснован с целта на ЗУПГМЖСВ да се предостави възможност на вложителите, които не са усвоили натрупаните по партидите им лихвочисла за финансово компенсиране при придобиване на жилища извън случаите на продажба на държавни, общински и ведомствени жилища, като по този начин при невъзможност на държавата да осигури жилища на всички дългогодишни вложители при облекчени условия, последните да могат да придобият имот за задоволяване на жилищните им нужди и едновременно с това да усвоят спестяваните именно за тази цел суми. Съобразено е обстоятелството, че левовата компенсация за набраната по влога сума и лихвочислата върху нея се превежда на вложителя след придобиването на собствеността, настъпващо в момента на сключването на договора за продажба, което е обусловено от това, че праводателят е трето лице, което не е страна по договора за жилищно-спестовния влог. Преценката за произхода на средствата, вложени в придобиването, следва да се прави и с оглед наличието на жилищно-спестовен влог и на отношения с компенсационния жилищен фонд по изплащане на левовата компенсация, които не могат да бъдат игнорирани и по отношение на притежаващи такъв влог лица законът да бъде прилаган различно спрямо лицата, притежаващи друг вид влогове, от които сумата директно би могла да се преведе по сметка на продавача на имота. Именно еднаквото прилагане на закона спрямо всички вложители е в основата на направения извод, че и левовата компенсация по ЗУПГМЖСВ след покупката на имота следва да се приеме за влагане на лично имущество от страна на този съпруг, притежавал жилищно-стестовен влог до размера на набраните преди брака средства. Горната задължителна съдебна практика се споделя и от настоящия състав, като правилната такава по поставения правен въпрос, което изключва произнасянето му по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В последното при определянето на дяловете на страните в допуснатия до делба имот, придобит по време на брака им, е отчетен установения от събраните по делото доказателства факт за притежаван от Д. А. жилищно-спестовен влог от преди брака му, както и такъв, притежаван от касаторката, и въз основа на изплатената след покупката на имота левова компенсация по ЗУПГМЖСВ е зачетена неравността във вложените средства въз основа на притежаваните от всеки от съпрузите лихвочисла. Тъй като произнасянето във въззивното решение относно установения произход на вложените при придобиването на имота средства, обосноваващо извода за наличието на частична трансформация, съгласно чл. 21, ал. 2 СК от 1985 год. /отм./, изключващ презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от с. з., кореспондира с горната задължителна съдебна практика, обжалваното въззивно решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед този изход на делото на касаторката не се присъждат претендираните разноски. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 553 от 13.11.2015 год. по гр. д. № 702/2015 год. на Плевенския окръжен съд в обжалваната му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.