Р Е Ш Е Н И Е № 364 Гр. София, 17 октомври 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 492/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на упълномощения защитник на подсъдимия П. З. Б., адв. П. В. срещу решение № 49/30.03.2023 г. на Апелативен съд-гр. Варна, 1 състав, постановено по в.н.о.х.д. № 274/2022 г. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за намаляване на наложеното наказание или за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. Твърди се неправилна оценка на показанията на свидетелката Т., депозирани на досъдебното производство, които са приобщени в съдебната фаза на осн. чл.281, ал.4 от НПК и съдът не е отчел забраната по чл.281, ал.8 от НПК като е основал присъдата си изолирано върху приобщените по този ред показания. Навеждат се доводи за оказано въздействие върху свидетелите Т. и Г. при разпитите им от досъдебната фаза, като начинът на провеждането им се оценява като репресивен и в нарушение на правилата на НПК за събиране на гласни доказателствени средства. По тези съображения се счита, че въззивният съд неправилно е кредитирал показанията на цитираните свидетели от досъдебното производство и не е дал вяра на депозираните от тях в съдебно заседание, независимо от подробните им обяснения за провеждането на приобщените разпити. В това число и на разпита на свидетелката Т. пред съдия от съответния съд, когато същата е била още под въздействие на оказания й натиск от органите на досъдебното производство. В същата насока се оценяват и обясненията на подсъдимия Ш. пред първоинстанционния съд, който също съобщава за оказан полицейски натиск единствено по отношение на подсъдимия Б.. В заключение се сочи, че осъдителната присъда почива изолирано върху показанията на свидетелката Т., които са депозирани на досъдебното производство и след оказан натиск, което е в нарушение на чл.6 от ЕКПЧ относно изискванията за справедлив съдебен процес и е довело до опорочаване на вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите на обвинението. Явната несправедливост на наказанието, която се поддържа алтернативно се мотивира с прекомерна завишеност на размера на наложеното наказание и с неправилна оценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на касаещите отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително и на изискването за провеждане на процеса в разумен срок. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б., редовно призован не се явява. Представлява се от упълномощения защитник адв. В., който поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направените алтернативни искания. Защитата акцентира върху липсата на отговор от въззивния съд на възраженията от въззивната жалба срещу оценката на показанията на свидетелката Т. и на допуснатото нарушение по чл.281, ал.8 от НПК. Подсъдимият Д., редовно уведомен не се явява пред ВКС и не се представлява. От упълномощения защитник адв.А. е постъпила молба за даване ход на делото, с която се заявява, че не поддържа жалбата на подсъдимия Б.. Прокурорът от ВКП застъпва становище за неоснователност на касационната жалба на защитата, като счита, че въззивното решение е постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата, поради което следва да бъде оставено в сила. Сочи, че по делото не са налице доказателства за оказано неправомерно въздействие върху свидетелката Т. и показанията й от досъдебното производство правилно са били кредитирани, като съдът е отчел взаимната им кореспонденция с останалите доказателства. Материалният закон счита, че е приложен правилно от въззивния съд чрез направената преквалификация на деянието по чл.244, ал.1 от НК. Наложеното наказание оценява като справедливо отмерено и съответно на тежестта на деянието и обществената опасност на дееца, поради което сочи, че решението на въззивната инстанция следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 260000/13.07.2022 г. по н.о.х.д. № 938/2016 г., по описа на Варненски окръжен съд, наказателно отделение подсъдимият П. З. Б. е признат за виновен в това, че на 18.03.2013 в търговски обект – магазин за дрехи „име“ в [населено място],стопанисван от /фирма/с управител и съсобственик –Р. Т., в съучастие като съизвършител с Т. И.Д. използвал данни от платежни инструменти, данни от банкови сметки / подробно описани в присъдата с номера на банковите сметки и банки - издател/ без съгласието на титулярите, като деянието не представлява по-тежко престъпление, поради което и на осн. чл.249, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 и 3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присъда на осн. чл.25, вр. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Б. е наложено общо най-тежко наказание измежду наказанието по настоящата присъда и наказанията по н.о.х.д. № 1118/2015 г. по описа на ВОС, н.о.х.д. № 403/2015 г. по описа на ВРС и н.о.х.д. № 1467/2016 г. по описа на ВРС – а именно, лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален строг режим на изтърпяване към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 30 000 лв. по н.о.х.д. № 1118/2015 г. по описа на ВОС. На осн. чл.25, ал.2 от НК от общото наказание е приспадната изтърпяната част от наказанието и на осн. чл.68 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1934/2010 г. в размер на осем месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. Със същата присъда подсъдимият Б. е признат за невиновен по обвинението по чл. 249, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр.ал,.1, пр.1, вр. чл.18, ал.1, пр.1 от НК, извършено в съучастие с подсъдимите С. Ш., Ш. и Т. И. Д. и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по същото. С присъдата на окръжния съд подсъдимият Т. И. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, в съучастие като съизвършител с подсъдимите Ш., Ш. и Б. / с Б. за деянието на 18.03.2013 г./, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 и 3 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, като е оправдан частично по предявеното му обвинение. Със същата присъда на осн. чл.25, вр. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Д. е наложено общо най-тежко наказание измежду наказанието по настоящата присъда и наказанията по н.о.х.д. № 1374/2013 г. по описа на ВОС и по н.о.х.д. №3511/2013 г. по описа на ВРС в размер на една година и пет месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 700 лв. по н.о.х.д. № 3511/2013 г. по описа на ВРС, като на осн. чл.25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от същото. С въззивно решение № 49/30.03.2023 г. на Апелативен съд-гр. Варна, Наказателно отделение, 1 състав, постановено по в.н.о.х.д. № 274/2022 г. присъдата на окръжния съд е била изменена в частта относно правната квалификация на деянията, извършени от подсъдимите Ш., Д., Ш. и Б., като е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и същите са преквалифицирани от престъпления по чл.249, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК в престъпления по чл.244, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК/ подсъдимият Б. е осъден за едно деяние, извършено на 18.03.2013 г./, извършени от тях в съучастие като съизвършители при условията на продължавано престъпление и дейците са си служили с платежни инструменти, за които знаели, че са подправени. Касационната жалба на подсъдимия Б. чрез упълномощения му защитник е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна. На първо място следва да се уточнят пределите на касационната проверка по делото, което е с четири подсъдими лица, от които касационна жалба е подал само подсъдимият Б.. В частта, с която подсъдимият Б. е признат за виновен в съучастие с подсъдимия Д. за престъпление по чл.244, ал.1, вр. чл.20 , ал.2 от НК присъдата за подсъдимия Д. също не е влязла в сила, за разлика от частта, с която двамата подсъдими са оправдани и срещу решението не е депозиран протест, както и в частта по отношение на подсъдимите Ш. и Ш., чието обвинение няма връзка с престъпната дейност на подсъдимия Б., предмет на касационната жалба и в същата част няма жалба или протест пред ВКС, поради което в тази част въззивното решение не подлежи на касационен контрол./ ТР № 5/2018 г. на ОСНК на ВКС/.Следователно в пределите на настоящата касационна проверка е частта от въззивното решение, с което подсъдимите Б. и Д./ втория подсъдим по арг. от чл.347, ал.2 от НПК/ са признати за виновни за престъплението по чл.244, ал.1 от НК. По касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК: Оплакването е неоснователно. При извършената касационна проверка се установи, че становището на контролирания съд по фактите на обвинението е формирано при пълно спазване на законовите изисквания за проверка и оценка на доказателствата и вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено в пълно съответствие с изискванията на чл.14, ал.1 от НПК. Не се намери за основателно и оплакването за нарушение на забраната по чл. 281, ал.4 от НПК, което се аргументира с неподкрепеност на показанията на свидетелката Т. от досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото на осн. чл. 281, ал.4 от НПК, за които се твърди, че са използвани като основен доказателствен източник в подкрепа на обвинението. Възраженията срещу кредитираните гласни доказателствени средства, събрани при разпитите на свидетелката Т. са в две посоки – относно депозирането им под оказано въздействие от органите на досъдебното производство и в контекста на нарушението по чл. 281, ал.8 от НПК. Свидетелката Р. Т. е разпитвана три пъти в хода на наказателното производство, като два от разпитите й са от досъдебното производство и третият разпит е проведен пред окръжния съд. Поради липса на спомен за обстоятелствата по делото в съдебната фаза на процеса показанията й от досъдебното производство са приобщени чрез тяхното прочитане пред състава на първоинстанционния съд, който е посочил като основание за тяхното приобщаване разпоредбата на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК по отношение и на двата разпита. Съдът не е отчел, че по отношение на разпита от 05.03.2014 г., находящ се на лист 147, т.3 от досъдебното производство са били налице основанията за приобщаване по чл. 281, ал.1, т.2 от НПК, доколкото този разпит е бил проведен при условията на чл. 223 от НПК пред съдия от съответния съд /искането за провеждане на разпита на свидетелката Т. е депозирано от водещия разследването на л. 146 от сл. д. с отбелязване, че по делото няма привлечени в качеството на обвиняеми лица /. Показанията на свидетелката от първия разпит, проведен на 12.02.2014 г. правилно са прочетени на осн. чл. 281, ал.4 от НПК, като съдържанието им до голяма степен е възпроизведено и при разпита на същата свидетелка пред съдия от съответния съд. Разликата между показанията на свидетелката Т. се състои в това, че при първия разпит й е било предявено писмо от Банка „банка“, приложено по делото относно неуспешни транзакции от терминал, поставен в процесния магазин, в който същата е работела към инкриминираната дата, докато в останалата част въпросите и отговорите от двата разпита се припокриват по съдържание. Окръжният съд се е позовал на приобщените показания на свидетелката Т. от двата разпита, в това число и на проведения разпит по чл.223 от НПК и независимо, че при приобщаването на показанията пред съдия не е посочил вярно основанието за тяхното прочитане, доказателствената им тежест не се променя. След като контролираните съдилища са се позовали на показанията на свидетелката Т. от досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК не са налице предпоставки за обсъждане на забраната по чл. 281, ал.8 от НПК, която се отнася само до гласни доказателствени средства събрани на досъдебната фаза, прочетени без съгласието на подсъдимия и неговия защитник, когато разпитът не е проведен в присъствието на съдия. В принципен план институтът за провеждане на свидетелски разпит от органите на досъдебното производство в присъствието на съдия от съответния съд е въведен като гаранция свидетелят да депозира показанията си без оказано неправомерно въздействие, което в случая опровергава твърденията на свидетелката, че е дала показанията си под натиск. Въззивният съд е подложил на детайлен анализ показанията на цитираната свидетелка по повод аналогично възражение, което защитата е направила пред въззивния съд и мотивирано го е отхвърлил като правилно се е позовал на факта, че разпитът е извършен при условията на чл. 223 от НПК, на обстоятелството, че е проведен в близък до датата на деянието период, когато споменът й за същото е бил запазен в много по-голяма степен отколкото при разпита й в съдебно заседание, който е седем години след извършването му, както и на даденото при първия разпит подробно описание на действията на двамата подсъдими, които са ясно индивидуализирани от свидетелката Т., включително и с техните прякори, след като тя е декларила, че ги познава. Възражението от жалбата за неаргументирано отхвърляне обективността на заявеното от същата свидетелка в съдебно заседание пред окръжния съд /чрез декларативно възприемане на становището на този съд/ и за кредитиране на приобщените показания от досъдебното производство, които не намират подкрепа в останалите доказателства по делото не се възприе за основателно. Въззивният съд е извършил собствен анализ на доказателствената съвкупност, като изрично е посочил, че частичната липса на всестранен доказателствен анализ в мотивите на първия съд налага извършването на собствено пълно анализиране на всички събрани доказателства и цялостната им подробна оценка, което е обективирано в контролираното решение. В този смисъл ВАС е извършил цялостна проверка на присъдата на първата инстанция в контекста и на възраженията на защитата, които са получили аргументиран отговор за тяхната неоснователност. Апелативният съд е обсъдил подробно показанията на свидетелката Т. в цялост, отчел е, че приобщените показания от 12.02.2014 г. са дадени пред съдия от съответния съд,/което съществено променя тяхната доказателствена тежест и изключва преценката по чл.281, ал. 8 от НПК / както и взаимната им подкрепеност от обясненията на подсъдимия Ш., заключението на компютърната експертиза за информацията, която се е съдържала в преносимия компютър на този подсъдим, а именно изображения на магнитни карти, идентични с инкриминираните подправени банкови карти, използвани от Б. и Д., на писмата от банките „банка“ и „банка“ за това, че действителен издател на карти със същите данни е банка на друга държава И. и правилно е приел, че следва да им даде кредит на доверие, какъвто не може да бъде даден на показанията, депозирани от свидетелката в съдебно заседание. Възражението от касационната жалба срещу показанията на свидетеля Г., за когото се твърди, че на досъдебното производство е бил разпитван при оказано неправомерно въздействие от страна на полицейски служители е напълно неоснователно. Оценката на посочените показания е ирелевантна спрямо оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, както правилно е посочил и въззивният съд в решението си, от една страна поради обстоятелството, че показанията на този свидетел от досъдебното производство не са били приобщавани по делото чрез прочитането им, респективно не са част от използваната от контролираните съдилища доказателствена съвкупност и от друга – тъй като гласните доказателствени средства, събрани при разпита му пред окръжния съд не са послужили за установяване на фактически изводи по обвинението срещу подсъдимия Б.. Обстоятелството дали при разпита на свидетеля от досъдебната фаза върху същия е оказан натиск от определени служебни лица е от компетентността на прокуратурата, която е компетентна да извършва проверка в такива случаи и е извън предмета на настоящото касационно производство, което е образувано по жалбата на подсъдимия Б. и пределите на касационната проверка се ограничават до доказателствата, които са поставени в основата на контролираното въззивно решение и присъдата, с което същата е потвърдена. Аналогичен извод може да бъде направен и спрямо оценката на обясненията на подсъдимия Ш., които съдът е разглеждал във връзка с иззетите от същия подсъдим лаптоп и флаш памет, в които се съдържа пълна информация за инкриминираните банкови карти, използвани от подсъдимите Б. и Д. на процесната дата, съгласно заключението на компютърната експертиза и приложеното по делото писмо от банка „банка“, че издател на действителни банкови карти със същите номера са банки в И. и че иззетите по делото са подправени. С оглед изложеното, от направената касационна проверка не се установи касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.Извършената от ВАС доказателствена оценка на оспорените доказателствени източници е процесуално издържана и в съответствие с изискванията на НПК, респективно процесуалната му дейност не страда от пороци и вътрешното му убеждение по фактите на обвинението също не е формирано порочно, с което се изчерпват правомощията на ВКС за проверка на правилността на решението в процесуален аспект. Извън пределите на касационната проверка остават правилността на изводите му по фактите на обвинението по същество, в това число и на съдържанието на свидетелските показания, чиято проверка за тяхната достоверност е в правомощията на инстанциите по фактите, които е недопустимо да бъдат изземвани от ВКС. В рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно от въззивния съд, който е преквалифицирал извършеното от подсъдимия Б. в съучастие с подсъдимия Д. деяние, извършено на 18.03.2013 г. от престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК в престъпление по чл.244, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Правната оценка на действията на подсъдимия Б., направена от въззивния съд е съобразена с фактическите му изводи за това, че на процесната дата подсъдимият Б. си е служил с подправени банкови карти, което изключва правната квалификация на деянието по чл.249 от НК/ предмет на това престъпление, както правилно е посочил ВАС могат да бъдат само редовни платежни инструменти/ и законосъобразно го е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.244, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, при условията на съучастие като съизвършител с подсъдимия Д.. Направената преквалификация на извършеното от подсъдимия деяние от страна на апелативния съд е правилна и законосъобразна и е изцяло в правомощията му по чл.337, ал.1, т.2, пр.3 от НПК. Престъплението по чл.244, ал.1 от НК е по-леко наказуемо от това по чл.249, ал.1 от НК, защото в санкционната част на същото не се включва допълнителното наказание глоба до двойния размер на получената сума, каквото се съдържа в нормата на чл.249, ал.1 от НК, поради което не е налице процесуална пречка поведението на дееца да се субсумира във фактическия състав на тази норма. В касационната жалба само формално е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е свързано с оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Последното не се намери за основателно, поради което и твърдяното нарушение на материалния закон по тези съображения не е налице. В жалбата не са посочени други доводи във връзка с това оплакване, които да бъдат обсъждани при преценката за основателността на същото, поради което същата се намери за неоснователна и в тази й част. Не се установи наличието на явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия Б., което в касационната жалба е мотивирано с неправилна оценка на обстоятелствата, свързани с обществената опасност на деянието и дееца и на изискването за разумен срок при провеждане на наказателното производство. На първо място контролираните съдилища са се съобразили с продължителността на наказателното производство, не по вина на дееца и правилно са индивидуализирали наказателната му отговорност при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като са определили размера на наказанието с една година под специалния санкционен минимум / който е един и същ и за двете материални разпоредби / в размер на една година лишаване от свобода. Окръжният съд ясно е посочил в мотивите към присъдата, че с прилагането на привилегированата разпоредба на чл.55 от НК компенсира прекомерната продължителност на делото и надвишаването на разумния срок на наказателното производство. Въззивният съд е мотивирал решението си да потвърди размера на санкцията и след преквалификацията на деянието, с високата обществена опасност на същото, която правилно е била изведена от вида на обществените отношения, които се засягат с извършването му – нормалното функциониране на паричната система на страната, със завишената лична обществена опасност на дееца, предвид предходната му съдимост и обстоятелството че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок по друго осъждане, и е в условията на съучастие. При тези данни, определеното наказание на подсъдимия Б. се оцени като правилно отмерено и справедливо, като от страна на въззивния съд не са допуснати нарушения по чл.348, ал.5, т.2, вр. чл.348, ал.1, т.3 от НПК, респективно не са налице основания за намаляване на неговия размер, поради което касационната жалба на подсъдимия чрез упълномощения защитник следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. С оглед изложеното за неоснователността на касационната жалба на подсъдимия Б., не са налице основания за изменяване на решението и по отношение на подсъдимия Д., което е постановено в негова полза чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49/30.03.2023 г. на Апелативен съд-гр. Варна, 1 състав, постановено по в.н.о.х.д. № 274/2022 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: