Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр. София, 22 юни 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 119 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура - София, против въззивно решение № 379/14.10.2019 г., постановено по внохд № 875/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. В протеста са наведени касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Посочено е, че въззивният съд не е последователен в анализа на доказателствата, като от една страна е възприета фактическа обстановка въз основа на информацията, съдържаща се в приложените по делото писмени документи, между които и отговор от ФБР, по изпратената от САЩ молба за правна помощ, а от друга - е отречена доказателствената им стойност и съдържащата се в тях информация. Извън вниманието на апелативния съд са останали банковите документи и посочените в тях основания за извършване на паричните преводи към сметките на подсъдимия, разминаването между тези основания и декларирания от К. произход на средствата. Не са анализирани в тяхната съвкупност и взаимовръзка съобщенията от банката на наредителя и посоченото в тях основание с искане за връщане на преведените парични суми, както и липсата на каквото и да е валидно правно основание за получаване им и отсъствието на връзка между подсъдимия и наредителя. Представителя на държавното обвинение е изразил несъгласие с извода на апелативния съд, че е невъзможно постановяването на осъдителна присъда относно престъпление по чл.253 от НК при недоказано по безспорен и категоричен начин на първоначалното /първично/ престъпно посегателство на територията на САЩ, представляващо предикатна, спрямо инкриминираното пране на пари, престъпна дейност. Прокурорът счита, че съставомерността по чл.253 от НК не е поставена в зависимост от реализиране на наказателно правоотношение във връзка с първоначалната престъпна дейност, нито е необходимо същата да е прецизно и детайлно формулирана като осъществяваща всички елементи на конкретен престъпен резултат, както и че е без значение как се е развило това правоотношение и дали е осъществено въобще наказателно преследване. Напълно достатъчно е от предикатната дейност да са извлечени облаги, които да станат предмет на изпирането на пари, още повече че в случая доказателствата по делото са достатъчни, за да обосноват наличието на осъществено на територията на САЩ престъпление измама в резултат, на което са придобити получените по сметка на подсъдимия парични суми, с които той извършва впоследствие финансови операции. Според прокурора допуснатите процесуални нарушения са довели до неправилното приложение на материалния закон. Претендира се да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа изцяло подадения протест, като застъпва становището, че превратното тълкуване на доказателствата е довело до неправилно приложение на закона. Излага съображения, че съставомерността по чл.253 от НК не зависи от наличието на предхождащо наказателно правоотношение, което да е довело до повдигането на обвинение или до осъждането на дееца, а за престъпния произход на предмета на престъплението може да се съди от всички събрани фактически данни, каквито са налице по делото. Подсъдимият И. К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Защитникът адв.Й. К. моли решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от № 7/10.01.2019 г. по нохд № 5702/2016 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият И. К. е признат за невиновен в това, че за периода 07.03.2014 г. до 14.03.2014 г. в [населено място], в сградата на ул. „Тунджа” № 12а на „Сибанк” ЕАД, при условията на продължавано престъпление е извършил 10 финансови операции с имущество – парични суми на обща стойност 643 240,67 щатски долара, изразяващи се в превалутирането им в евро и левове, теглене на каса и превеждане на парични средства на различни лица и фирми в Китай от неговата сметка, за да прикрие произхода им, като е предполагал, че са придобити чрез престъпление измама, извършено на територията на САЩ и изпратени от фирма „Дока САЩ” LTD по негова банкова сметка, на шест транзакции в периода от 06.03.2014 г. до 12.03.2014 г., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.253, ал.1, пр.1 и пр.3, алт.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК. С присъдата на основание чл.190 от НК е постановено направените по делото разноски в размер на 1 412, 44 лв. да останат за сметка на държавата. По протест на прокурор от Софийска градска прокуратура е образувано внохд № 875/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК, е потвърдена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда. Касационният протест е подаден в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустим, а разгледан по същество е и ОСНОВАТЕЛЕН. В протеста се претендира, че е опорочена оценката на събраните по делото доказателства в резултат, на което са формирани незаконосъобразни правни изводи, без да е поставена под съмнение възприетата от предходните инстанции фактическа обстановка, която е възведена в обвинителния акт и която представителите на държавното обвинение в различните инстанции са поддържали последователно и методично. Всъщност оценката на доказателствената съвкупност е суверенна дейност на съда, но тя подлежи на касационна проверка, доколко доказателствата са обсъдени съобразно действителното им съдържание, а не едностранчиво или тенденциозно. Настоящият състав намира, че релевантните факти и обстоятелства по делото са изяснени обективно, всестранно и пълно, като въззивната инстанция с малки корекции е възприела установената от първоинстанционния съд фактология. Въпреки че, производство пред градския съд е протекло по предвидената в чл.371, т.1 от НПК процедура, той е положил дължимите усилия за попълване на делото с необходимата и достатъчна доказателствена съвкупност за пълноценното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Според приетите за доказани факти, подсъдимият И. К., който живее постоянно в [населено място], [населено място], Република Сърбия и работи в железниците, но е с двойно гражданство – сръбско и българско, при пристигането си на 17.02.2014 г. в София открил на свое име в офис „М. Л.” на „Сибанк” ЕАД две разплащателни сметки - в щатски долари и в евро. В периода от 06.03.2014 г. до 12.03.2014 г. в откритата от него банкова сметка в щатски долари чрез „Банк оф Америка” постъпили шест парични превода на обща стойност 643 240,67 щ.д., с наредител „DOКА USA” LTD със седалище в Литъл Фери, Ню Джърси, САЩ. Като основание за плащанията е посочено съответно „разкриване на софийски клон”/„отваряне на клон София”/, „офис оборудване и доставки /консумативи/”, „оборудване с електроника” /„електронно оборудване”/, „покупка на недвижим имот” /„закупуване на имущество”/ и „закупуване на офис”. На 07.03.2014 г. К. посетил офиса на „Сибанк” ЕАД на ул. „Тунджа”, № 12а и изтеглил на каса левовата равностойност на 2 840,58 щ.д., превалутирал 146 764,76 щ.д. в 105 057,09 евро, които превел в сметка си в евро. В изискуемата декларация за произход на паричните средства по ЗМИП, той отразил, че те са от „наследство”. Непосредствено след това подсъдимият наредил два превода от 68 000 евро и 36 000 евро за две лица от Китай, а като основание за плащането посочил „дарение”. По отношение на втория превод от съответната китайска банка-кореспондент е получено уведомление, че името на крайния получател е грешно и плащането не може да бъде извършено. След направения втори неуспешен опит от страна на подсъдимия да посочи коректно името на получателя, „Сибанк” ЕАД изпратила искане за връщане на 36 000 евро, които били върнати на 18.03.2014 г. На 10.03.2014 г. подсъдимият наредил нови 10 000 евро на трето лице от Китайската народна република, а като основание на превода посочил „дарение”. Междувременно той превалутирал, като продал 183 930,93 щ.д. за 131 660,30 евро, с които захранил сметката си в евро. В декларацията за произхода на паричните средства по ЗМИП посочил, че те са от „наследство”. Непосредствено след това К. изтеглил на каса в брой 122 200 евро, за чийто произход отразил, че са от „дарение”. Нареденият от подсъдимия превод на 10 000 евро бил отказан от „Сибанк” ЕАД поради възникнали съмнения за евентуално пране на пари, за което са уведомени отдел „Съответствие” в банката. На 11.03.2014 г. подсъдимият превалутирал, като продал 151 828,99 щ.д. за 209 524 лв., които изтеглил на каса, след което закупил 106 900 евро. В необходимите две декларации по ЗМИП относно произхода на средствата К. отново посочил „дарение”. На 12.03.2014 г. с наредител „DOКА USA” LTD в полза на М. К., като получател, в „Алфа Банк - Македония” са преведени 156 890 щ.д.. На 13.03.2014 г. от „Алфа Банк - Македония” уведомили представителя на наредителя, че у банковите служители съществуват подозрения за измама, поради което няма да освободят трансферираната сума. След получаването на тази информация, още на същата дата, от страна на американското търговско дружество чрез „Банк оф Америка” по СУИФТ са отправени искания до „Сибанк” ЕАД за връщане на постъпилите по сметката на И. К. средства от двата парични превода на 06.03.2014 г., от двата парични превода на 07.03.2014 г. и направените преводи, съответно на 10.03.2014 г. и на 12.03.2014 г., с посочено основание „поради измама”, за което са уведомени СДВР. Междувременно на 13.03.2014 г. подсъдимият посетил офис на „Сибанк” ЕАД в София, но не могъл да изтегли парична сума от сметките си, тъй като те били блокирани. На 14.03.2014 г. К. е поканен от служители на „Сибанк” ЕАД да посети офиса на ул.„Тунджа” № 12а, за да изтегли заявената от него сума. В изискуемата по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5 от ЗМИП декларация той отново посочил, че сумата от 156 778,62 щ.д. е от „дарение”, като поискал превалутирането им в български левове, които да му бъдат изплатени на каса. В този момент подсъдимият и придружаващият го - свидетелят Д. И. са задържани. Инстанциите по фактите приемат също така, че от приложения по делото формуляр за жалба от 19.03.2014 г., изготвен от ФБР е установено, че М. К. - контролен орган в „DOКА USA” LTD, с предмет на дейност „изработка на форми за бетон” е съобщила, че нейната компания, която е дъщерно дружество на „Умдаш МГ”, със седалище [населено място], Република Австрия е „станала жертва на измама с телеграфен запис”. В началото на месец март 2014 г. с главния финансист на „DOКА USA” LTD се свързало неизвестно лице, което се представило за изпълнителния директор на „Умдаш МГ” и поискало трансфер на парични средства от „DOКА USA” LTD до София, България, където лицето заявило, че се намира с цел разкриване на клон на компанията. На основание на това искане главният финансист превел 163 000 щ.д. по сметка в „Алфа Банк - България”, както и че след този първоначален трансфер, след като са поискани, са направени още 14 банкови превода до България и Македония, възлизащи общо на 1 274 457,19 щ.д., като някои от преводите са направени от самата К.. С писмо от 14.03.2014 г., подписано от юридически представител на „Умдаш МГ” и от Д. Умдаш, „Сибанк” ЕАД е информирана, че горепосочените парични преводи по сметка на И. К. са направени, след като лице, използващо самоличността на управляващия директор на „DOКА USA” LTD категорично е заявило, че сумите са необходими за създаването на клон в България. Посочено е също, че след извършването на преводите, истинският управляващ директор на „DOКА USA” LTD не е участвал в кореспонденцията и дискусиите, предхождащи преводите. При така възприетите от градския съд фактически обстоятелства, инкриминирани от обвинението, които са изяснени от въззивния съд в необходимата пълнота и след преодоляване на противоречията в доказателствените източници /от кого точно е уведомена М. К. за възникналите подозрения за измама – дали от „Сибанк” ЕАД или от „Алфа Банк” – Северна Македония, което е без значение за предмета на доказване на инкриминираното деяние/, предходните инстанции са приели, че тъй като по делото не е проведено разследване на предикатното престъпление, вследствие на което да е било установено неговото извършване, включително и на добитото от него имущество, е невъзможно постановяването на осъдителна присъда относно престъплението по чл.253 от НК. Същевременно на л.22. в решението изрично е отбелязано, че приложеният по делото декласифициран формуляр за жалба от М. К. „съдържа информация, че на 19.03.2014 г. е образувано пълно разследване по случая, заведено под № 196D-NK-4666808”. Според въззивния състав, от изпратените от американските власти документи, не се установява компетентните разследващи органи в САЩ да са разкрили и доказали извършването на твърдяното престъпление измама по отношение на служители на дружеството „DOКА USA” LTD. Тези изводи не се споделят от касационния състав, тъй като са напълно произволни и не са съобразени със същността на изпирането на пари, инкриминирано в чл.253, ал.1 от НК и трайно установената съдебна практика. Действително вмененото във вина на И. К. престъпление е вторично и то не може да съществува, ако не е извършена предварителна дейност за създаване на имущество чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. Независимо от тази връзка, престъплението по чл.253 от НК има напълно самостоятелно значение. За осъществяването му не е нужно да има предходно осъждане или внесено обвинение за предикатната престъпна дейност, нито същата да е прецизно и детайлно формулирана, като осъществяваща всички елементи на конкретен престъпен състав от наказателния кодекс. Напълно достатъчно е от предикатната дейност да са извлечени облаги, които са станали предмет на изпирането на пари, а знанието или предположението за това е допустимо да се изведе от други обективни фактически данни, стига те в своята взаимна обусловеност да доказват, че предикатната дейност е източникът на имуществото, т.е. да може да се направи обосновано предположение за неправомерния произход на това имущество. В този смисъл предикатната дейност е признак от обективната страна на престъплението по чл.253 от НК, а не елемент от изпълнителното деяние или от резултата на изпирането. На тази основа, настоящият касационен състав счита, че предикатното престъпление е деяние, обективно съставомерно по НК, без значение дали и как се е развила наказателната отговорност за неговото извършване. Същевременно, тъй като в настоящия случай обвинението твърди, че предикатната дейност е осъществена в чужбина, с оглед разпоредбата на чл.253, ал.7 от НК е без значение дали тази дейност е изобщо криминализирана в САЩ. Акцентирайки върху липсата на резултат от разследването, въпреки че такова очевидно е образувано, тъй като има и съответен номер, а е разпитана и М. К., макар и по телефона, изцяло извън вниманието на предходните инстанции е останало задължението им да обсъдят наличието и характера на причинната връзка между предикатната дейност и получените по сметката на подсъдимия над 640 000 щ.д., т.е. възможността подсъдимият да има или да няма друг възможен законен източник, станал причина за извършването на шестте превода. В заключение следва да се добави, че разглежданият казус в цитираното от въззивния съд решение № 387/25.01.2012 г. по н.д. № 1835/2011 г. на ВКС, II н.о. не е идентичен с настоящия, касае инкриминиран период – от 05.08.1997 г. до 04.04.2000 г. и след 21.12.2002 г. до 31.12.2002 г., с различна от настоящата нормативна уредба, а самото решение не е задължително и се явява в противоречие с трайно установената практика на ВКС /виж. решение № 422/2009 г. по н.д. № 432/2009 г. на II н.о., решение № 34/2009 г. по н.д. № 577/2008 г. на I н.о., решение № 195/12.05.2015 г. по н.д. № 171/2015 г. II н.о. на ВКС/. Другите две решения на ВКС, посочени в мотивите на протестирания въззивен съдебен акт, а именно решение № 242/21.11.2017 г. по н.д. № 837/2017 г. на I н.о. и решение № 568/12.03.214 г. по н.д. № 903/2013 г. на I н.о. са в пълен противовес на смисъла, в подкрепа на застъпената от предходните инстанции теза. Действително „прането на пари” изисква установяването по несъмнен и категоричен начин на връзката между първоначалното престъпление или общественоопасното деяние с предмета на престъплението по чл.253, ал.1 от НК, но това не означава, че законът изисква същата степен на доказаност и на самото предикатно престъпление. Предвид изложеното касационният състав счита, че въззивният съд въз основа на принципно неправилното си схващане относно съставомерността на престъплението по чл.253 от НК, избирателно и превратно е интерпретирал безпротиворечиво изяснената по делото доказателствена съвкупност. Това налага да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, който следва да преодолее така установените противоречия, като извърши собствена внимателна и задълбочена оценка на събраните доказателства, съобразно действителното им съдържание, което ще му позволи правилно да приложи и материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.3, т.2 и т.3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 379/14.10.2019 г., постановено по внохд № 875/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: